Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3973 от 05.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7228/2024
Вид
Определение № 3973
Подписан
05.12.2024
В сила
05.12.2024
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Емилия Атанасова Колева, Слави Георгиев Славов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3973 гр. София, 04.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Е.ия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.345, ал.1, вр. чл.250, ал.4, изр.2 НПК.

Образувано по жалба на Е. Д. М. срещу Разпореждане № 6424 от 23.05.2024г. на съдията- докладчик по НЧХД № 4027/2024г. по описа на СРС, НО, 101 състав, с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1 НПК.

Според жалбоподателя, Г.Г., срещу която е насочена тъжбата, не е действала при функционален имунитет, както е приел съдията-докладчик при СРС, а като частно лице, и чрез инкриминираните изрази го била наклеветила и обидила. Направено е искане за отмяна на разпореждането и връщане делото на СРС.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок /чл. 250, ал. 4 НПК – 7 дни от съобщението/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 4027/2024г. на СРС, НО, 101 състав е било образувано въз основа на тъжба вх. № 89133 от 18.03.2024г., депозирана от Е. Д. М. срещу Г.Д.Г..

В тъжбата се твърди, че Г.Г., като частно лице, в заседание на Пленума на ВСС – прокурорската квота на дата 06.03.2024г. чрез изразите „Аз съм председател на съда АСНС, който осъди Е. М., в дванайсет часа през нощта сме чели присъдата“, му нанесла обида и клевета. В тази връзка тъжителят твърди, че бил оправдан за грабеж от 12.03.2010г. от Специализирания съд по НОХД № 646/2015г., а след обжалване от страна на прокуратурата е осъден по ВНОХД № 102/2018г. на Апелативен специализиран съд и по дело № 1018/2019г. на ВКС произволно и противозаконно по непредявени обвинения.

С атакуваното разпореждане съдията-докладчик е прекратил наказателното производство с мотивите, че описаното в тъжбата деяние е несъставомерно. В тази връзка посочва, че твърденията касаят влязла в сила присъда, която е задължителна за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани и е недопустимо по реда на частното обвинение да се оспорва тяхната правилност и законосъобразност. Съдиятадокладчик се е позовал и на съществуващ функционален имунитет на съдиите, прокурорите и следователите, предвиден в чл. 132, ал. 1 КРБ и ЗСВ.

1

Софийски градски съд намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено със следните аргументи:

Видно от описаното в тъжбата, тъжителят Е. М. твърди нанесена обида и клевета спрямо него от Г.Г. чрез израза „Аз съм председател на съда АСНС, който осъди Е. М., в дванайсет часа през нощта сме чели присъдата“, който бил казан на заседание на ВСС – прокурорска квота на 06.03.2024г.

Твърдяното изявление не съдържа думи и изрази, които да са унизителни за честта и достойнството на другиго и в този смисъл не могат да бъдат субсумирани под нормата на чл. 146 НК /обида/. Същите не представляват и твърдение за позорно обстоятелство по смисъла на чл. 147 НК /клевета/, а на практика се касае за изявление на автора относимо към качеството, което самият той твърди да има.

Съдържащото се в изявлението твърдение, че АСНС е осъдил Е. М. и присъдата била четена в дванадесет чеса през нощта, също не може да бъде подведено под нормата на чл.

147 НПК. Изложеното в тъжбата, че М. бил оправдан от Специализирания съд, а впоследствие осъден от ВНОХД № 102/2018г. на АСНС и по дело № 1018/2019г. на ВКС, по непредявено обвинение, на практика, както е посочил и съдията-докладчик при СРС, представлява оспорване на правилността и законосъобразността на влязъл в сила съдебен акт, което е недопустимо.

С оглед на изложеното, и при несъставомерност на твърденията в тъжбата, възражението на тъжителя, че Г.Г. е направила изявлението като частно лице е ирелевантно.

Доколкото в тъжбата не са изложени твърдения за факти и обстоятелства, които да сочат за извършено престъпление по който и да е текст на НК, включително и такова, което да се преследва по реда на частното обвинение, са налице условията за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 11268/2024г. В този смисъл, атакуваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

За пълнота, във връзка с искането на тъжителя, направено жалбата, с която е сезиран настоящия съд за назначаване на служебен адвокат, каквото искане е било обективирано и в първоначалната тъжба, СГС ще посочи, че при наведени твърдения за изначално несъставомерни факти и обстоятелства и при надлежно упражнено право на жалба срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство в дадения от закона срок, интересите на правосъдието не изискват назначаването на служебен повереник на тъжителя.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, XV Въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6424 от 23.05.2024г., на СРС, НО, 101 състав, с което наказателното производство по НЧХД № 4027/2024г. е прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2