Решение № 4057 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4057 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100505978 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3656/10.03.2023 г., постановено по гр.д. № 55265/21 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, е отхвърлен предявения от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 434,45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран а в застрахователна полица № 0020195201700898 от 06.10.2017г., за настъпило на 08.09.2018г. застрахователно събитие - ПТП, от което за МПС „МАН“, модел „Лион С Сити Г“, с рег.№ ********* са произлезли вреди, и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 105,97 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху горната главница за периода от 30.04.2019г. до 23.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 24.09.2021г., до окончателното изплащане.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 434,45 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото 2 застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и твърдените обективни обстоятелства, които са създали непосредствена опасност за водача на застрахования при ответник автомобил и са мотивирали същия да навлезе в чуждата лента за движение.

Първоинстанционният съд с доклада по делото е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС към момента на реализиране на риска, наличие на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л.а. „Ситроен С4“ с рег.№ ********* към датата на ПТП, настъпването на ПТП на 08.09.2018г. в гр. София със сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; плащане от ответника във връзка с отправена регресна покана № L-764/29.03.2019г. на сума в размер на 434,45 лева в полза на ищеца по делото по щета № 0020-195-0962-2018.

Процесното ПТП се е осъществило на 08.09.2018 г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. Деянието е противоправно, тъй като представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Настоящият състав кредитира изцяло изслушаното пред въззивната инстанция заключение по допусната САТЕ, тъй като съответства на събрания доказателствен материал.

Процесните две МПС са тръгнали едновременно при зелен сигнал на светофарната уредба, предприемайки маневра надясно, т.е. от бул. Гоце Делчев“ към ул. „Луи Айер", като скоростта на движение на автобуса към момента на ПТП е била около 15 км/ч., а на движещия се в съседната лява лета л.к. „Ситроен“ 20 км/ч., което обстоятелство се установява и от изслушаното пред първоинстанционния съд заключение по САТЕ. Водачът 3 на лекия автомобил, докато все още е предприемал маневра завой надясно, е започнал да осъществява последваща такава, а именно да се престроява в най-крайната дясна лента за движение, без да съобрази и пропусне движещия се автобус. Описаният механизъм съответства изцяло и на установените увреждания по двете МПС-та, а именно автобусът е с увредена предна лява част, а л.к. с увредена задна дясна част. Двете заключения по допуснатите САТЕ са категорични за вида и характера на констатираните увреждания и наличието на причинно- следствена връзка с процесното ПТП.

Настоящият състав на кредитира заключението по допуснатата САТЕ пред първа инстанция в частта, с която е направено предположение, че автобусът на градския транспорт при осъществяването на маневрата се е изнесъл, поради което е навлязъл в чуждата пътна лента за движение. Първо по делото не са събрани доказателства, които биха обусловили верността на описаното предположение. Второ, ако в действителност автобусът на градския транспорт е навлязъл в чуждата лента за движение, то уврежданията по двете МПС биха били в тяхната странична лява, респективно дясна част, а не в предната лява и предната дясна. Следователно изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване при осъществяването на процесното ПТП, т.е. противоправност на поведението на водачът на застрахования при ищеца автомобил е неправилен.

Настоящият състав на съда кредитира заключението на вещото лице, което определя стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 853,90 лева. Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

По делото не е спорно между страните, че след извършено прихващане от страна на ответника на изискуеми и ликвидни вземания по насрещно дължими регресни претенции по щети на двете застрахователни дружества, по процесната щета № 0020- 195-0962-2018г. от 4 страна на ЗК „Лев Инс“ АД е погасена сума в размер на 434,45 лева., т.е. дължима остава процесната сума от 434,45 лева.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

От представените писмени доказателства се установява изискуемостта на задължението, както и отправената покана до длъжника, т,е, настъпването на забавата, арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна за претендирания период от 30.04.2019 г. до 23.09.2021 г.