Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 13.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2446/2024
Вид
Решение № 37
Подписан
13.01.2025
В сила
07.11.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№** гр. В., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502446 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „В.У.М.“ (ВУМ) с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. О. № ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ************** год., постановено по гр. дело № ************** по описа на РС-В. за 2024 год., с което са уважени предявени от М. Г. Д. от гр. Д. против въззивника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на М. Г. Д. от гр. Д. и е отменена Заповед № **********г., издадена на ***********г. от ректора на В.У.М. с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "О." № ***, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО и М. Г. Д. от гр. Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент" в катедра "Т.", С.ф., с място на работа В.У.М. с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "О." № ***, на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 от КТ.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата по делото, както и до необсъждане на относими към правния спор доказателства, в резултат на 1 което решението е и необосновано. Твърди се, че съдът е обсъждал доказателства относно факти, които не са елемент от фактическия състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, а не е обсъдил други доказателства, вкл. и представени от ищцата, установяващи относими към повдигнатия правен спор факти, съобразно и наведените от ответника, настоящ въззивник, възражения и доводи против предявените искове, с което на практика се е отклонил от спорния предмет.

Навежда също, че първоинстанционният съд е формирал изводи относно въпроса дали ищцата е била допусната, респ., не е била допусната до работа след отмяната на предходното й уволнение и възстановяването й на предишната работа, което няма отношение към правния спор и формирайки изводи по този въпрос първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело и до погрешен извод по същество на спора.

Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон, тъй като първоинстанционният не е съобразил актуалната към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, а е изследвал и приложил цитираната разпоредба в предходната й редакция, която е неприложима в настоящия случай.

Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, л. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемата, ищца по предявените искове, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

Излага съображения по наведените в жалбата оплаквания.

В съдебно заседание въззивникът – В.У.М., със седалище гр. В., чрез процесуални представители, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата М. Д., лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от М. Г. Д. от гр. Д. срещу „В.У.М.“ с ЕИК ***********, със седалище гр. В., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

В исковата молба са наведени следните твърдения:

Ищцата е работила в ответното висше учебно заведение въз основа на трудов договор от ********** год. на длъжността „Главен асистент" в катедра "Т.", С.ф.. На *********** год. й е връчена Заповед № 20/*********** год. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, според която членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност.

2

Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, като излага следните основания:

1) не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО;

2) заповедта за уволнението й е издадена преждевременно – въз основа на невлязъл в сила административен акт на компетентния орган на ВУМ относно преподавателската заетост;

3) налице е злоупотреба с право от страна на работодателя при упражняване на правото му на уволнение.

Твърди, че уволнението й е незаконно, тъй като заповедта за освобождаването й от работа е издадена от ректора доц. д-р Т.Р., който обаче към момента на издаването й е нямал качеството на ректор, тъй като заемал тази длъжност в нарушение на императивни норми на ЗВО – бил избран за ректор за повече от два последователни мандата в нарушение на чл. 31, ал. 2 ЗВО в редакцията на закона към 17.02.2020 год., а също и че е избран за ректор от орган на ВУМ (Общо събрание на висшето училище), чийто състав не отговаря на императивното изискване на чл. 27, ал. 2 от ЗВО.

Навежда, че в периода 30.01.2009 год. – *********** год. е работила в ответното висше училище, като въз основа на последния й актуален трудов договор от ********** год. е заемала длъжността „Главен асистент“ в катедра (Професионално направлнение) „Т.“ в Стопанския факултет. През месец юни 2021 година подала сигнали до ректора на ВУМ и до компетентните органи за нередности в ответното висше учебно заведение относно финансирането на европейски проекти, по които учебното заведение било бенефициент. След подаването на сигналите последвали „ответни действия“ спрямо ищцата от страна на ответното учебно заведение – за академичната 2021/2022 год. не й била осигурена преподавателска заетост, а на 18.01.2022 год. била уволнена на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО – поради установено плагиатство в научен труд. С влязло в сила на 02.06.2023 год. решение по гр. дело № ******** год. на РС-Д. уволнението й било отменено и ищцата била възстановена на работа.

След възстановяването й на работа не била допусната да изпълнява трудовите си функции и счита, че ответникът не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение, а при поредното й явяване на работното й място на дата *********** год. й била връчена Заповед № ********** от *********** год. на ректора на ВУМ, с която трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО. Твърди, че посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото й правоотношение – „трайно установено ежегодно и значително намаляване на броя на студентите“ не обосновава невъзможност на работодателя да й осигури преподавателска дейност, доколкото ищцата е преподавала и може да преподава и по дисциплини, включени в учебните планове на други специалности в професионални направления 3.7 Администрация и управление и 3.8 Икономика, които са сродни със специалностите от професионално направление 3.9 Т.. Отделно от това, предвид развиваната от ВУМ дейност по приложни и научноизследователски проекти, в която дейност ищцата е била активно ангажирана 3 преди уволнението й в период от около 10 години, е била налице възможност да й се осигури заетост чрез участие в изпълнението на посочените проекти, но след връщането й на работа през месец юни 2023 год. това й е било отказано от ответника. Твърди още, че след възстановяването й на работа ръководството на ответното висше учебно заведение не е организирало учебния процес по начин, че ищцата да изпълнява трудовите си функции и е отказало да разпредели преподавателската дейност между нея и останалите членове от академичния състав на ВУМ. Навежда още, че ответникът не е изпълнил и задължението си по чл. 76, б. „в“ от Правилника за устройството на дейността на ВУМ, според която лицата от научно-преподавателския и изследователския състав се освобождават, когато не може да им се осигури изпълнение на преподавателска дейност и липсват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина.

Поради изложеното ищцата счита, че фактическият състав на чл. 58, ал.

1, т. 3 от ЗВО не е осъществен – не е налице обективна невъзможност да й се осигури преподавателска дейност, а е налице съзнателно възпрепятстване от страна на ответника тя да осъществява преподавателска дейност, при което и посочената в заповедта за уволнението й невъзможност е субективна, а не обективна.

Твърди също, че според мотивите на заповедта за уволнение решението на ректора да прекрати трудовия й договор било сведено до знанието и одобрено от Събранието на учредителите и донорите на ВУМ, което означавало, че решението на ректора да прекрати трудовия договор на ищцата на посоченото в заповедта за уволнение основание било взето еднолично, а не в изпълнение на решение на компетентния колективен орган на ВУМ, който може да се произнася относно наличието или липсата на преподавателска заетост. Поради това счита, че заповедта за уволнението й е незаконна, тъй като е издадена преждевременно, защото към момента на издаването й е липсвал влязал в сила административен акт на компетентния орган на ВУМ относно преподавателската заетост в учебното заведение за академичната 2023/2024 година.

Твърди още, че заповедта за уволнението й е издадена при превратно упражняване на правото на работодателя на уволнение - в нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8 от КТ. С оглед подадените през 2021 год. от ищцата до компетентните органи сигнали относно нередности, допускани във ВУМ, ректорът на висшето учебно заведение е имал изразен мотив и възможност и е използвал несъществуващо (привидно) основание да освободи ищцата от работа, като уволнението й е било извършено с цел да се прикрие незаконосъобразният отказ на работодателя да допусне ищцата на работа след възстановяването й от съда през м. юни 2023 год. Заповедта за уволнението й е незаконна още и поради това, че издаването й представлява „ответно действие“ по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН, предвид подадените от нея множество сигнали за нередности и закононарушения, извършвани във ВУМ. Отделно от това уволнението й е и акт на дискриминация (по конкретно – на пряка дискриминация) по признак лично 4 положение във връзка със защите́н от закона признак „сигнализиращо лице“ по смисъла на Директива (ЕС) 2019/1937 и ЗЗЛПСПОИН, както и че е акт на преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр, поради наличието на неприключило производство по защита от дискриминация, образувано по жалба на ищцата срещу ответното висше учебно заведение.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за признаването му за незаконно и за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ********** год. от *********** год. на ректора на ВУМ, със седалище гр. В. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Главен асистент" в катедра "Т.", С.ф. във В.У.М. с ЕИК ***********, със седалище гр.

В.. Претендира и присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът ВУМ, със седалище гр. В., оспорва исковете, счита, че са неоснователни.

Не оспорва, че въз основа на трудов договор от ********** год. ищцата е работила във ВУМ на длъжността „Главен асистент“ в катедра „Т.“ в Стопанския факултет на учебното заведение. Оспорва твърденията и доводите на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовото й правотоношение била издадена от лице, което нямало качеството на ректор. Твърди, че в периода от институционалната акредитация на ВУМ от НАОА през 2018 год. до настоящия момент ответното висше учебно заведение е преминало през множество акредитационни процедури, въз основа на които то е акредитирано във вид и със състав на управление, каквито са били към датата на издаването на заповедта за уволнението на ищцата на *********** год., а и понастоящем.