Решение № 5015 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5015 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110211136 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Производството е образувано по жалба на И. В. Д. срещу Наказателно постановление № 22-4332-027890/20.11.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Моли да се приеме, че жалбата е в срок, тъй като не му е връчвано по надлежен обжалваното НП. Сочи, че липсва отбелязване по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН от страна на наказващ орган коя е датата на която е прието, че е влязло в сила издаденото НП. По същество моли да се отмети обжалваното наказателно постановление, тъй като не е налице субективна страна на твърдяно нарушение, поради което се извежда и извода за липса на виновно поведение от страна на жалбоподател.

В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, не се явява.

Не се явява процесуален представител- адв.С. / с пълномощно по делото/, не излагат уважителни причини за отсъствието си.

1

В съдебното заседание административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представите, взема становище в писмени бележки. Моли да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.Претендира изплащане на възнаграждение, като прави и възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата срещу № 22-4332-027890/20.11.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР съдът приема, че подадена в законово установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима. А това е така тъй като наказващ орган не е не отбелязва върху наказателното постановление датата на която жалбоподателя не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, поради което не може да се приеме и за връчено НП от деня на отбелязването.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

На 20.07.2023г., около 20: 26часа в София, по бул.Ботевградско шосе с посока на движение от ул.Летоструй към бул.Владимир Вазов, жалбоподателя е управлявал лек автомобил "Мазда" с рег. №*********, собственост на И.

АР.. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП срещу № 228, при която се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. На жалбоподателя е бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

По случая била извършена проверка, която приключила с Постановление на СРП от 02.11.2023г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на административно наказателно производство и налагане на административно наказание на жалбоподател.

В изпълнение на правомощията си Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 20.11.2023г. издал атакуваното наказателно 2 постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 51439/2023г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповеди касаещи компетентност на наказващ.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на министъра на вътрешните работи.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата н а чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН , поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 07.09.2022г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране административно наказателната отговорност на жалбоподател. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН . От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на 3 обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административно наказващия орган със съставяне на АУАН.

Привлеченият към административно наказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.

При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове.

Събраният доказателствения материал по делото съдът намира за достатъчен, за да обоснове извод за недоказаност на субективния елемент от състава на административното нарушение. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45/24.03.2000 г.на МВР.

Задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика според чл. 15, ал. 1 от Наредбата.

Съдът намира, че по делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал автомобила, но доводите в жалбата са свързани преди всичко с липсата на умисъл за това нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. " Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДП е императивна и гласи: "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното 4 средство. " В случая на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е прекратена служебно регистрацията на лекия автомобил "Мазда" с рег. №*********, като не се сочи коя е датата от която започва да тече двумесечен срок от прехвърлянето на собствеността на автомобила, от която неговият нов собственик не е регистрирал превозното средство, т. е не се сочи част от фактическия състав на вмененото на жалбоподател нарушение касаеща прекратена регистрация на управляваното МПС.

Съдът обаче намира, че не са събраха доказателства, от които по категоричен начин да се изведе, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение – виновно. Задължение на всеки водач е преди да предприеме действия по управление на едно превозно средство да се запознае с придружаващата го документация и да се увери, че управляваният от него автомобил отговаря на предвидените законодателни изисквания. Не е предвиден обаче ред, по който водачите да се уверят, че МПС е надлежно регистрирано. В конкретния случай от писмените доказателства по делото не се установява фактът, че водачът на процесното МПС е знаел, че управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация. Поради липсата на доказателства, че е имал възможност да се запознае с факта на служебна дерегистрацияна МПС-то от компетентните за това органи, съдът счита, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно. По делото липсват доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината като субективен елемент на соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и съответно на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрацията на автомобила /в този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС/.

5

С оглед на което и при прилагането на чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". В този смисъл е необосновано, още по-малко доказано е приетото от наказващия орган, че ако и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, а именно "управление на МПС с прекратена регистрация", е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При липсата на уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал.

15 от ЗДвП.

Съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН . В конкретния случай жалбоподател не е направил такова искане, поради което съдът не дължи и произнасяне в тази насока. Така мотивиран съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-027890 /20.11. 2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподател И. В.

Д. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.