Решение № 26 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. С., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100503119 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 495/10.01.2025, постановено по гр.д. № 35674/2022 г. на СРС, ГО, 155 състав, ЗАД “Даллбогг живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 2 430 лв. – разходи за медицинско изделие, сумата от 950 лв.– разходи за електростимулация, криотерапия и кинезитерапия, сумата от 50 лв.

– разходи за ЕМГ изследване с разчитане и консултация, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 22.09.2020 г., по път II-81 в посока от бул. „Ломско шосе“ към гр.

Костинброд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен искът за сумата от 200 лв.– разходи за лекарства, сумата от 540 лв.– разходи за силна храна, сумата от 600 лв. – разходи за болногледач, сумата от 3 лв. – разходи за диск, сумата от 200 лв. разходи за транспорт.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В.

Р. Д.. Поддържа се, че решението в отхвърлителната част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.

Сочи се, че от изготвената СМЕ се установило, че ищецът се е нуждае от лекарства и е направил разходи за клексан и фраксипарин, имал е нужда също така и от силна храна с водеща млечна диета за по - бързо зарастване на 1 костите, както и от чужда помощ с ноглед затруднението в ежедневните дейности. В жалбата се навежда, че ищецът е следвало да посещава прегледи, за което е било необходимо осигуряването на личен транспорт. Моли се за отмяна решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.

Въззиваемият ЗАД “Даллбогг живот и здраве“ АД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че ищецът не е представил никакви доказателства за реалното извършване на разходите за силна храна и болногледач. Навежда, че макар силната храна да е била препоръчителна за ищеца, това не било равнозначно на извършването на разходи за закупуването на такава храна.

Въззивникът поддържа, че не е представен сключен договор с болногледач или разписки за извършени плащания за такъв. Сочи, че липсват доказателства за извършени разходи за гориво, нито за закупен диск- представеният касов бон касаел заплащане на паркинг. Моли се за потвърждаваме на решението в обжалваната части присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по предявен от В. Р. Д., с ЕГН **********, против ЗАД “Даллбогг живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, за заплащане на сумата от 2 430 лв. – разходи за медицинско изделие, сумата от 950 лв.– разходи за електростимулация, криотерапия и кинезитерапия, сумата от 50 лв. – разходи за ЕМГ изследване с 2 разчитане и консултация, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 22.09.2020 г., по път II-81 в посока от бул. „Ломско шосе“ към гр. Костинброд, сумата от 200 лв.– разходи за лекарства, сумата от 540 лв.– разходи за силна храна, сумата от 600 лв. – разходи за болногледач, сумата от 3 лв. – разходи за диск, сумата от 200 лв. разходи за транспорт.

Решението в частта, в която искът е уважен за сумата от сумата от 2 430 лв. – разходи за медицинско изделие, сумата от 950 лв.– разходи за електростимулация, криотерапия и кинезитерапия, сумата от 50 лв. – разходи за ЕМГ изследване с разчитане и консултация, т.е. за част от претендираните имуществени вреди, не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. със сила на пресъдено нещо е установено, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което ищцата е претърпяла травматично увреждане. Спорно по делото се явява обстоятелството дали ищецът е заплатил сумата от 200 лв.– разходи за лекарства, сумата от 540 лв.– разходи за силна храна, сумата от 600 лв. – разходи за болногледач, сумата от 200 лв. разходи за транспорт Ищецът не е представил писмени доказателства за извършването на посочените разходи. В процесуалния закон липсват ограничения по отношение способите за доказване на извършените разходи, но доказването следва да бъде пълно и главно – да се установи заплащане на конкретни суми за конкретни разходи, свързани пряко с лечението на ищеца в резултат на уврежданията, настъпили като следствие на процесното ПТП. За установяване на извършените разходи е разпитана свидетелката Петракиева, майка на ищеца, която твърди, че на 22.09.2020 г. синът й претърпял ПТП, видяла го на следващата вече в Пирогов, бил със счупена ръка, видимо притеснен и в шок.

Свидетелката сочи, че синът й лежал в болницата 4 дни, като ръката му била гипсирана. След един месец ръката не зараснала и отишли в Окръжна болница, където му направили операция, като останал там 4-5 дни. След изписването от болница трябвало да се поставят инжекции и болкоуспокояващи. Били му изписани витамини и били дадени предписания какви храни да консумира за бързо зарастване. Близо два месеца изразходвали средства от по 400 лв. за силна храна на сина й. Около месец приятелка на свидетелката помагала на сина в обслужването срещу заплащане от 30 лв. на ден. Наложило се синът й да посещава рехабилитатор в гр. С. по три пъти седмично. Сочи, че живеят в гр. Костинброд и свидетелката давала по 40 лв. за гориво три пъти седмично.

Въззивният съд намира, че от показанията на свидетелката не се установява извършването разходите, за които предявеният иск е отхвърлен.

Липсват конкретни данни в показанията за конкретно заплатени суми за конкретни продукти /за силна храна/, а посочената сума от 400 лв. по-скоро 3 представлява оценъчна съждение на свидетелката, отколкото сведение за конкретни обстоятелства. Относно сторените разходи за болногледач, показанията също са изключително общи и неконкретни – липсва посочване колко пъти синът й е бил посещаван от болногледач. Относно разходите на гориво показанията също са изключително общи и неконкретни - не е посочено колко пъти и къде ищецът е посещавал физиотерапия в С., на кого е заплащана сумата от 40 лв. за гориво. Фактът, че съгласно приетата СМЕ ищецът е имал нужда от лекарства и силна храна сам по себе си не доказва реалното извършване на тези разходи.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въззиваемият претендира разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 495/10.01.2025, постановено по гр.д. № 35674/2022 г. на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Р. Д., ЕГН **********, срещу ЗАД “Даллбогг живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 200 лв.– разходи за лекарства, сумата от 540 лв.– разходи за силна храна, сумата от 600 лв. – разходи за болногледач, сумата от 3 лв. – разходи за диск, сумата от 200 лв. разходи за транспорт.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4