Решение № 50 от 19.01.2024, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Разград, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВА. ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТА.СОВА като разгледа докладваното от ИВА. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20233330101302 по описа за 2023 година

ДепозирА. е искова молба от Н. С. Й. и Р. С. С. срещу: С. С. С., С. С. С., „ДИМЕС ТРУП“ ЕООД с управител Д. И. С. и „ТУГРА“ ЕООД, с управител Т. Т., с която молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците се явяват собственици на по 7/48 ид.ч. всеки, от следния недвижим имот, с административен адрес: гр. Р. *******, община Разград, област Разград представляващ СГРАДА е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Разград, одобрени със Заповед № РД-18- 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, брой етажи: 2 /два/, със застроена площ 92 квадратни метра, построена по силата на отстъпено право на строеж в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на Община Разград, с идентификатор ***, трайно предназначение на територията:

УрбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 123, парцел 14, при граници: ***, ***, ***, *** и

***. Ищците сочат, че са наследници на родителите си С. К. С.

/починал ***г./ и М. /А./ К. И. /починала на ***г./, заедно с двамата си братя – С. С. С. /починал на ***г./, който е баща на ответниците – физически лица, и Г. С. С. /починал на ***г./, който бил вписал отказ от наследството на баща им. Още сочат, че имота бил построен с ОПС от Община Разград, съгласно договор от 1977г., сключен между родителите им, братята им и Общината.

Твърдят, че наследодателите са живели до смъртта си в имота, а през 2016 г. брат им С. се е снабдил с констативен нотариален акт № ****** г. на Р. И. нотариус с район на действие Районен съд гр. Разград, per. № 378 на Нотариалната каМ. вписан в Служба по вписванията - Разград с вх. per. № ****** по описната книга ****** г. за собственост на имота. Ищците сочат, че след смъртта на С. С. С., първите двама ответника, които били негови наследници по закон, се разпоредили с процесния имот, като го продали на „ДИМЕС ТРУП“ ЕООД, което дружество впоследствие е продало имота на 1

„ТУГРА“ ЕООД. Н. С. Й. и Р. С. С. твърдят, че живеят извън стрА.та, след смъртта на родителите им не са имали нещо против имота да се ползва от техния брат и семейството му. До този момент сочат, че не им е било известно обстоятелството, че брат им С. С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за целия имот. Твърдят, че никой от ответниците не са оспорвали пред тях и отхвърлили техните права, както и че за извършените продажби са научили това лято. Правят възражение за нищожност на извършените сделки поради противоречие с чл. 76 ЗН. Молят съда да ОБЕЗСИЛИ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт /КНА/ за собственост под № ****** г. на Р. И. - нотариус с район на действие Районен съд гр. Разград, per. № 378 на Нотариалната каМ., вписан в Служба по вписванията - Разград с вх. per. № ****** по описната книга ****** г. до размер на 34/48 ид.ч. Искат също така ответника „ТУГРА“ ЕООД, ЕИК 202390405 да бъде осъден да им предаде собствеността и владението общо на 14/48 ид. ч. (по 7/48 ид. ч. на всяка от тях) от описания по-горе имот.

Претендират присъждането на разноски. Прилагат писмени доказателства:

Удостоверение за наследници на С. К. С., Удостоверение за наследници на М.

К. И., Молба за вписване на отказ от наследство, Удостоверение за идентичност на лице, Заповед № 124/04.05.1977 г. на председател ОбНС – Разград, Договор за отстъпване право на строеж от 21.05.1977 г., Разрешение за строеж № 212 от 03.08.1977 г., Нотариален акт № ****** г. на нотариус per. № 378 с район на действие Районен съд гр. Разград, Електронна разпечатка от служба по вписванията гр. Разград. Иска ответниците да бъдат задължени да представят НА, както следва: „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД - Разград да представи нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в Сл Вп. Разград - с вх. per. № ******. № по описната книга *** г. и от „ТУГРА" ЕООД - Разград да представи нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот вписан в Сл Вп. Разград - с вх. per. № ****** по описната книга ****** г.

Ответниците С. С. С. и С. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Н., изразяват становище за недопустимост на исковата претенция, неоснователност и недоказаност на същата. Изтъкват различна фактическа обстановка – твърдят, че баща им е владял като свой имота повече от 10 години, уведомил е /заедно с майка си/ ищците лично за издадения констативен нотариален акт и последните не са възразили, не са защитили правата си. Сочат още, че е налице изтекъл преклузивен срок за оспорване на КНА – изминали били 5 години от узнаване за съставения акт за собственост.

Твърдят още, че с участието си в нотариалното производство, баба им М. се е отказала в полза на баща им от своя дял от имота. Сочат, че след кончината на баща им, самите те се поели грижата за баба си и дома й – тя живеела сама, но имота имал нужда от поддръжка и ремонти, които поели те двамата.

Твърдят, че след смъртта на М. И., са продали имота като единствени легитимни собственици по наследство. Ответниците отричат наличието на съсобственост с ищците, поради което считат иска за неоснователен. Сочат, че купувачът Димес Груп ЕООД е добросъвестен, придобил е собствеността върху имота и в последствие се е разпоредил, като твърдят неоснователност и на претенцията за предаване на владение, насочена срещу Тугра ЕООД. Искат допускане на свидетелски показания и прилагане на преписката по съставяне на КНА под номер ****** г. на нотариус №378 Р. И.. Прилагат писмени доказателства: Заповед на ОНС, Договор за ОПС, Декларация на М. И., Договор за ремонт на покрив.

2

От друга стрА. ответниците ДИМЕС ГРУП ЕООД и ТУГРА ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н., оспорват изцяло исковата претенция.

Твърдят, че първите двама ответника са били легитимни собственици на имота по наследство от баща им, който от своя стрА. се е легитимирал с нотариален акт. Твърдят, че ищците са били уведомени за наличието на констативен акт за собственост, поради което считат иска за неоснователен.

Твърдят, че купувачът Димес Груп ЕООД е добросъвестен, придобил е собствеността върху имота и в последствие се е разпоредил, като твърдят неоснователност и на претенцията за предаване на владение, насочена срещу Тугра ЕООД. Твърдят непрекъснато и необезпокоявано владение, осъществено от праводателя на първите двама ответника С. С. С. в прдължение на повече от 30 години. Считат сделките, с които са придобили собствеността върху процесния имот за валидни, действителни, непротиворечащи на закона и морала и пораждащи целените правни последици. Искат допускане на свидетелски показания. Прилагат Декларация на М. И., Нотариален акт за покупко-продажба – 2 бр.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, А.лизира ги в съвкупност с депозираните гласни доказателства и съобрази безпристрастността на последните с оглед наличие на родствена връзка, приема за установено от фактическа стрА. следното:

На 21.05.1977г. между ОбНС - Разград и С. К. С., М. /А./ К. И., С. С. С. и Г. С.

С. е сключен договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, въз основА. Заповед № 124, 04.05.1977 г. на Председателя на ОНС - Разград.

По силата на отстъпеното право на строеж № 212 от 03.08.1977 г. в имота, находящ се на адрес гр. Р. ******* е била изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв. м., от която всеки от суперфициарните собственици е придобил по ¼ ид.ч.

На ***г. е починал С. К. С., оставяйки за наследници от първи ред съпругата си и четирите си деца - Н. С. Й., Р. С. С., С. С. С. и Г. С. С.. Налице е наследяване по закон.

В периода след смъртта на С. Кинев в имота живяли М. И. и сина й С. С., а до 2000г и неговите деца.

През 2016 г. С. С. С. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота под № ****** г. на Р. И. - нотариус с район на действие Районен съд гр. Разград, peг. № 378 на Нотариалната каМ. вписан в Служба по вписванията – Разград с вх. рег. № ****** по описната книга ****** г. В нотариалния акт имота е описан както следва: недвижим имот, с административен адрес: гр. Р.******: СГРАДА е идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Разград, одобрени със Заповед № РД-18- 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, брой етажи: 2 /два/, със застроена площ 92 квадратни метра, построена с отстъпено право на строеж в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, собственост на Община Разград, с идентификатор ***, трайно предназначение на територията:

УрбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/. стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 123: парцел: 14. при граници: ***, ***, ***, *** и

***.

През април 2022г., легитимирайки се като наследници на С. С. С. /починал на 30.10.2018г./, децата му С. С. С. и С. С. С. – Н. са продали имота на ответника „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД – Разград с нотариален акт за покупко-продажба на 3 недвижим имот вписан в СВ Разград - с вх. рег. № ******.

Месец по-късно „ДИМЕС ГРУП“ ЕООД – Разград с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан в СВ Разград - с вх. рег. № ****** по описната книга ****** г. е прехвърлило имота на четвъртия ответник „ТУГРА“ ЕООД – Разград, последният - легитимиращ се като собственик на имота към датата на подаване на исковата молба.

А.лизът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен.

На ***г. е починал С. К. С., оставяйки за наследници съпругата си и четирите си деца. По действащият към датата на откриване на наследството закон – чл.14, ал.7 СК 1968 г. /отм./ когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. В резултат на настъпилото правоприемство, Н. С. Й., Р.

С. С., С. С. С. и Г. С. С. придобиват по ¼ ид.ч. от притежаваният от наследодателя им дял, или по 1/16 ид.ч. от процесния имот, а съпругата М. не получава дял от наследството.

Тук следва да се А.лизира и представената молба за вписване на отказ от наследството, оставено от С. К. С., подписА. от Г. С. С. пред нотариус рег.№ 282 Б. К.. По делото не е представено удостоверение за вписан по надлежния ред отказ в особената книга по чл. 49 ЗН. Направена е служебна проверка в РС – Разград за периода от 1985г – смъртта на наследодателя, до 2012г – смъртта на Г. С., при която се установи, че липсва вписан отказ от наследство по партидите на проверяваните лица. С. К. С. е починал в гр. Разград, видно от представеното удостоверение за наследници, респективно компетентен да извърши вписването на отказа от наследство се явява единствено РС – Разград. Доколкото вписването е елемент от фактическия състав, то съдът счита, че изявлението, материализирано в представената по делото молба, е ирелевантно и не поражда правни последици – не уголемява дела на остА.лите наследници.

За периода от 1985г. до 2016г. безспорно се установи осъществено ползване на процесния имот от М. /А./ И. и сина й С. С.. Непротиворечива е константната съдебна практика, потвърдена и от ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, съгласно която при наследствено правоприемство владението преминава по право към всички наследници, независимо кой от тях ползва имота. Общото основание, на което е придобита съсобствеността, прави съсобственика държател на идеалните части на остА.лите съсобстваници и презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие по давност /недобросъвестно владение за срок от 10г/ частите на остА.лите наследници е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение - по явен начин да манифестира пред тях намерението си за своене и наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже, не само че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, чрез извършване на действия отричащи правата на другите сънаследници, годни да бъдат възприети по този начин от всички.