Решение № 1194 от 30.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Бургас, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120100018 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. К. С., родена на ..................... г., ......................, адрес: ............................; съдебен адрес:

...................................., действаща чрез пълномощника си адвокат Т. П., против „АНТИК 2004“ ООД с ЕИК 102897471, със седалище и адрес на управление:

............................................, представлявано от П. Х. И. и/или Д. М. К. , с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 11 910 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 25 000 евро, дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2017 г., присъдено с решение № 76/15.09.2020 г. по в.гр.д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, заявена за периода от 24.11.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до 04.08.2022 г. - датата на плащане на обезщетението.

Моли си и за присъждане на направените по делото разноски.

Излага се, че в хода на производството по гр.д. № 1773/2017 г. на Окръжен съдБургас било направено искане за присъждане на законна лихва, по което липсвало произнасяне на съда. Било поискано допълване на решението, но молбата за това била оставена без разглеждане. Поради това и се заявява претенцията в самостоятелно производство, като се излага, че същата не е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД.

1

Правното основание на иска е чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, като се излага становище за недопустимост на иска, респективно при условията на евентуалност за неговата неоснователност. Излага се, че присъдените суми с горното съдебно решение са платени, като наред с това страните били постигнали споразумение от 04.08.2022 г., с което уредили окончателно отношенията, съгласно което се погасяват всички задължения на дружеството към ищцата с извършеното плащане, и са извършени взаимни откази от права. Излага се подробни доводи във връзка с вече воденото съдебно производство и отношенията между страните, в това число и свързани с обезпечеността. Излага се, че предявяването на настоящия иск съставлява злоупотреба с право, като се развива подробно тезата на ответника в тази насока. Навеждат се и доводи за отказ на ищцата да предостави банковата си сметка, даващи основание за прилагане на чл. 83, ал. 2 от ЗДД. Сочи се също така, че молбата за допълване на решението по горното дело, била депозирана едва 4 години след установения срок. Депозира се и искане за присъждане на разноските в тежест ищцата на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираната сума, за периода преди 01.04.2020 г. В случай на разглеждането на иска по същество се иска съдът да отчете постигнатото между страните споразумение. Оспорва се претенцията и по размер. Също търси присъждане на сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, че с решение № 76/15.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е присъдена сумата от 25 000 евро – главница, дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключено между страните на 23.10.2017 г., като същото е влязло в сила в тази му част на 18.06.2022 г., съобразно изхода по гр.д. № 754/2021 г. на IV-то ГО на ВКС.

Не се спори също така, че след разрешаването на възникналия между страните правен спор за разрешаването на който е образувано гр.д. № 1773/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, чието решението всъщност е отменено в обжалваната част с решението по в.гр.д. № 79/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, същите са постигнали споразумение от 04.08.2022 г., съгласно което уреждат отношенията си с цел избягване на бъдещи разноски по образуване на изпълнителни дела, като прихващат насрещните си изискуеми и ликвидни задължения във връзка със съдебното производство, които са описали в т. 2 и т. 3. Приели са при това, че е останало дължимо задължението на дружеството да заплати на ищцата сумата от 36 731. 45 лева в петдневен срок от 2 подписване на споразумението по посочена банкова сметка с титуляр Т. И. П.П., с основание плащане по в.гр.д. № 79/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, като видно от платежно нареждане от 04.08.2022 г. е изпълнено така поетото задължение.

При това съдът намира, че претендираната в настоящото производство законна лихва за забава не се дължи. С постигнатото между страните споразумение от 04.08.2022 г., същите са определили след съответните прихващания, каква сума се дължи от ответното дружество в полза на ищцата, като са определили и срок за плащането й т.е. падеж на задължението, като сумата е платена в уговорения срок, при което и няма как претенцията за заплащане на лихва за забава да бъде основателна.

Обстоятелството, че с исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1773/2017 г. на Бургаския окръжен съд, е била поискана законна лихва за забава е ирелевантно за спора. От значение е че такава не е присъдена т.е. липсва установено подобно вземане, за да се разсъждава евентуално за прекъсването на давността относно същото, като и съгласно чл. 116, б. „б“, предл. последно от ЗЗД в този случай давността не се счита за прекъсвана. Извън горното доколкото лихва не е присъдената с влязлото в сила осъдително решение, принципно такава би се дължала от датата на влизането му в сила, до датата на плащането, но не и от датата на образуването на гр.д. № 1773/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Всъщност в случая с постигнато споразумение страните са новирали задължението, като са определили нов падеж, който е спазен, при което лихва не се дължи.

С горните мотиви съдът намира, че искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът има право да получи сторените от него разноски по делото в размер на 2 497 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По отношение на присъдените разноски съдът намалява размера на търсеното адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. до минималния такъв съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като намира за основателно направеното в тази връзка възражение от насрещната страна, с оглед материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност на спора.

Разноски за транспортни и командировъчни на адвокат също не следва да бъдат присъждани, тъй като не съставляват разноски по делото, които следва да бъдат понесени от другата страна, по повод на избрания адвокат от насрещната такава, за услугите на който се дължи само вече присъденото адвокатско възнаграждение, или иначе казано разходът за пътуване и нощувка на адвокат не съставлява разноски по делото и не могат да се претендират на основание чл. 78 ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

3

РЕШИ:

Отхвърля иска на А. К. С., родена на ..................... г., ......................, адрес:

............................; съдебен адрес: ...................................., против „АНТИК 2004“ ООД с ЕИК 102897471, със седалище и адрес на управление: ............................................, представлявано от П. Х. И. и/или Д. М. К. , за осъждането му за заплащане на сумата от 11 910 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 25 000 евро, дължима по т. 3 от споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2017 г., присъдена с решение № 76/15.09.2020 г. по в.гр.д. № 79/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, заявена за периода от 24.11.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до 04.08.2022 г. – датата на плащане на обезщетението.

Осъжда А. К. С., родена на ..................... г., ......................, адрес:

............................; съдебен адрес: ...................................., да заплати на „АНТИК 2004“ ООД с ЕИК 102897471, със седалище и адрес на управление:

............................................, представлявано от П. Х. И. и/или Д. М. К. , сумата от 2 497 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се ожалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4