Решение № 157 от 14.10.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. П., 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божана Цв. Манасиева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно наказателно дело № 20221230200247 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 ЗАНН,във вр. с чл.75а,ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и е образувано по жалба на Ч.Т.

ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление – град П., ул."**"**, представлявано от управителя Хайдар Чапкун, срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-2200025/04.04.2022г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Б.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,поради нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като не става ясно при какви обстоятелства е констатирано нарушението,какви действия е извършило лицето, с оглед окачествяването на извършеното от него като трудова дейност.Счита се освен това ,че е издадено и в нарушение на материалния закон. Изразява се становище и за приложението на чл.28 ЗАНН.

Иска се от съда за отмени обжалваното Наказателно постановление N 012200025/04.04.2022г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Б.Прави се алтернативно искане ако съдът не възприеме аргументите на жалбоподателя,да измени наказателното постановление като намали 1 наложената имуществена санкция до минималния размер,предвиден от законодателя.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.

Получено е становище от адв.М. П.-Б.,в качеството й на процесуален представител на дружеството, с което се поддържат доводите изложени в жалбата и се иска отмяна на обжалваното НП.

Административно-наказващият орган-Директора на Дирекция „ИТ”-Б. се представлява от юрисконсулт Портокалска.Оспорва жалбата, сочи доказателства. Иска НП да бъде потвърдено.

За ТО – П. при РП-Б., в качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпил сигнал от ОД на МВР - К. с вх.№ 21103965/14.12.2021г., на 13.01.2022г. и на 17.01.2022 г. представители на Д“ИТ“ - Б. извършили проверка относно спазване разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на Ч.Т. ЕООД - гр.П.. За извършване на проверката дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК с Призовка от 17.12.2021г. и от 29.12.2021г. в Д“ИТ“ Б..

С Писмо с вх.№ 21103965/14.12.2021г. Областна дирекция на MBР К. е уведомила Д"ИТ“-гр.Б., че лицето Р.Д., с ЛНЧ **********, гражданин на трета държава - Р Северна Македония е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р България,по силата на Разрешение за пребиваване № 701118790/ 04.02.2021г., издадено на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, валидно до 16.12.2021г.

Част от изисканата с призовките вътрешно-фирмена документация на търговеца,свързана със създадената организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения е представена в Д“ИТ“-Б. на 12.01.,както и на 17.01.2022г чрез куриер и на електронния адрес на Дирекцията. Представени са личните трудови досиета на работници и служители, които са в трудови правоотношения с търговеца, от които е видно, че Р.Д. с ЛНЧ **********,гражданин на трета държава – Северна Македония, е бил в трудови правоотношения с дружеството съгласно 2 трудов договор № 6/26.05.2021г.,назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил“. Съгласно дневник за трудовите договори на работещите при Ч.Т.

ЕООД гр.П.,Р.Д. е встъпил в длъжност на 27.05.2021 г.

При проверката по документи е представена и платежна ведомост на търговеца за месеците май, юни и август 2021 г.,в които фигурира начислено трудово възнаграждение на Р.Д.. Представени са и разходни касови ордери от 31.05.2021г., 30.06.2021г. и 31.08.2021г., в които работникът лично е удостоверил с подписа си, че е получил дължимото и отработено трудово възнаграждение за съответните периоди. За изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ на Р.Д. е издаден Сертификат за водач на моторно превозно средство № 2097, валиден от 01.07.2021г. до 16.12.2021г.

Съгласно справка за пътуване на лице - чужд гражданин за периода от 01.05.2021г. до 07.07.2022г.,за лицето Р.Д. са регистрирани 12 бр. влизания и излизания през границата на страната като на 28.09.21 г. през ГКПП Гюешево е преминал границата на Р България с ГКПП-Златарево в 01.50ч като водач на товарен автомобил – „Рено“ рег. № ***,след което е преминал през ГКППДунав мост на същата дата в 15.18ч със същия товарен автомобил,но и с ремарке за товарен автомобил „Шмитц“ рег.№ ***.

Предвид на извършената проверка от проверяващите е направен извода,че „Ч.Т." ЕООД - гр.П., в качеството му на „местен работодател" по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност като към 27.05.2021г. е осигурил достъп до пазара на труда на Р.Д. с ЛНЧ **********, гражданин на трета държава - Р Северна Македония,който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р България на осн. чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ по силата на разрешение за пребиваване №***,валидно до 16.12.2021г и като такъв няма достъп до пазара на труда в Р България,предоставяйки му работа,в изпълнение на длъжността „шофьор,товарен автомобил/международни превози/“ Посоченото е квалифицирано като нарушение на чл.8,ал.1, т.2 ЗТМТМ.

Ето защо, на 09.02.2022г. М. К. Ц., в присъствие на свидетеля А.Л. А.-Ч. и Б.

В. И., съставила АУАН № 01-2200025. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството,на който е връчен на същата дата.

3

Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП № 012200025/04.04.2021г., в което след като подробно е описал действията по констатиране на нарушението и е квалифицирал извършеното като нарушение на чл.8,ал.1,т.2 от ЗТМТМ,на основание чл.75а,ал.5 от ЗТМТМ е наложил на Ч.Т. ЕООД, в качеството му на „местен работодател“ имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. НП е получено на 11.04.2022г./съгласно известие за доставяне на Български пощи,представено в оригинал/,а жалбата е изпратена по пощата на 21.04.2022г.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения срок.Ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата.

Дружеството-жалбоподател е привлечено към административнонаказателната отговорност, за това, че в качеството му на „местен работодател" по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършил нарушение на чл.8,ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност като към 27.05.2021г. е осигурил достъп до пазара на труда на Р.Д. с ЛНЧ **********, гражданин на трета държава - Р Северна Македония,който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р България на осн. чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ по силата на разрешение за пребиваване №701118790/04.02.21г,валидно до 16.12.2021г и като такъв няма достъп до пазара на труда в Р България,предоставяйки му работа,в изпълнение на длъжността „шофьор,товарен автомобил“.

Материално-правната разпоредба забранява правото на достъп до пазара на труда на работници–граждани на трети държави,които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24,ал.1,т.6 от Закона за чужденците в Р България.Лицето Р.Д. с ЛНЧ ********** е гражданин на трета държава - Р Северна Македония и същият е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р България на осн.

4 чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ по силата на разрешение за пребиваване №***,валидно до 16.12.2021г.Ето защо,това лице няма право на достъп до пазара на труда.

Въпреки законовата забрана, Ч.Т.ЕООД-гр.П. е осигурило достъп до пазара на труда на Р.Д.,сключвайки с последния безсрочен трудов договор № 6/26.05.2021г.,с който лицето е назначено на длъжността „шофьор, товарен автомобил“ при пълно работно време и възнаграждение в размер на 650 лева.

Р.Д. е встъпил в длъжност на 27.05.2021 г., съгласно дневник за трудовите договори на работещите при Ч.Т.ЕООД-гр.П..На това лице са изплащани и трудови възнаграждения за месеците май, юни и август 2021г.,съгласно приложената ведомост за работни заплати и разходни касови ордери от 31.05.2021г., 30.06.2021г. и 31.08.2021г., в които работникът лично е удостоверил с подписа си, че е получил дължимото и отработено трудово възнаграждение за съответните периоди. За изпълнение на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ на Р.Д. е издаден Сертификат за водач на моторно превозно средство № 2097, валиден от 01.07.2021г. до 16.12.2021г.

Обстоятелството,че лицето е постъпило на работа към 27.05.2021г,а сертификата за водач на моторно превозно средство е издаден на 01.07.2021г не може да се противопостави на възникването на трудовото правоотношение между дружеството-работодател и Р.Д.,тъй като последният е могъл да осъществява трудовите си задължения и без посочения сертификат като в този случай,ще извършва нарушение по друг нормативен акт.Съгласно справка за пътуване на лице - чужд гражданин за периода от 01.05.2021г. до 07.07.2022г.,Р.Д. е влизал и излизал през границата на страната ни 12 пъти като на 28.09.21 г. през ГКПП Гюешево е преминал границата на Р България в 01.50ч като водач на товарен автомобил – „Рено“ рег. № ***,след което е преминал през ГКПП-Дунав мост на същата дата в 15.18ч със същия товарен автомобил,но и с ремарке за товарен автомобил „Шмитц“ рег.№ ***.

Тъй като от всички събрани по делото доказателства се установи,че Р.Д. с ЛНЧ ********** като гражданин на трета държава - Р Северна

Македония,който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р България на осн. чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ, по силата на разрешение за пребиваване №***г,валидно до 16.12.2021г и като такъв няма достъп до пазара на труда в Р България,предоставяйки му работа,в изпълнение на длъжността „шофьор,товарен автомобил/международни превози/, Ч.Т.ЕООДгр.П. е извършило нарушение на чл.8,ал.1,т.2 ЗТМТМ.Същевременно,Р.Д. е 5 предоставял за дружеството-работодател работна сила,за което е получавал и трудово възнаграждение,поради което работодателят следва да понесе административно-наказателна отговорност по чл.75а,ал.5 от ЗТМТМ.

Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав –чл.75а,ал.5,във вр. с ал.2 от ЗТМТМ, индивидуализирано в минималния размер от 2 000 лв. при диапазон до 20 000лв.Същевременно обаче липсват данни относно извършени други нарушения на ЗТМТМ от дружеството-жалбоподател.Ето защо определянето на санкцията в минималния размер от 2000/две хиляди/лв. е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение.

Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото искане е направено от процесуалния представител на дружествотожалбоподател както в жалбата,така и в приложеното становище по делото, АНО е аргументирал подробно позицията си за липса на основания,които съдът напълно споделя.Не може да бъде възприето становището,че след като нарушението е извършено от санкционираното дружество за първи път следва да бъде приложен чл.28 ЗАНН.Обществените отношения, регулирани с тази норма са свързани с трудовата заетост на чужденците-граждани на трети страни и изпълнения на задължения на работодателите в тази насока.Конкретно извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид,а разкрива обичайната степен на засягане на обществените отношения.Ето защо,искането за приложеното на нормата на чл.28 ЗАНН е несъстоятелно.

Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление,съдът не констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и издаване.