Протокол № 1494 от 13.07.2022, Районен съд - Плевен

ПРОТОКОЛ

№ 1494 гр. ***, 11.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева

Сложи за разглеждане докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430102456 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:11 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ АЛ. Р. АЛ. - редовно призован, явява се лично и с адв. Г.Г. – АК – *** с пълномощно от преди.

ОТВЕТНИЦАТА Р. В. Ц. - редовно призована, явява се лично и с адв.

Х.Т. – АК – *** с пълномощно от преди.

СТРАНАТА *** – *** – отдел „Закрила на детето“.

За ДСП- *** се явява *** - социален работник.

Води се непълнолетната ***, която се намира извън съдебната зала.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ИЩЕЦЪТ А.: Семейното жилище е продадено. След развода моята част я прехвърлих на нея, понастоящем аз живея с майка ми и баща ми в тяхното жилище.

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Живея в жилището на моя съжител, живея с него и с едното му дете, дъщеря му е на 19г., момчето живее с майка си, живяло е с 1 нас само няколко месеца. Живея там от 2020г., момчето живееше с нас, сега само с моята дъщеря, тя не живее при мен, тя живееше преди да се продаде жилището там с баща си. Аз упражнявам родителските права, не е идвала при мен от юли 2021г., спря да идва оттогава, от година, от юли 2021г. живее при баща си. Нямаме брак с новия ми съжител.

ВЪПРОС НА СЪДА: Има ли проблеми във взаимоотношенията между Вашия съжител и дъщеря Ви от една страна и от друга страна между неговата дъщеря и Вашата дъщеря?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Такива конфликти не сме забелязали, не са казвали, спор между мен и него да, все пак е нормално за едно семейство.

ВЪПРОС НА СЪДА: Когато дъщеря Ви напусна Вашето жилище и отиде да живее при баща си, тя предупреди ли Ви, проведохте ли разговор, че има проблем?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Скарахме се предния ден заради това, че обявих жилището за продажба, тя каза, че не е съгласна.

СЪДЪТ: В социалния доклад е отразено, че продажбата на семейното жилище стои в основата на ябълката на раздора? По какъв начин това влияе на отношенията между родителите и детето?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Аз й обясних, че тя няма право да взима отношение за продажбата на този имот, защото беше дете на 13-14 години детето е живяло там, тя живееше там с баща си, като семейство пак там живеехме.

Нямам представа защо се разстройва относно продажбата, обясних й, че аз ще продам жилището, защото след като се разведохме неговата част я прехвърли на мен и то остана мое собствено, защото като гаранти бяха обявени моите родители и ако това жилище спре да се изплаща, ще търсят моите родители.

ВЪПРОС НА СЪДА: Какво я накара да се изнесе от жилището, в което живеете?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Тя не ми дава конкретно обяснение, аз започвам да се чудя, защото както аз, така и никой от самата къща, в която живея не са я провокирали по никакъв начин, ние си мислехме как да ги адаптираме по полесен начин, защото бяха две деца, тръгна нормално, бяха приятели. Все още се чудя.

АДВ. Т.: В момента, в който получихме исковата молба и бяхме в срок за 2 отговор, аз се обадих на колегата Г., за да попитам каква е възможността да постигнат някакво споразумение, тогава за първи път *** разбра, че детето е споделило пред адв. Г. ужасяващи неща. Вие я питате дали знае, но тя няма адекватно обяснение.

ВЪПРОС НА СЪДА: Към настоящия момент имате ли обяснение и конкретна причина и идва ли дъщеря Ви при Вас или не желае да контактувате?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Още не знам защо тя не желае да идва, при разговори да се виждаме тя ми отказва, казва, че имала среща с приятели, не се срещаме, и през уикендите не се срещаме, не че аз не искам, много трудно се срещаме и навън на кафе, когато тя прецени, има отчуждение и то голямо, чудя се от къде е. Когато започнем разговор и изпадаме в спор и тя казва: „Аз те мразя“. Говорили сме с бившия ми съпруг и когато получих исковата молба говорих с него да се срещнем и да осъдим тези неща, защото изобщо не бях наясно за какво ще ме осъждат, защото това са недостоверни неща. Исках да го обсъдим, казах им да разговаряме тримата, ако трябва и детски психолог да търсим.

ВЪПРОС НА СЪДА( към ищеца): Какво работите?

ИЩЕЦЪТ А.: Аз съм шофьор на хляб, работя сутрин от 5 до 11. Дъщеря ми е на 15 години. Изобщо не мога да кажа, че е проблемно дете, супер умно и възпитано дете, учи в Математическата гимназия.

ВЪПРОС НА СЪДА: Откакто е при Вас има ли по-свободен режим, отколкото ако е при майка си?

ИЩЕЦЪТ А.: Изключено, има си час, никога не закъснява, нямам проблеми с нея.

АДВ. Г.: Питайте след постановяване на решението от септември 2019г. как, кога и колко детето е живяло там, за да разберете дали е имало някакви правила в новия дом. от детето знам, че през деня е била при баща си и той само я е карал, приспива и отново отива при баща си. Спяла е три дни спи при майка си, през другото време е при баща си и след време напуска този дом.

ВЪПРОС НА СЪДА: Вие като баща разговаряли ли сте с дъщеря си защо тя не желае да живее с майка си?

ИЩЕЦЪТ А.: Много пъти сме говорили, това е моето мнение просто 3 получи отчуждение от майка си, детето остана на второ място, на първо място е новото й семейството. Дъщеря ми ми казва, че майка й има хладни отношения към нея.

ВЪПРОС НА СЪДА: Знаете ли защо тя отбягва да ходи дори за часове в дома на майка си или да се среща с нея извън това жилище?

ИЩЕЦЪТ А.: Аз съм присъствал почти на всеки разговор с нея по телефона, на живо не съм бил там, няма и 1 минута започва скандал от страна на майка й. При мен има контрол, отличничка е, взима стипендия, няма оплаквания от учители.

ВЪПРОС НА СЪДА: Опивате ли се да окажете влияние на детето да се среща с майка си?

ИЩЕЦЪТ А.: Аз всеки ден я карам да звъни на майка си и да се видят някъде.

ВЪПРОС НА СЪДА(към ответницата): В семейството, в което вече живеете, вярно ли е че двете момичета са поставени на различни нива, прави ли се разлика между децата?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Абсолютно не. Не се е правила разлика, ако нещо се случи в рамките на нейното поведение, изграждане на култура правили сме забележки към двете, например „Оправи си стаята.“ Когато сме излизали и двете сме канили, когато се купи нещо материално и за двете сме купували, по един и същи начин сме се отнасяли.

ВЪПРОС НА СЪДА: Какви са отношенията между дъщеря Ви и Вашия съжител, той с какво се занимава?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Работи в строителството. Нормални отношения, общуваха си, разговаряли са. Аз преподавам на деца до 4-ти клас.

ВЪПРОС НА СЪДА: Как оценявате мнението на дъщеря си и как тя възприема Вашия нов съжител? Има ли ревност, омраза, непоносимост без причина?

ОТВЕТНИЦАТА Ц.: Не си е проличало нищо, аз поне не съм го виждала и не съм го усещала. Дори и миналата година исках само двете да отидем на почивка, отидохме август месец, исках да видя, ако останем за по-дълго време двете заедно, дали би искала да сподели какво се случва. Аз забелязах леко отчуждаване, чудех се на какво се дължи, тя трудно споделя с мен, въпреки 4 това, че не иска мнение от моя страна, според мен иска мнение от деца на нейната възраст. Аз не считам, че баща й я настройва, може би има някой, който я настройва против мен, но не мога да кажа, че е той. Аз смятам, че налагам по-голям контрол, затова не иска да е при мен. Когато е при мен, желая до 21:00ч. да е вкъщи, все пак е на 14 години, държах за облеклото, грим, маникюр, смятам, че не е редно да изглежда така. Обяснявам й, че единственото задължение, което има е задълженията в училище, т.е. успехът и в бъдеще да стане човек от нея, постоянно държах връзка с класния ръководител, запознах я с развода и ако има промяна да ме информира. С уроците забелязах, че звъни да си променя часовете, от учителката го разбрах, ходи на частни по математика, аз неслучайно търсех учител, за да й се помогне. Има проблем в успеха, тази година не завърши с отличен, а с много добър. При условие, че тя е 8-ми клас и предметите, които изучава са нищо.

Разказвателните предмети започват от 9-ти клас, трудностите започват от тогава. Тя би трябвало да се справи блестящо, защото е силна ученичка.

Обяснявам й: „Когато ходиш на урок по математика, ти трябва да си изключиш телефона.“ Госпожата обяснява, че си позволяват да й пишат по време на урок, прекъсват я. Предната година е била и при него, и при мен, не сме спазвали молбата по взаимно съгласие, така преценихме, детето да не се травмира и нещата вървяха чудесно, не знам дали той я карал да идва насила при мен, обаче в началото тя живееше при моите родители, там отново се иска контрол върху поведението й и това не й харесва. След развода аз се преместих да живея при моите родители, когато се полагаха дни при мен, тя живееше при мен с майка ми и баща ми. След което се изнесох на жилището на ***. Тя е в 8-ми клас, учи английски, математика, български, философия, понижи й се успехът много. Когато живеехме при майка ми и баща ми имаше отделен учител, който идваше вкъщи за частни уроци, сега ходи при частен учител, обаче й обясних: „Ти си сменяш часа и датата на урока, аз как да разбера кога си на урок.“

Съдът пристъпва към изслушване на непълнолетното дете ***а в присъствието на социалния служител Иванова при закрити врата.

ДЕТЕТО ***А: На 15 години съм, ще бъда в 9-ти клас.

ВЪПРОС НА СЪДА: Каква е причината ти да предпочетеш да живееш с баща си, а не с майка си? Защо напусна жилището, в което майка ти живее със 5 сегашния й съжител и неговата дъщеря и действително ли се чувстваш подобре при баща си?

ДЕТЕТО ***А: Живеех при родителите на мама и за едно с нея след като се разведоха, там бях понеделник, вторник и сряда, четвъртък, петък, събота и неделя бях при тате, обаче аз през тези дни, в които бях при мама, ходех при тате, само приспивах там, през деня си бях при тате. Още оттогава започнах да не се разбирам с мама, защото аз по принцип не се разбирам с нейните родители и роднини, защото още преди мама и тате да се разделят баба и дядо се опитваха да ме настройват срещу него и неговите роднини и съм го казвала на мама. На мен не ми е приятно, мама уж е говорела с тях, но аз разлика не виждах, защото те си продължаваха и в момента баба е навън и пак се опитва да ме провокира, викна ме след като видя, че тате влиза с адвокатката. Пита ме: „Защо не идваш при мен, имаш забрана ли?“ И аз й казах: „Не, нямам забрана, просто не искам.“ Каза: „Браво за това, което си направила.“ Аз й казах, че това аз го реших, защото аз накарах тате да пусне това дело, защото мама ме заплашваше, че ще ме вземе принудително при нея чрез полиция, ще ме премести в друго училище, защото те ме караха да се запиша в *** защото баба работи там като учител по химия. Аз това училище не го исках, а си исках Математическата гимназия и още първия срок пак нещо беше станало и мама ми звънна и каза: ‚Накрая ще те преместя без ти да си съгласна.“ И аз това го казах на тате и точно заради това го накарах да пуска това дело, защото ми писна с това постоянно да ме заплашват.

ВЪПРОС НА СЪДА: Какво стана първоначално, когато се изместихте в жилището, в което майка ти сега живее?

ДЕТЕТО ***А: Аз първоначално не исках нито да се запознавам с този мъж, нито да се запознавам с неговите деца. Още докато живеехме при баба, мама всяка вечер си говореше с него и ме караше да се запознаем, имало е случаи, в които съм се разплаквала, защото аз не искам да се запознавам с този мъж, идвала е в другата стая и ме е показвала, а аз не съм съгласна. Тя отиде да живее при него, но аз дълго време не исках и директно си отидох при тате, после отидохме и се запознахме. Аз не исках просто, не е детска ревност, просто така го чувствах от вътре. Като заживях в този апартамент пак понеделник, вторник и сряда бях там, делях една стая с неговата дъщеря, той има и син, който искаха да го сложат в тази стая да сме тримата, с още 6 едно походно легло, аз не бях съгласна, защото все пак съм момиче и е неудобно пред непознато момче. Той отиде да живее при майка си, кратко време живя с нас. Нямах ключ за там и като се прибирах и ги чаках ги отвън, имах ключове за баба, обаче тя ми ги взе, ако се забавят отпред пред блока ги чакам, може и по половин час, седя и чакам. С дъщерята на *** първоначално се разбирахме, не се чувствах комфортно, например както сега при баба и деди на тате, като си вляза вкъщи и се чувствам обичана, искана, вечер сядаме, говорим си. Аз казвам всичко на тате, дори и женски неща, които не мога с мама да говоря, не я чувствам толкова близка, няма значение това, че мама е заживяла след развода с друг мъж, тате няма приятелка. Аз бях много близка със сестрата на мама, обаче след като разбраха, че сме пуснали дело и аз трябваше да ходя на кръщенето на леля на детето, обаче никой не ми звънеше и накрая реших да звънна и се оказа, че тя ме е блокирала. Звъннах на мама и тя каза, че не съм била искана, попитах я защо и тя каза, че заради това, което си направила срещу мен. Исках много да отида, защото единствено само с леля се разбирах, вече като живеех при тате си бях говорила с леля и тя ми каза, че мама наистина много се е променила, но не знае на какво се дължи, отрицателна промяна. казвах, че сме се карали с мама и тя каза, че и тя вижда промяна. Още когато ходех да спя при мама, леля искаше да видя дали на мама приятеля й изневерява, че да може да ги раздели, не го харесваше и тя. Сега не знам, защото знам, че баба не го харесва, но като не поддържам вече контакт с тях,деди от на мама страната вече 2 години и половина не ми е звънял. После нещо стана, дъщерята на *** се прибираше по-късно, сега ще направи 18, винаги се е хвалела, че е поголяма, на нея й позволяват много, аз съм никаква пред нея. Като станахме близки аз й казах, че няма да живея при мама, искам си при тате и тя беше казала, че и тя не иска да живее при баща си, иска при майка си, преди да пуснем делото пак беше заминала при майка си, момчето е там. Изведнъж започна да се държи хладно, аз не й споделях, ставаше ми гадно, че седя там,още по-нежелана се почувствах, Например пуснала съм си телевизора и тя дойде и ме пита защо съм взела дистанционното, защо съм го пуснала, това на нея не й харесва, демонстрираше, че е нейната къща. Много пъти, ако мама и *** й купят нещо, тя идва да ми се похвали и каже: „На теб купи ли са ти?“ и аз казвам: „Не.“, започва да ми показва, а пък мама като ми купи нещо и тя ми казва да го крия, когато на Коледа, по-миналата Коледа, бях получила 7 подаръци от баба и дядо от на мама страната, бяха купили и на момчето и момичето - на *** децата, и на мен, оба1е имах още един отделен подарък и мама каза пак да го скрия, за да не го видят те и пак да станат караници. Аз тогава я попитах защо да не казвам, но тя така и не ми отговори.