Решение № 18993 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18993 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110146706 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД от Ц. И. И. против Р. М. М. за заплащане на сумата 5112,92 евро/10000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили при извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което е постановено Решение №77/21.09.2021 г. по НАХД №1173/2021 г. по описа на РС-Б., ведно със законната лихва от 19.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът Ц. И. извършвал дейност като доброволен сътрудник по събиране на дарения за фондация „Д.д.ж.“ и на 19.09.2020 г. бил в ресторант към хотел „Р.“ в ********.

Ищецът минавал край масите на клиентите и ги запознавал с дейността на фондацията, показвал документи и снимки, и ги приканвал да направят дарение.

Ответникът седял на маса в ресторанта и го извикал на висок глас с думите „Ела тука, ела тука“, станал и се приближил към ищеца като започнал да го заплашва, че ще го заключи, поискал му документи за събираните дарения, издърпал папка от ръцете му, заповядал му да се седна на пейката и започнал да му нанася удари с ръка в областта на лицето, блъскал го с ръце и с пейка, докато от силните удари ищецът загубил съзнание, паднал и се ударил в метална ограда, като наранил левия си крак в областта на бедрото. Посочва се, че веднага след случилото се ищецът е прегледан и настанен в болница, където претърпял операция на левия крайник. В резултат от телесното увреждане дълго било невъзможно да ходи и полага труд. Раната на бедрото му заздравявала бавно и с усложнения, месеци наред при придвижване куцал и изпитвал постоянни болки. Ищецът станал затворен, мъчело го безсъние и постоянни болки, а месеци след случилото се бил в постоянен стрес, страх, притеснение и болки. Ищецът пояснява, че за стореното с Решение №77/21.09.2021 г. по НАХД №1173/2021 г. по описа на 1

РСБ. отв. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за това че на 19.09.2020 г. около 12.30 часа в град Б. на лятната тераса на ресторант „Р.“ към хотелски комплекс „Р.“ с административен адрес: ********* е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал силно на Ц. И. И. „ела тука“, „дай да видя документите на фондацията“, „сега ще те заключа“, издърпал носената от И. папка с документи и му заповядал да седне до него на пейката, започнал да му нанася удари с ръце по лицето и тялото, ударил го с пейка по гърба, нанесъл му удар в лицето, от който И. паднал върху метална ограда, в резултат на което му е причинил разкъсно-контузна рана на дясното бедро, казал му „ще ти отрежа краката“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Решението е влязло в сила. Ищецът е претърпял вреди имащи неимуществен характер от противоправното деяние на ответника, чийто паричен еквивалент претендира.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска по основание и размер с доводи, че Решение № 77/21.09.2021 г. по нак. дело №1173/2021 г. по описа на РС – Б. е задължително за гражданския съд единствено относно факта на извършване на деянието -хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, неговата противоправност и вината на осъденото лице. Това решение не установява и не е задължително по въпросите за наличието на телесна повреда, неиния характер, механизъм на причиняване, причинната връзка с действията на ответника и размера на претърпените вреди; в т.ч. твърденията в исковата молба за увреждане на ляв крак не съответстват на установените факти и обстоятелства в Решението, че раната на ищеца е на дясното бедро; не е доказан характера на телесната повреда и механизма на нейното причиняване, с причинната връзка с действията на ответника. Недоказани са вреди в претендирания размер, евентуално е силно завишен и не отговаря на принципа за справедливост по чл.

52 от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца за „трайно разстройство на здравето“.

Навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който чрез умишленото си бездействие е създал убеждение в ответника, че е измамник като не е предоставил документи за фондацията и за събираните дарения и не е отговорил на въпросите за отчетност на сумите. Това е предизвикало състояние на афект у ответника, който въпреки ограничените си финансови средства е дарил за каузата, но когато е поискал сметка за какво всъщност се използват сумите не е получил никакъв отговор. Навежда възражение за погасяване по давност на част от претенцията за законна лихва, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Решение №77/21.09.2021 г. по НАХД № 1173/2021 г. по описа на РС-Б., влязло в законна сила на 01.10.2021 г., съдът признава отв. Р. М. М. за виновен в това, че на 19.09.2020 г. около 12.30 часа в гр. Б. на лятната тераса на ресторант „Р.“ към хотелски комплекс „Р.“ на бул. „Св. Димитър Солунски“ №35 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като на висок глас крещял, обиждал и заплашвал Ц. И. И. от гр. Пловдив, нанесъл му удари по лицето и тялото като му причинил разкъсно-контузна рана на дясното бедро, заради което и на основание чл. 78а, вр. с чл. 325, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Видно от мотивите на решението съдът е приел установени увреждания на ляво бедро.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд, чийто правни последици 2 има решението по чл. 78а НК, съобразно т. 15 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл.

300 от ГПК. Присъдата на наказателния съд има задължителен характер относно извършването на деянието, с оглед на всички негови съставомерни признаци, въздигнати като елемент на престъпния състав, противоправността на деянието и виновността на дееца. В настоящия случай ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление хулиганство по чл. 325 от ГПК. Хулиганските действия на ответника според присъдата са се проявили в две от най-типичните форми: действия извършени на обществено място и насочени към посегателство върху личността на ищеца. Видът на телесната повреда не е съставомерен признак на престъплението хулиганство по чл. 325 от ГПК, поради което присъдата има обвързващо настоящия съд сила на присъдено нещо относно време, място, авторство, пострадал.

От Съдебномедицинско удостоверение №44/25.09.2020 г. се установява, че ищецът е освидетелстван от съдебен лекар, който е констатирал на основание представена Епикриза на ИЗ № ****/776/2020 г, издадена от Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Б. АД, гр. Б. на името на Ц. И. И., че обективно е с накуцваща походка; придвижва се самостоятелно, без помощни средства, запазени активни и пасивни движения в пълен обем. Оплаква се от спонтанна болка на мястото на нараняването, която се усилва при движение.

Разкъсване на кожа, подкожие, мускулна фасция и мускулни влакна - частично разкъсване на правия бедрен мускул на лявото бедро. От Епикриза ИЗ№****/776/2020г. на Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Б.“ АД, преценена по реда на чл. 179 от ГПК, се установява, че ищецът е лекуван от 19.09.2020 г. до 22.09.2020 г. по повод разкъсно-контузна рана с размери 12-15 см на ляв долен крайник по предна повърхност в средна трета на бедрото.

Съдебномедицинското освидетелстване от съдебен медик е един от малкото независими начини за установяване обективното наличие на телесни повреди, видът им, местоположението върху тялото, форма на синини. В конкретния случай съдебномедицинско освидетелстване е извършено непосредствено след инцидента и то потвърждава, а не оборва гласните и писмените доказателства.

Установените медико-биологични признаци, доколкото не се твърди и доказва друго, съдът подвежда под хипотезата на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК или временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От показанията на св. И.а, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се изяснява, че ищецът бил доброволец във фондация „Д.д.ж.“ през 2020 г, като след около два месеца от инцидента той се завърнал на работа в офиса. Ищецът станал раздразнителен, отказвал да излиза и да участва в набиране на даренията на публични места; не можел да ходи правилно с ляв крак и изпитвал неудобство в седнало положение. Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, доколкото потвърждават изпитаните обичайни негативни психически и емоционални изживявания след настъпилото отрицателно събитие; не се установи тяхна заинтересованост от изхода на правния спор, възпроизвеждат непосредствени впечатления и кореспондират с писмените доказателства.

Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че събраните по делото доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно на твърдените време и място ответникът е причинил виновно увреждане на здравето на ищеца.

3

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка следва да се съобрази вида на причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и характера деянието, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически условия към момента на деликта. Съдът приема при така ангажираните доказателства, че увреждането е причинило на ищеца физическа болка и психически дискомфорт - ежедневието на ищеца е било съпроводено с обичайната тревожност за пеР.д от около два месеца. Съдът намира, че се касае за неочаквано и внезапно нападение, което житейски обосновано е довело до силен уплах при извършването му. Същевременно липсват доказателства за предприета физиотерапия по предписание в епикризата, както и в каква отрицателна степен случилото се е отразило на личния и семеен живот на ищеца. Ето защо съдът счита, че заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на сумата 1100,00 евро, до който размер исковата претенция се явява доказана и основателна, а за останалата част – отхвърли.

Ищецът претендира като законна последица от уважаване на иска присъждането на законна лихва, считано от деня на увреждането -19.09.2020г.

Ответникът е направил възражение, че акцесорната претенция е погасена по давност за минал пеР.д- три години преди подаване на исковата молба.

Възражението е основателно. Ищецът претендира вземане с характер на лихва, а съгласно чл. 111, б. в от ЗЗД, правото на паричното вземане за лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. Искът е предявен на 18.09.2025г., когато спират да текат давностните срокове, съгласно чл. 116,б.б от ЗЗД. Предвид това за времето от 19.09.2020 г. до 17.09.2022 г. претенцията се явява погасена по давност, а на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва върху главното вземане, считано от 18.09.2022 г.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да възстанови на ищеца сторените деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, за сумата 209,38 евро. В полза на особения представител на ответника – адв. Д. следва да се изплати възнаграждение за процесуално представителство по чл. 47, ал. 6 от ГПК сумата 800,00 евро от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от ГПК, а съразмерно на уважената част от иска ответникът осъден да заплати на съда, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 172,11 евро за дължима разноска за особен представител в производството, в т.ч. такса по чл. 11от ТДТГПК.