Решение № 1870 от 11.10.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ /11.10.2019 год., гр. Варна

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№

168 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалба на Д.Н.И. в качеството й на

Директор на СУ „Неофит Бозвели“-Варна, и СУ „Неофит Бозвели“-Варна, представлявано от Директора Д.Н.И., против Решение № 436/07.11.2018 г. по преписка № 287/2017 г. на Петчленен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която е установен акт на дискриминация по признак „лично положение“ от директора по отношение на И.Г.Н. *** под формата на „тормоз“, на директора е наложена „глоба“ в размер на 250 лв. на осн.чл.78 ал.1 от ЗЗДискр, и е постановена ПАМ спрямо длъжностното лице чрез предписание занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в РБ.

В жалбата се твърди, че решението на КЗД е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на КЗД, че заповедите, с които са поискани писмени обяснения от Н., са умишлени и целят поставянето й в неудобни ситуации, както и че прекратяването на трудовото правоотношение се приема като целенасочено, тенденциозно и оскърбително действие спрямо нея, изразяващо се в тормоз на работното място по признак „лично положение“. Излагат се доводи, че в производството пред КЗД са останали недоказани твърденията на Н. за това, че е станала жертва на дискриминация, тъй като в решението не са изведени други действия, освен тези, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение, а то по своята същност е свързано с правото на труд и действията на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение не представляват неблагоприятно третиране на основа на защитения признак „лично положение“. С тези доводи се иска от съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез пълномощника й адв. А.П. ***, поддържа жалбата на подробно изложените в нея съображения, настоява за уважаването й и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител О.

К. (правоспособен юрист и представляващ Комисията за област Варна), в о.с.з. оспорва жалбата. Твърди, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна И.Г.Н., в писмено становище по делото и лично в о.с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно, и моли за оставянето му в сила.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗД е образувано по жалба с вх.№ 44-00-3712/23.11.2017 г., подадена от И.Г.Н. *** срещу Д.И., Директор на СУ „Неофит Бозвели“-Варна, с оплакване за тормоз при упражняване правото на труд по признаците „лично положение“ и „образование“. И.Н. твърди в жалбата си, че на 09.03.2017 г. е била възстановена на работа след незаконно уволнение, но на 20.11.2017 г. трудовия й договор отново е бил прекратен със Заповед № РД-09-494/20.11.2017 г. В жалбата си Н. описва действия на училищната администрация и в частност на Директора на учебното заведение, извършени през посочения период, които определя като психически натиск, дискриминация и накърняване на авторитета й. За такива действия посочва: 1.) На 09.06.2017 г. е получила Заповед № РД-09-1808/09.06.2017 г. и писмо на Директора изх.№ 1424/09.06.2017 г., с нареждане да почисти и подреди няколко класни стаи (заповедта била отменена, след подаден от нея сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и извършена проверка, в хода на която е констатирано, че е нарушено трудовото законодателство); 2.) Системно не е била уведомявана за издаваните заповеди, с които й е разрешавано да ползва платен годишен отпуск, като се е налагало да подава заявления с искане да получи копие от съответната заповед на Директора; 3.) След завръщането си на работа е била изолирана от ръководството и не е включвана в общи мероприятия, в които са участвали всички служители, например не е била информирана за провеждането на педагогически съвет на 12.06.2017 г., на който е взето решение да се полагат по два подписа в тетрадката за дежурства – при постъпване на работа и при приключване на работния ден; 4.) Не е била включена в екскурзия в края на м.април 2017 г., заплатена със средства от фонд „Социално и битово-културно обслужване“ (СБКО), като по този начин е била ощетена и по никакъв начин не е била компенсирана; 5.) На проведеното на 04.10.2017 г. Общо събрание за разпределение на средствата от фонд СБКО за учебната 2016/2017 г., е обсъдено по какъв начин да се компенсират неучаствалите в екскурзията, но предложението на Н. за някаква компенсация е било отхвърлено от ръководството; 6.) След подаден от нея сигнал в РУО-Варна и извършена проверка е констатирано, че средствата за СБКО на персонала за периода януари-март се изплащат към заплатите, а тези за периода април-декември - се изразходват за общи мероприятия, като Н. не е била информирана по никакъв начин за това и съответно не е участвала в такива мероприятия; 7.) Заявява, че не е участвала в тържеството по случай завършване на учебната година, което е било с нощувка на язовир „Цонево“, тъй като е била определена със заповед на Директора за квестор на изпит. 8.) Споделя, че норматива й като начален учител ЦДО в начален етап за учебната 2017/2018 г. бил 28 ученика в IV„а,б“ клас и с писма изх.№ 18/18.09.2017 г. и изх.№24/19.09.2017 г. директорът й е указал да води втори дневник. След като поискала, съответно са й предоставени указания за оформянето на втория дневник, тя го водила за периода 15.09.2017 г.-27.10.2017 г., като на 30.10.2017 г. със заявление го е върнала, след като й било казано да не го води повече. 9.) Посочва, че при проверката на РУО-Варна е установено нарушаване на провеждания от нея учебен процес, както и че й е отнето времето за работа с учениците при влизане на служебни лица по време на час, за да се уточняват служебни въпроси; 10.) Заявява, че не е била уведомена за освобождаването от час на своя ученичка С.Р., поради което и е отбелязала отсъствие в час по самоподготовка; 11.) Твърди, че не е била уведомена за заповед на директора относно провеждане на обучение на служителите на тема „Облачни технологии“, което се е провело на 03.04. и 04.04.2017 г. по време на учебни занятия. 12.) Твърди, че с повечето издадени заповеди на Директора е запозната в доста по-късен период от датата на издаването им; 13.) Заявява, че се чувства обидена от отразеното в Констативен протокол № 8/30.10.2017 г. на Директора, което накърнило авторитета й на учител; 14.) По отношение посещението в лекарския кабинет на детето М.А.от IV“б“ клас и подадения сигнал от майката на детето С.Р. пояснява, че е дала писмени обяснения и по двата случая, но те не са единствените ученици, които при контузия са ползвали лекарския кабинет, а никой от колегите й не е давал писмени обяснения след това. С тези доводи е поискала от КЗД да образува производство, в което да установи наличието на дискриминация по признаци „тормоз на работното място“ и „образование“, както и да бъдат наложени предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки.

Към жалбата са приложени доказателства.

С Разпореждане № 1261/04.12.2017 г. на

Председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка № 287/2017 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация и преписката е разпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, състоящ се от О.К., В.С., Н.А., С.Й. и П.К.. На заседание на така определения петчленен разширен заседателен състав за председател на състава е определен П.К., а за докладчик по преписката – Н.А.. С Разпореждане № 1305/29.12.2017 г. на Н.А. е определена Г.С.– служител в отдел „Специализирано производство“ на Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ на КЗД за лице, което да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката, като ги съгласува с докладчика.

С писмо изх.№ 19-00-18/25.01.2018 г. Д.И., в качеството й на директор на СУ „Неофит Бозвели“, е уведомена за така образуваното в КЗД производство. Същата е депозирала отговор по жалбата вх.№ 19-00-32/02.02.2018 г., в който се твърди, че Н. е подавала жалби до различни институции по повод описаните по нейни твърдения „неправомерни действия“ от страна на ръководството на учебното заведение. 1.) Заявява, че заповедта й от 15.06.2017 г. не е обявена от Дирекция „Инспекция по труда“ за неправомерна, но тя сама е решила да я отмени, като описаните в протокола от проверката задължителни предписания, са отстранени до 27.07.2017 г. 2.) Твърди, че разрешението за ползване на платен годишен отпуск се извършва с изготвянето и подписването на заповед, която се връчва на лицето най-късно в работния ден, предхождащ първия ден от отпуска. 3.) Твърди, че при провеждането на педагогическия съвет на 12.06.2017 г., е спазена обичайната практика в училището – седмица преди провеждането му е поставено обявление в двете учителски стаи. 4.) Относно разходване средствата за СБКО подчертава, че И.Н. ***, Министерство на образованието и Омбудсмана на Република България, по която е извършена съвместна проверка от експерти от РУО-Варна и Община Варна и са дадени задължителни предписания, които са изпълнени към 06.10.2017 г., видно от доклад вх.№ 0601103-2342 20.10.2017 г. Допълва, че жалбоподателката е подала нов сигнал и е извършена повторна проверка, но след като е обяснено какъв е характерът на фонд СБКО, е установено, че не й се дължи обезщетение. 5.) Оспорва твърденията на Н. относно Общо събрание, проведено на 04.10.2017 г., позовавайки се на водения по време на събранието протокол. 6.) Твърди, че всички учители, които имат в групите си повече от 27 деца, попълват втори дневник. 7). Заявява, че И.Н. системно не е спазвала графика на учебното време и дневния режим, утвърден със Заповед № ЖРД-2134/14.09.2017 г., която самата тя е подписала. 8.) Споменава за случаите с двете деца Никола Милчев и С.Р., подробно описани в Констативен протокол № КМОД 11-319/06.11.2017 г. 8.) По отношение проведеното обучение на 03 и 04.04.2017 г. на тема „Облачни технологии“, се позовава на констатациите на комисията, назначена със Заповед № РД-06-1012/07.09.2017 г. на Началника на РУО-Варна, отразени в констативен протокол № КМОД11-296/21.09.2017 г., като подчертава, че след извършената проверка не е констатирано наличието на „уронване на престиж“ и „оказване на психически тормоз“. Директорът на СУ „Неофит Бозвели“ не счита, че по някакъв начин със свои действия е дискриминирала И.Н., нито я е тормозела на работното й място. Допълва, че й е давала указания, когато такива са били поискани, като винаги е спазвала добрия тон в комуникацията им. В заключение посочва, че са констатирани пропуски в подготовката на Н., но тя не е пожелала да се учи от по-опитните си колеги. Посочва също, че Н. се е интересувала основно от дейността на администрацията, а не от работата си с децата и от начините същата да бъде подобрена. Към становището са приложени доказателства.

Въз основа на извършеното проучване в качеството на ответни страни в производството пред КЗД са конституирани: Д.И. в качеството й на Директор на СУ „Неофит Бозвели“-Варна, и СУ „Неофит Бозвели“ – Варна, представлявано от Директора Д.И..

Видно от приложения по делото протокол, съгласно чл.60 и сл. от ЗЗДискр. на 16.04.2018 г., 30.05.2018 г. и 03.07.2018 г. са проведени открити заседания на Комисията, за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл.63 от ЗЗДискр. са изслушани направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество, като на заседание на 03.07.2018 г. съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна, обявил я е за решаване и е предоставил възможност на страните да изразят своите заключителни становища по съществото на спора.

Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8364dd5c-0790-4b6b-8364-b61cda9e078e