Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 4 от 13.04.2024, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Наказателно дело от общ характер 338/2021
Вид
Присъда № 4
Подписан
13.04.2024
Състав
Росица Генадиева Тодорова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда по НОХД № 338/2021 година по описа на РС Елин Пелин

Районна прокуратура Елин Пелин е внесла обвинителен акт за разглеждане в РС Елин Пелин с обвинение срещу подсъдимия ХР. ХР. К., ЕГН **********, роден на ..... година в гр.София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ в гр. София, район ..., ул. „...“ № 25, за това, че: На 05.09.2020 г. около 23.11 часа в село ..., Община Елин Пелин, област Софийска, пред входа на магазин „КОП“, намиращ се на ул. „...“ № 26, като непълнолетен /на 16 г./, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на множество удари с юмруци в областта на лицето на Н. Г. Г., му причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долната челюст вдясно в областта на долночелюстния ъгъл, което травматично увреждане е реализирало медикобиологичния признак счупване на челюст, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – деянието е извършено на публично място и в присъствието на множество очевидци, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1-во вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Елин Пелин поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.69 вр. чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Гражданският ищец Н. Г. Г. чрез пълномощника си адв.Н. Н. - ЛАК, счита, че повдигнатото обвинение е доказано и моли съдът да признае подсъдимия за виновен, като уважи предявените искове за имуществени и неимуществени вреди.

Адв.К. - упълномощен защитник от подсъдимия, моли съдът да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото обвинение, тъй като от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се доказва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.

Адв.Л. – упълномощен защитник на подсъдимия също счита, подзащитния си за невиновен по отношение на престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият ХР. ХР. К. заявява, че поддържа заявеното от своите защитници и моли да бъде признат за невиновен. Не се признава за виновен 1 по повдигнатото му обвинение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност изложеното в обвинителния акт, писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели, изслушаните експертизи, доводите и становищата на страните, прие за установено следното:

На 05.09.2020 г. около 23.00 часа в с...., Софийска област пред входа на магазин „КОП“, намиращ се на ул. „...“ № 26, свидетелите Н. Г. Г., Й. Р. И., Б.

О. К., М. Е. П., И. И. Д., В. Н. Д., Ф. Ю. Н. и Н. Н. Н. и подсъдимият ХР. ХР. К. се събрали в една компания, като се намирали под една шатра към магазина „КОП“. Всички в компанията се познавали помежду си, включително подсъдимият К. и постР.лият Н. Г. Г., тъй като и друг път се били събирали в една компания и отношенията им били нормални и без никакви конфликти.

Около 23,11 часа на 05.09.2020 г. подсъдимият ХР. ХР. К. без да е провокиран от постР.лия Н. Г. Г. започнал да го обижда в присъствието на събралите се лица, отправяйки му обидни думи, шегувал се с него и въпреки предупрежденията на свидетеля Н. Г. към подсъдимия да спре, подсъдимият продължил с арогантното си поведение, като дори се покатерил на раменете на постР.лия, който седял на пейката и го ударил по гърба. Това провокирало свидетелят Н. Г. да стане и да хване подсъдимия за гушата и го отблъснал от себе си с цел да предотврати агресивното и обидно поведение на подсъдимия.

И това предупреждение от страна на свидетеля Н. Г. не накарало подсъдимия К. да преустанови инициираната от него саморазправа със свидетеля Г., като продължил с обидното си поведение и отправял към Н. Г. реплики като „Нали си много здрав; Ще се бием ли; Ти не смееш да ми отвърнеш и да ме удариш и други подобни като ритнал свидетелят Н. Г. в корема и започнал да му нанася множество удари с юмрук в областта на лицето, демонстрирайки пред намиращите се около тях свидетели своето незачитане на телесната неприкосновеност на постР.лия Н. Г., установените от закона правила и добри нрави, пренебрежението си към обществения ред и спокойствието на гражданите. Свидетелят Н. Г. не отвърнал на нанесените му от подсъдимия удари, а свидетелят Ф. Ю. Н. с цел да предотврати по-сериозни последици от инцидента, станал и разтървал подсъдимия и свидетеля Н. Г., тъй като решил, че тази разправия иначе нямало да спре скоро.

В следствие нанесените удари от подсъдимия Х.К. на постР.лия Н. Г.

Г., на Н. Г. му потекла кръв от носа и устата, поради което свидетелите Ф. Н. и Н. Н. го придружили до близката чешма, за да се измие от течащата му кръв, отишли и до близката бензиностанция за лед, но тъй като от носа и устата на постР.лия Г. продължавало да тече кръв и изпитвал силни болки, те тръгнали към дома му, за да го заведат при брат му. Когато свидетелят В. Г. Г. брат на постР.лия видял състоянието му, веднага решил, че трябва да го закара в 2

Окръжна болница, тъй като брат му почти не можел да говори и бил според него в окаяно състояние. При прегледа в Окръжна болница се установило, че постР.лият Н. Г. има счупване на долна челюст открито, което наложило да му бъде извършена оперативна интервенция за наместване на мандибуларна фрактура.

Така установената фактическа обстановка по делото се подкрепя напълно от показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели и показанията им прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които показания в частта относно нанесените удари от страна на подсъдимия К. на постР.лия са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, напълно подкрепят изложената обвинителна теза, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите излагат еднородни факти относно лицето нанесло ударите на постР.лия Г., което не поставя под съмнение факта, че именно подсъдимият К. е нанесъл ударите причинили на постР.лия вредоносния резултат, начина по който са нанесени ударите, а именно с юмрук и областта на лицето, както и какви увреждания са настъпили вследствие нанесените удари – от носа и устатата на постР.лия потекла кръв и същият имал затруднение в говора.

В подкрепа на горното, съдът кредитира показанията на свидетеля Й. Р.

И., който заявява, че е видял подсъдимия Х.К. как нанася два удара на постР.лия Н. Г. в лицето, но повече не видял нищо, тъй като забелязал следи от кръв по земята след ударите от което се стреснал, което го накарало да се обърне на другата страна. Забелязал също, че свидетелят Г. имал и кръв под носа.

Разпитана по делото свидетелката Б. О. К. също сочи, че е видяла подсъдимия да удря Н. с юмруци по лицето около пет-шест пъти, от които удари на Н. му потекла кръв от устата.

Свидетелят М. Е. П. също заявява, че подсъдимият Х.К. ударил с няколко удара в корема и главата свидетеля Н. Г..

От своя страна свидетелят И. И. Д. също депозира показания, от които се установява, че подсъдимият първо блъснал с крак в областта на корема постР.лия Н. Г., а после му нанесъл 4-5 удара в областта на лицето.

За нанесени удари от страна на подсъдимия Х.К. спрямо постР.лия Н. Г. говори в показанията си и свидетелят В. Н. Д., който твърди, че Х. ударил Н. в областта на лицето с юмруци около пет-шест пъти.

Показания уличаващи подсъдимия в нанасяне на удари спрямо постР.лия Г. депозира и свидетелят Ф. Ю. Н., който твърди, че Х. започнал да удря Н. Г. с юмруци в областта на лицето. Ударил го около 7-8 пъти в областта на скулата и челюстта и тъй като на Н. започнало да му тече много кръв свидетелят станал и ги разтървал.

За нанесени удари от страна на подсъдимия на постР.лия Н. Г. депозира показания и свидетелят Н. Н. Н., който заявява, че видял как Х.

3 започнал да рита Н. в корема и да го удря с юмруци в лицето.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в посочените части, тъй като същите са идентични и безпротиворечиви относно наличието на нанесени удари от страна на подсъдимия на постР.лия и категорично сочат, че на 05.09.2020 г. подсъдимият чрез своите действия е нанесъл описаните в обвинителния акт травматични увреждания на постР.лия Г., причинили му счупване на долната челюст вдясно в областта на долночелюстния ъгъл.

Показанията на свидетелите Й. Р. И., Б. О. К., М. Е. П., И. И. Д., В. Н. Д., Ф.

Ю. Н. и Н. Н. Н. напълно кореспондират с показанията на постР.лото лице Н.

Г. Г., който също потвърждава, че именно подсъдимият Х.К. му е нанесъл ударите в областта на лицето, от които удари изпитал силна болка, не можел да говори и като се опитвал да си отвори и малко устата, изпитвал много силна болка, като при прегледа в болничното заведение било установено, че челюстта му е счупена.

Освен че свидетелските показания на постР.лия и посочените по-горе свидетели за наличие на нанесени удари от подсъдимия, които са му причинили счупване на челюстта кореспондират помежду си, същите са в съответствие и със заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, приета от съда в хода на съдебното следствие, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и обективна, според която на постР.лия Н. Г. Г. са причинени следните травматични увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на вътрешната повърхност на лявата ноздра; оток и хематоми в областта на горната устна срединно и в ляво; охлузване по лигавицата на долната устна в дясно и счупване на долната челюст в дясно в областта на долночелюстния ъгъл изразен оток на меките тъкани в областта на долната челюст в дясно. Сочи се също така, че установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и добре отговарят да са получени при нанасяне на удари с ръце свити в юмруци. Травмата на долната челюст е причинила на постР.лия и реализира медикобиологичния признак счупване на челюст, а останалите травми по лицето в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За наличие на лице нанасящо удари в процесната вечер на 05.09.2020 г. на процесното място, данни се съдържат и в заключението на изготвената в досъдебното производство видео-техническа експертиза въз основа на запис свален от охранителните камери за видео-наблюдение на магазин „КОП“ в с...., предаден с протокол за доброволно предаване от 06.09.2020 г., приета в хода на съдебното следствие. В заключението на експертизата се сочи, че изображенията на част от лицата, наблюдаващи се на видеозаписа заемат изключително малка част от общата площ на кадъра, не съдържат различими частни идентификационни признаци и не отговарят на изискванията за категорична идентификация, но от представените кадри от експертизата се установява, наличието на лице, което нанася удари на друго лице, както и лице, държащо се с ръка в областта на устата и носа, а други лица го оглеждат.

4

В този смисъл и заключението по видео-техническата експертиза също кореспондират с останалия доказателствен материал, сочещ че подсъдимият е нанесъл на постР.лия удари, причинили му травматичните увреждания.

Констатациите на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза и видео-техническата експертиза, ценени в съвкупност със свидетелските показания и останалия доказателствен материал пресъздават описаната погоре фактическа обстановка и несъмнено сочат, че заявеното от постР.лия Н.

Г. относно случилото се на процесната дата 05.09.2020 г. между него и подсъдимия е установено по безспорен и категоричен начин.

Макар и в показанията на свидетелите Й. Р. И., Б. О. К., М. Е. П., И. И.

Д., В. Н. Д., Ф. Ю. Н., Н. Н. Н. и Н. Г. Г. да се констатират известни разминавания относно броя на нанесените удари от подсъдимия и момента, в който са нанесени, това по никакъв начин не може да разколебае установения категоричен факт на нанасяне на няколко удари с юмрук от подсъдимия в лицето на постР.лия, тъй като както се установи по делото инцидентът е станал за кратък период от време, изненадващо, поради което нормално е всички свидетели да не са имали възможност да възприемат всички обстоятелства по случилото се и да ги пресъздадат по един и същи начин, особено при разпита си в хода на съдебното следствие, когато от събитието вече са били изминали повече от три години.