Решение № 247 от 26.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100601247 по описа за 2026 година Съдебното производство по делото е по реда на чл.331 и сл. от НПК и e образувано по жалба на ЧТ П. Й. М. против присъда на ВРС, ІІІ състав, постановена на 26.05.2026 год. по НЧХД № 2528/2024 год., с което подсъдимият М. И. Д. е признат за невинен по обвинение по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излагат се подробни доводи за това, че при правилно изяснена фактическа обстановка е постановен съдебен акт, противоречащ на правото.

След посочване на съдебната практика, се прави искане и за осъждане на подсъдимия по обвиненията, приети за разглеждане от първоинстанционния съд.

В условие на евентуалност се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. На последно място се прави искане за осъждане на подсъдимия по предявения граждански иск.

В с.з. жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

От страна на подсъдимия е постъпило възражение срещу депозираната 1 въззивна жалба, в което се твърди, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв се моли да бъде уважен. В с.з. възражението се поддържа на посочените в него основания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е основателна, но на други съображения. Наведените основания в нея не представляват въззивни основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.334, т.2 и 3 от НПК, но в същото време настоящият състав на съда намира, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които налагат отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав.

На първо място настоящият състав на ВОС намира, че е допуснато такова процесуално нарушение от кръга на съществените, което е ограничило правото на защита на подсъдимия и налага новото разглеждане на делото.

Частната тъжба на П. М. е подадена във ВРС на 26.06.2026г. и по същата е образувано НЧХД № 2528/2024г. В тъжбата е посочено, че се претендира извършено на 01.03.2024г. престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1 НК.

В с.з. на 19.11.2024г. е докладвана допълнителна молба от ЧТ, в която е посочено, че се уточнява първоначалната тъжба и се сочи допълнителна дата на осъществено престъпление, а именно 03.11.2024г. В това заседание съдът е оставил „без движение“ производството по делото и е дал възможност на тъжителката да уточни частната си тъжба.

В допълнителната жалба е посочено, че се претендира и извършено престъпление на 03.11.2024г. от страна на подсъдимия и се прави искане по отношение на двете деяния да бъде приложена разпоредбата на чл.26, ал.1 НК.

В с.з. на 26.02.2025г. съдът е дал това възможност за уточняване на претенцията от страна на тъжителката.

2

В последващо уточнение е посочено, че подсъдимият е осъществил две деяния по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1, вр.чл.147, ал.1 НК при условията на чл.26, ал.1 НК на датите 01.03.2024г. и 03.11.2024г.

В същото допълнение е посочено, че се претендира сума от 5000 лв. за извършените по отношение на М. деяния.

В с.з. на 24.04.2025 г. съдът е докладват уточнението на тъжбата, приел е ново уточнение на уточнението, в което адвокатът на тъжителя е посочил, че гражданския иск се претендира не от 26.06.2024г. /датата на депозиране на тъжбата/, а от 03.11.2024г., което е датата на второто претендирано престъпление.

В същото с.з. съдът е приел за съвместно разглеждане и граждански иск в размер на 5 000 лв. за престъпления по чл.148, ал.2, вр.ал.1т.1, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

При изложените до момента факти се установява, че са налице съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани от настоящото инстанция и се изразяват в следното:

Производството по делото е било образувано по частна тъжба на М. за извършено по отношение на нея престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1т.1, вр.чл.147, ал.1 НК на 01.03.2024г. Неколкократно са предоставяни възможности за уточняване на претенцията, като при последното е възведено и ново обвинение за осъществено престъпление на 03.11.2024г.

В с.з. на 24.04.2025г., когато е даден ход на съдебното следствие и е приет за съвместно разглеждане, съдът вероятно е счел, че производството по делото следва да е по чл.148, ал.2, вр.ал.1т.1, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, без обаче да е посочил какво обвинение приема за разглеждане и по какво следва да се защитата подсъдимия.

С това действие на съда реално са налице два нарушения. С първото при условията на чл.26, ал.1 НК е прието за разглеждане обвинение за извършено престъпление на 03.11.2024 г., което е недопустимо, доколкото производството по делото касае единствено деяние, осъществено на 01.03.2024г. и след датата на образуване на делото в същото производство не може да бъде разгледано друго обвинение. В случай, че е извършено престъпление след 26.06.2024г., то за него е следвало да бъде депозирана нова тъжба, по която да бъде 3 образувано нова съдебно производство.

С същото съдебно заседание съдът никъде не е посочил какво е конкретното обвинение, което приема за разглеждане, като по този начин лишава подсъдимия от възможност да разбера срещу какво се защитава, което води до нарушаване на правата му.

В същото съдебно заседание е приет за разглеждане граждански иск в размер на 5000лв. за двете претендирани деяния, като не е посочено каква е сумата за всяко от тях, доколкото в хода на наказателното производство е възможна по някое от обвиненията подсъдимият да бъде оправдан и тогава е невъзможна да бъде преценено какви са причинените неимуществени вреди за всяко от престъпленията.

Всичко изложено до момента води до извода, че констатираните нарушения са от такова естество, че налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

На последно място е налице нарушение на правота на защита на подсъдимия. Същият е заявил, че желае лично да присъства на съдебните заседания, като е посочил в какъв период от време ще се намира в страната, но въпреки това е проведено с.з. в негово отсъствие с разпит на свидетели по делото.

В тази линия на разсъждения присъдата на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Констатираното съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция, поради което се налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По изложените съображения и на осн.чл.335, ал.1, т.1 НПК съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ присъдата на ВРС, ІІІ състав, постановена на 26.05.2026 год. по НОХД № 2528/2024 год. И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО

РАЗГРЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ.

Решението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5