Решение № 260016 от 14.09.2020, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 277/2020
- Вид
- Решение № 260016
- Подписан
- 14.09.2020
- В сила
- 03.10.2020
- Състав
- МИНЧО ТАНЕВ ТАНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 предложение трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 14.09.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На десети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар: Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД № 277 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 59- чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Би Ева“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 472334-F503610 от 18.10.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на „Би Ева“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление като се сочат възражения.
Редовно призован в съдебно заседание жалбоподателя се представлява от упълномощен представител. Пледира се за отмяна на НП, алтернативно, за намаляване на размера на санкцията.
За административнонаказващия орган- ТД на НАП в гр. Бургас се явява упълномощен представител. Иска се потвърждаване на НП.
В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел актосъставителя.
Жалбата е подадена от лице посочено в НП като нарушител и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред ЦРС е редовно образувано.
След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и направената служебна проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за констатиране на административно нарушение на 08.08.2019 г. за това, че на 07.08.2019 г. при извършена проверка и съставен за това протокол в търговски обект стопанисван от жалбоподателя, е било констатирана касовата наличност и налични парични средства към момента на започване на проверката както следва: разчетна касова наличност – 821,15 лева; фактическа наличност – 926,02 лева и съответно разлика от 104,87 лева.
В ЕКАФП не са били отразени служебно въведени или служебно изведени суми, видно от разпечатан по време на проверката дневен финансов отчет.
Горната фактическа обстановка е отразени в акта за установяване на административно нарушение и правната квалификация на установеното нарушение е по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Съставянето на акта е станало в присъствието на представител на жалбоподателя. АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля очевидец на нарушението и при съставяната на акта.
Като взел предвид акта, протокола за извършена проверка и приложените към него фискални бонове и другите писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление.
В него при идентичност на фактическата обстановка е направена същата правна квалификация.
На основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на търговеца–жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 1000,00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начални сума, въвеждане, извеждане на пари в или извън касата) на фискалното устройство се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени".
В настоящия случай няма спор, че е констатирана разлика между касовата наличност и фактическата такава в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическо лице, което не е търговец в размер от 300,00 до 1000,00 лева, или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000,00 до 10 000,00 лева. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи, се налага санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. В настоящия случай е констатирано, че ЕКАФП има заложени опции "въвеждане" и "извеждане" на сумите, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В този смисъла деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ.
Освен изложеното от съществено значение за осъществяване на елементите от обективна страна на чл. 185, ал. 2 изречение второ от ЗДДС е неизпълнението на задължението към Държавата да е довело до неотразяване на приходи. В изпълнение на санкцията правилно същата е наложена в границите посочени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но последната е неправилно определена, следователно неправилно е приложен материалният закон, което е основание за изменяване на наказателното постановление. Принципното правило е, че съдът не може да извършва преквалификация, когато става въпрос за нови или различни признаци от състава на нарушението, каквито в настоящия случай не са налице. Затова, преквалифициране на деянието в конкретната хипотеза не би довело до прилагане на закон за по–тежко наказуемо нарушение и увеличаване на наказанието, което да утежни положението на нарушителя. В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй като не се променят фактите, изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава жалбоподателя и правото му на защита не е нарушено. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, за постигане целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на дружеството жалбоподател, следва да бъде определен размер на наложеното наказание в минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а именно 500,00 лв. който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.
С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено, като да се измени размерът на наложената имуществена санкция от 1000,00 лв. на 500,00 лева /в този смисъл Решение № 1869 от 4.11.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2429/2019 г. и мн. др./.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, съда
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 472334-F503610 от 18.10.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на „Би Ева“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, като вместо това постановява: ИЗМЕНЯ размера на наложената на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция на „Би Ева“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС, като го НАМАЛЯВА от 1000,00 лева на 500,00 лева, на основание чл. 185, ал.
2, изр. 2-ро, във връзка с ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Би
Ева“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЦУ на НАП, сумата от 80.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :