Решение № 203 от 13.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100511120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14488/23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20221110145437 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 127 състав, съдът е признал за установено по предявен от Потребителна кооперация „Съзнание“, ЕИК 121083114, със седалище и адрес на управление в с. Мрамор, ул. „***“ № 1, представлявана от председателя Р.И., против Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес в гр. София, ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС, че ищецът притежава право на собственост върху 49,37 ид. ч. от СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в с. Мрамор, район Връбница, ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ към момента на актуване от 474 кв.м., а към момента на подаване на исковата молба от 659 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: сграда за търговия, която сграда се състои от три самостоятелни обекта, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение: сграда за търговия, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, с площ от 320.32 кв. м., при съседи: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: няма; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификактор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 160.61 кв. м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификактор ***, предназначение: сграда за търговия, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 101.13 кв. м., при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор ***., под обекта: няма, над обекта: няма, по отношение на които идеални части в полза на ответника е съставен акт 1 за частна общинска собственост, на основание приращение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на Потребителна кооперация „Съзнание“, ЕИК 121083114, със седалище и адрес на управление в с. Мрамор, ул. „***“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3310,70 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски, представляващи направени по делото разноски в производството пред първоинстанционния съд.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно. Поддържа се, че владението на ищците не е било доказано при условията на пълно доказване. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите.

Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищецът адвокат В. О. П. от САК, процесуален представител на ПК „Съзнание”, с който се оспорва жалба. Моли първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е бил приет нот. акт № 183, том III, нот. дело № 627 от 21.03.1964 г. на III нотариус при СНС, за собственост на недвижим имот придобит по регулация, съгласно който Потребителна кооперация „Труд“ - с. Мрамор-София е придобила право на собственост върху а/ дворно място от 1090 кв. м., при граници: улица, Н.И.Д., парцел трети, К.П.П. и Т.З.К., от имот планоснимачен номер № 9, собственост на Н.И.Д.; б/ дворно място от 400 кв. м., при граници: К.П.П., Н.Д., Общински народен съвет Мрамор, Т.З.К. и улица, от имот планоснимачен номер № 11, собственост на К.П.П.; в/ дворно място от 854 кв. м., при граници: Т.З.К., Н.Д., К.П.П., улица и стара улица, от имот планоснимачен номер № 12, собственост на Т.З.К.; г/ дворно място от 3 кв. м., при граници:

А.М.Т., стара улица и от две страни улици, от имот пл. № 13, собственост на А.М.Т. и д/ дворно място от 65 кв. м., при граници: от две страни улици и кооперация „Труд“, от имота на СГНС - стара улица, включени в отредения й парцел I от квартал 17 по плана на с.

Мрамор - София, като по делото не е спорно, че описаният имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес в с. Мрамор, ул. ****, с площ от 2132 кв.м.

Приет е бил като писмено доказателство и Позволителен билет за нова постройка № 290/21.04.1964 г., издаден в полза на Потребителна кооперация „Труд“ - с. Мрамор, за изграждане на търговска сграда в с. Мрамор. Представен е протокол образец 26 от 28.03.1966 г. за приемане на готов обект „Търговска сграда / Ресторант, хранителни стоки, текстилен магазин/ в с. Мрамор, предвиден по план за изпълнение за IV тримесечие 1965 г. с инвеститор „Потребителна кооперация „Труд“ с. Мрамор и „ изпълнител: по стопански начин

По делото е бил представен Акт за държавна собственост № 5366/821/1890/12.08.1970 г., съгласно който 49,37 % ид.ч. от сграда със застроена площ от 426 кв.м., състояща се от ресторант, манифактура, хранителни стоки, три салона, кухня и шест складови помещения, в експлоатация от м. март 1966 г., находяща се с. Мрамор, са обявени за държавна 2 собственост, като съгласно т. 2 от акта сградата е изградена със „средства по самооблагането“, които възлизат на 28000 лева /т.5/. В акта е посочено, че останалите 50,63 ид. ч. от сградата са собственост на Потребителна кооперация „Труд“ - с. Мрамор. На гърба на документа е отбелязано, че ползването върху държавните идеални части от сградата е отстъпено безвъзмездно на Кооперация „Труд“, считано от 01.07.1971 г.

Като писмено доказателство по делото е била приета заповед от Софийски градски народен съвет - Изпълнителен комитет до началниците на отдели „Държавни имоти“ при Коларовски районен народен съвет, Димитровски районен народен съвет и Благоевски районен народен съвет от 12.09.1970 г. / лист 246/, в което е посочено, че по разпореждане на Министерство на финансите следва да се актува за държавно участието от средствата за самооблагане на сгради, строени и със средства на обществени организации, включително и кооперации. Със заповедта е наредено да се актуват за държавни посочени в списъкприложение имоти, сред които търговска сграда в с. Мрамор на стойност 56715 лева, от които вложени средства по самооблагането в размер на 25000 лева, равняващи се на 44,08 % държавно участие. В документа е отбелязано, че данните относно наличието на самооблагане и размера на държавното участие са събрани от писмо на Кооперация „Труд“.

Съгласно преставеното пред първоинстанционния съд съдебно удостоверение от 17.09.2004 г., издадено по ф.д. № 6241/1994г. по описа на СГС, ФО, с определение № 42/23.06.1975 г. по ф.д. № 14/1975г. на СРС, е вписано обединяване на Потребителна кооперация „Труд“ с. Мрамор с Потребителна кооперация „Подкрепа“ с. Доброславци под наименование Потребителна кооперация „Съзнание“ - с. Мрамор.

Като писмено доказателство по делото е бил приет Акт № 667/1192/18.12.1996 г. за частна общинска собственост, с който на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОС 49,37 ид.ч. от описаната в процесния акт за държавна собственост сграда, находяща се в с. Мрамор, са актувани.

Като писмено доказателство по делото е било прието писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ адресирано до заместник кмета на Район „Връбница“, в което се сочи, че при извършена служебна проверка в отдел „Архивно обслужване и дигитален архив“ не се откриват одобрени строителни книжа за търговска сграда, находяща се в с. Мрамор, одобрени с Позволителен билет за нова постройка № 290/21.04.1964 г.

Като писмено доказателство по делото е било прието заявление от председателя на ищеца отправено до кмета на Район „Връбница“ на 08.06.2021 г., с което е направено искане за справка относно реституционни претенции и съставени актове за общинска собственост касаещи процесната сграда, в отговор на което е получена информация, че по отношение на 49,37 ид.ч. от сградата са съставени процесните актове за държавна и общинска собственост.

Представени са и отправено искане от Кооперацията до кмета на Район „Връбница“ от 13.04.2022 г. относно предприемане на действия по прекратяване на съсобственост между ПК „Съзнание“ с. Мрамор и Столична община касателно процесната сграда. Представено и е оправено от председателя на ищеца до кмета на Район „Връбница“ на 08.08.2022 г. искане за отписване на 49,37 ид.ч. от процесната сграда от актовите книги.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което първоинстанционният съд е преценил като обективно и компетентно дадено се установило, че за процесната сграда са налични одобрени строителни книжа. Вещото лице сочи, че по делото липсват счетоводни или финансови документи, от които да е видно кой е извършил плащанията за изграждане на сградата. Експертът е разяснил, че е извършил справка относно съществуването на документи, касаещи установяване на самооблагане по отношение на сградата, както и финансови документи за установяване размера на самооблагането или на участието със средства на Държавата при строителството на сградата, но такива не са открити. От приетото заключение се е установило, че по действалата към датата на приемане на процесната сграда Тарифа за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона 3 за планово изграждане на населените места, утвърдена с министерско постановление от 30.10.1956 г., изменена с разпореждане № 43 на министерски съвет от 11.03.1966 г., стойността на постройката, изчислена на куб.м. съобразно конструкцията, възлиза на 56262 лева.

От приетото по делото пред СРС заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установило, че подписът положен в искане от Потребителна кооперация „Съзнание“ до кмета на Район „Връбница“ от 13.04.2022 г. не е изпълнен от председателя Р.И..

По делото са били събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е.И.Б. и А.К.К. - жители на с. Мрамор и членове на Потребителна кооперация „Съзнание“. Свидетелят Б. сочил, че бил на 15-16 годишна възраст когато започнало изграждането на процесната сграда, като строителните работи били извършени от членовете на Кооперацията и строителна бригада, като средствата за изплащане на възнаграждение на работниците били на Кооперацията. Свидетелят К. сочил, че баща му, който бил членкооператор заедно с други член-кооператори от селото участвал с физически труд при изграждане на процесната сграда, като материалите за изграждането били закупени със средства на Кооперацията.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за собственост, основани на давностно владение. Исковете са с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС.