Решение № 107 от 16.02.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1438/2021
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 15.03.2022
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.114а · Кодекс на труда
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.414в · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Д. Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба ЗП Д. К. К. ЕГН ********** против НП № 13002897 от 31.08.2021 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ във вр. с чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и в писмени бележки, излага съображения за отмяна на НП.
Претендира и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, като устно и в писмени бележки, излага съображения за потвърждаване на НП.
Претендира присъждане на разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните 1 по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят – земеделски производител Д. К. К. е санкциониран затова, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 10.06.2021г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, т.к. не бил сключил трудов договор в писмена форма с лицето Й. К. Сп., ЕГН **********.
На посочената дата въпросното лице било заварено да престира труд на нива с картофи, находяща се в землището на с.Драгор, обл.Пазарджик, ЕКАТТЕ:23457, която била стопанисвана от земеделския производител.
Това се случило около 10:15 часа, когато на въпросната нива била извършена проверка от страна на служители на Д „ИТ“-Пазарджик – свидетелите Г.М. и Ф.А..
Завареното да работи лице, както и друго такова, били записани в списък от страна на проверяващите, след което работещите се подписали саморъчно под имената си. По време на проверката от страна на присъствалия на място земеделски производител не бил представен трудов договор нито с лицето Й.С., нито с другото, заварено да работи.
Пред проверяващите земеделският производител заявил, че неговата майка следвало да закупи еднодневни трудови договори на същия този ден и че дори тръгнала да ги купува.
На 11.06.2021г. земеделският производител се явил в дирекцията и представил на проверяващите еднодневен трудов договор сключен с Й.С. на основание чл.114а от КТ. Този договор обаче бил сключен на 10.06.21г., но след извършване на проверката в процесната нива, т.к. същият бил създаден като бланка и генериран в системата на ДИТПазарджик в 15:28 часа, а бил получен земеделския производител в 16:20 часа.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2119532/28.06.21 г.
С оглед на това било прието, че ЗП Д. К. е извършил нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, поради което против него бил 2 съставен АУАН № 13-002897 от 28.06.21г., който на същата дата бил предявен и връчен на нарушителя, а той го подписал, като в акта вписал обяснения в смисъл, че нарушението е било отстранено веднага.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя по пощата на 14.09.2021 г. (виж известие за доставяне на л.29), а жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 21.09.2021 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, в редакцията му до 23.12.2021 година. С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св. Г.М., както и от тези на свидетелите Ф.А. – колега на актосъставителя, Любк. К. – майка на жалбоподателя, К. СТ. – счетоводител на жалбоподателя и Й. С. – заварената да престира труд без договор на процесната дата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка – 10.06.2021г., в обекта на контрол – описаната по-горе нива, стопанисвана от ЗП, лицето Й. К. Сп., заедно с още едно лице е престирала труд като вадела картофи, без преди това с нея да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Този факт принципно не се оспорва и с подадената против НП въззивна жалба. Категорично стана ясно и това, че еднодневен трудов договор с въпросното лице е бил сключен, но по-късно на същия ден, т.е. след проверката /виж договор на л.11 от делото/. Всичко това несъмнено сочи, че на инкриминираната дата – 10.06.21г., в момента на проверката – около 10:15 часа, ЗП Д. К. е извършил вмененото му административно нарушение. Това е така, защото няма съмнение, че между страните фактически към момента на проверката е било възникнало трудово правоотношение, при което пък правилно е била ангажирана отговорността на работодателя по 414 ал.3 от КТ за 3 нарушение с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Втората императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а третата – че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
При служебна проверка съдът констатира, че не е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН при описанието на нарушението в НП, нито тази на чл.42 от ЗАНН по отношение на АУАН. Както се посочи описанието на нарушението е пълно и ясно. Посочена е дата на извършване на нарушението – 10.06.21г., място на извършването му – посочената по-горе нива, която е била обект на контрол от страна на проверяващите. Посочена е и датата, на която нарушението е било констатирано окончателно – 11.06.21г., т.к. именно тогава ЗП се е явил в сградата на ДИТ-Пазарджик, където е представил еднодневен трудов договор, сключен със С. на 10.06.21г., но след 16:20 часа, т.к. именно в този час той е получил бланките от дирекцията на закупените от него общо 30 бр. еднодневни трудови договори. /виж протокол за предаден регистрирани образци на тр. д-ри по чл.114а от КТ на л.24 от делото/.
Посочено е качеството на нарушителя - работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението - не са уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключен писмен трудов договор с горепосоченото лице, което е престирало труд в полза на ЗП, като вадело картофи. С оглед на казаното до тук не може да бъде споделено твърдението във въззиванат жалба, че вмененото административно нарушение не било извършено, т.к. в крайна сметка с работещото лице бил сключен трудов договор. За съда не остана съмнение, че той е бил сключен именно заради факта на извършената проверка и констатираното при нея административно нарушение.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, както и тези развити в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя, за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/. Твърди се, че обжалваното НП не било мотивирано, доколкото от страна на АНО не били изложени мотиви защо се приема, че нарушението било извършено 4 виновно и защото не били обсъдени и оборени възраженията, направени по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН против издадения АУАН.
Според настоящия съдебен състав в НП са изложени достатъчно мотиви защо се приема, че е било извършено вмененото нарушение, т.к. е посочено първо - че в деня и часа на проверката на процесната нива, за завареното да престира труд лице не е бил представен никакъв трудов договор от страна на ЗП и второ – че на следващия ден, в сградата на дирекцията, ЗП е представил еднодневен трудов договор, който обаче е бил сключен след извършената проверка на нивата. След това са описани и писмените доказателства, които са били преценявани от страна на АНО, за да приеме, че е налице виновно извършено административно нарушение.
Да, в НП няма подробно обсъждане на възраженията против издадения АУАН, но това не е съществено процесуално нарушение, защото на първо място тяхното обсъждане не е сред задължителните реквизити на НП по чл.57 ал.1 от ЗАНН. Отделно от това в НП, при описа на писмените материали, на последно място е посочено, че сред тях е и възражението против АУАН, което значи, че то е било преценявано от страна на АНО и възприето като неоснователно, щом след това е било издадено процесното наказателно постановление.
По делото се събраха доказателства относно това, че ЗП е имал сключен договор за доставка на земеделска продукция с дружеството „К.“ ООД-София /л.39 от делото/, както и че на 09.06.2021г. в 17:14 часа от това дружество била получена по електронен път заявка за 2 тона картофи /л.43 от делото/, които следвало да бъдат доставени на следващия ден. В тази връзка се прави твърдение във въззивната жалба и в писменото становище на пълномощника по съществото на спора, че ЗП бил поставен в ситуация на изненада. По този повод и за да изпълни задълженията си по договора, ЗП разговарял вечерта на 09.06.2021г. с работничката Й.С. и я попитал дали е съгласна на следващия ден сутринта да отиде и да работи като вади картофи без договор, като я уверил, че в края на работния ден, когато й плаща, ще оформят такъв, което тя приела. За тези обстоятелства свидетелства и самата Й.С.. В горния смисъл показания депозира и майката на ЗП – св. Любк. К., която пояснява, че намеренията 5 на сина й били да започнат да вадят картофите от ден понеделник /14.06.21г./, поради което тя се уговорила със счетоводителката – св. К.
СТ. в ден петък /11.06.21г./ да се оформят нужните документи и да се закупят еднодневни трудови договори от ДИТ-Пазарджик. На 09.06.21г. обаче, когато била получена заявката до ЗП, св.Любк. К. била в гр.София и когато синът й се обадил, че на следващия ден трябва да извади и достави 2 тона картофи, тя позвънила на счетоводителката, като й казал да подготви документите за закупуването на договорите за датата 10.06.21г.
На въпросната тази дата, около обяд св.К. се върнала от гр.София и отишла при счетоводителката, след което внесли необходимите суми за закупуването на договорите в ТД на НАП, а после представили платежните нареждания в ДИТ-Пазарджик и около 16:00 – 17:00 часа въпросните договори били получени. След това вечерта същите били подписани от ЗП и работничката С., както и от другото наето от работодателя лице. Аналогични показания депозира и счетоводителката – св. К. СТ..
Несъмнено е, че с всички тези ангажирани доказателства жалбоподателят се опитва да обоснове внезапно възникнала за него необходимост да ангажира работници за вадене на картофи на 10.06.21г.
/деня на проверката/ и обективна невъзможност да сключи с тях трудови договори преди започването на работния процес, а по-късно същия ден. С това се обосновава всъщност фактът, че ако е налице извършено административно нарушение, то същото е формално и от него не са настъпили никакви вредни последици – нито за фиска, нито за работника.
Макар и да не е казано в прав текст в жалбата и в писменото становище на пълномощника на жалбоподателя, с горните обстоятелства се навежда довод, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Настоящият съдебен състав не намери основание да не приеме, че действително вечерта преди проверката ЗП е получил въпросната заявка за доставка на картофи, които е следвало да достави до следващия ден, което пък наложило спешно да ангажира работници. Това обаче не означава, че ЗП е бил в обективна и извинителна невъзможност да изпълни задължението си по сключване на трудови договори с лицата, които е следвало да престират труд. Първо следва да се каже, че договорните отношения между дружеството „К.“ ООД-София и ЗП са от 6