Решение № 1204 от 02.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100900551 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. чл. 394, вр. чл. 385 КЗ.

След допуснато в открито съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК увеличение на първоначално предявения като частичен иск, предмет на осъдителната претенция е изплащане на претендираното застрахователно обезщетение в пълен размер от 1 036 555,95 лева.

Ищецът С. ЕООД, ЕИК: ******* твърди, че с ответника Ю.Е. – З.Д., регистрирано по законите на Белгия е сключил договор за имуществено застраховане. Твърди, че по силата на застрахователна полица № 1000168 от 20.05.2020 година ответникът е поел задължението да обезщети вредите на застрахованото лице от настъпило застрахователно събитие, а именно- неплащане по застраховано вземане, по което ищецът е продавач. Твърди, че по отношение на процесното португалско дружество – съдоговорител – купувач по процесните сделки, застрахованият процент на вземанията е 90 %, а с него Б.Е.Г. Португалия, дружество, регистрирано по законите на Португалия/ ищецът е бил в облигационни правоотношения по договори за продажба на стоки, обективирани в 9 броя фактури на обща стойност 1 182 019 лева, по отношение на вземанията по които е налице покрит застрахователен риск. Твърди последният да съществува, тъй като по силата на уговореното е получил одобрение от застрахователя за кредитна линия по отношения на този купувач преди настъпване на падежа по фактурите. Твърди, че купувачът е заплатил частично само по една от фактурите, като след настъпване на падежа всички останали вземания са останали непогасени, с което е настъпил и покритият риск, по който е получил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение в договорения размер.

Счита отказът за плащане на застрахователя за неоснователен, тъй като не намира да са настъпили предпоставките на хипотезата на чл. 11.4б от Общите условия. На първо място сочи, че процесните вземания нямат общо с оспорените вземания за доставени от трето за отношенията стоки лице. На второ място, настоява, че сочената разпоредба визира само оспорени от купувач на ищеца /а не на дружество от групата, на която принадлежи ищецът/ вземания по фактури за доставени само от ищеца стоки. Твърди и че не са налице основания за отказ и по другите възражения на застрахователя. В този смисъл настоява, че по силата на 1 договореното е получил одобрение за увеличение на кредитен лимит от 578 667 евро, както и на максимален срок за плащане от 120 дни по отношение на Б.Е.Г.П., като изменението на условията в този смисъл са приложими и към издадените фактури.

Изрично поддържа, че доставките са извършени и стоките получени от купувача.

Претендира разноски и законната лихва.

Ответникът оспорва иска. На първо място възразява конкретните вземания да попадат в обхвата на полицата. Твърди и наличието на хипотези на изключен застрахователен риск.

Сочи, че одобреният лимит, посочен в исковата молба като стойност и срок по отношение на конкретния купувач е оттеглен на 29.07.2021 година, а решението за одобрението му е от 19.02.2021 година. В съдебно заседание заявява становище, че не оспорва доставка на стоките по фактурите. Оспорва, обаче, изменението на специалните условия във връзка с максималния срок за отложено плащане на вземанията от 120 дни да е приложимо по отношение на процесните фактури, тъй като договорът е изменен след издаването им /за разлика от изменението на лимита на покритие по отношение на конкретния купувач/.

Тоест, вземанията по тях намира, че не попадат в застрахователното покритие. В този смисъл сочи, че клаузите на общите и специалните условия, по които страните имат спор, следва да се тълкуват по реда на чл. 20 ЗЗД, като се прави разграничение между съдържанието на решението за одобряване на лимит и периода му на действие, като максималният срок за плащане не е сред задължителните елементи на това решение, а опция, която може да се договори от страните. Държи да са приложими и нормите на чл.

11.4 и чл. 11.1 от ОУ, като застрахователно обезщетение по отношение на оспорени вземания /каквито намира, че са налице/ се изплаща след доказателства за разрешаване на спора /каквито твърди да няма и понастоящем/, които норми намира, че не се отнасят до изключване отговорността на застрахователя, а до отлагане на плащането на дължимото обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. чл. 394, вр. чл. 385 КЗ.

За възникване на претендираното вземане в настоящия случай е необходимо ищецът да установи следните факти: 1. Сключен валиден договор за имуществено застраховане, като неплащане на вземанията на ищеца по договорите за продажба с посоченото чуждестранно дружество са покрит финансов риск; 2. в срока на застрахователното покритие на договора да е настъпило застрахователно събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива – в случая-незаплатени цени в отложения срок за плащане, съгласно договора и издадени фактури; 3. настъпили имуществени вреди за застрахования, които да са в причинна връзка със събитието и които да се изразяват в незаплатените суми по описаните в исковата молба фактури – цена на доставени стоки от ищеца; 4. изискуемост на вземането за застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и отлагателни възражения.

Страните не спорят и съответно, съдът приема за доказани в процеса следните обстоятелства.

На първо място няма спор, че страните по делото са били обвързани от договор за имуществено застраховане от 20.05.2020 година, сключен под формата на застрахователна полица № 1000168, със съдържанието по представения такъв с исковата молба и с характеристики на отворен застрахователен договор по чл. 360 КЗ /особеното, при който е, че интересът се конкретизира пред застрахователя след сключването и застраховащият е длъжен да обявява индивидуализираните застрахователни рискове или конкретната база за изчисляване на застрахователната премия, или да изиска потвърждение за застрахователно покритие от застрахователя за всеки отделен случай, ако е договорено между страните, 2 както е в конкретната хипотеза/. Договорът е сключен при Общи условия, с които страните са се съгласили и със срок на покритието от 01.06.2020 година – 31.05.2021 година. Според представения документ – чл. 2 и чл. 3 - предмет на застраховката са просрочени /при договорен период на изчакване, отложено плащане/ вземания на ищеца за доставени от него стоки или услуги от индивидуално определени купувачи, при условията на чл. 3 от полицата- издадена фактура до 30 дни от доставка; одобрен лимит; извършена доставка в срока на полицата; ако не е бил налице случай на неизпълнение за купувача към датата на доставката /според дефинициите в полицата/; вземането да не е придобито от друго лице; извършена в рамките на максималните срокове за плащане доставка; стоките и услугите са сред описаните в търговската дейност според Специалните условия и купувачът е със седалище в държава, посочена в специалните условия.

Няма спор между страните по делото, че конкретните доставки отговарят на условията по чл. 3.а.-3.f. и 3.h-3j, включително, че в предметния обхват на застраховката, съобразно чл. 3, б . j попадат вземанията от купувачи със седалище на стопанската дейност в Португалия.

Видно от Специалните условия по полицата /л. 49 и сл./, към датата на сключване на договора, Португалия попада в покрити държави индекс 4В, при които е договорен застрахован процент на вземанията - 90 %. В Специалните условия, неразделна част от договора, е предвиден и общ максимален срок за отложено плащане на вземания от купувачи, попадащи в категория с индекс 4В от 90 дни. Няма спор, но и от представените по делото фактури /вземанията по които са предмет на искането за плащане на обезщетение/ е видно, че във всяка от тях е определен срок на отложено плащане – 120 дена от издаване на фактурата.

Сред застрахованите вземания според чл. 3, б.а от полицата, са само тези, за които е имало решение от застрахователя за одобрен лимит по смисъла на ОУ /максимален размер на кредита и конкретните условия, за които даден купувач е покрит, както е посочено в застрахователното решение за одобрение, издадено от ответника/ по отношение на конкретен купувач.

Според чл. 7.2.а от полицата, ако не е посочено друго в застрахователното решение за одобрение на лимит и увеличение на одобрени лимити, същите влизат в сила със задна дата – от началната дата на полицата. Същевременно, според чл. 7.3.а. и чл. 7.3.b., измененията, свързани с отмяна или намаляване на одобрен лимит /независимо дали по инициатива на застрахованото лице или застрахователя/ влизат в сила за стоки и услуги, доставени на или след датата на искането/решението.

Като безспорен е отделен и фактът, че ищецът е осъществил доставки на стоките по описаните в исковата молба фактури с купувач „Б.Е.Г.П.“ ЕАД, с данъчен № 500041393, както следва: фактура 1784/09.11.2020 година на стойност 148 940,37 лева, с остатък за плащане по нея в размер на 54 131,70 лева и с падеж 09.03.2021 година; Фактура 1785/10.11.2020 година на стойност 43 604,25 лева и с падеж 10.03.2021 година; Фактура № 1803/20.11.2020 година на стойност 11 367,28 лева и с падеж 20.03.2021 година; фактура № 1805/23.11.2020 година на стойност 723 073,27 лева и с падеж 23.03.2021 година; Фактура № 1806/24.11.2020 година на стойност 7 455,62 лева и с падеж 24.03.2021 година; фактура № 1807/24.11.2020 година на стойност 7 455,62 лева и с падеж 24.03.2021 година; фактура № 1813/25.11.2020 година на стойност 7 206,84 лева и с падеж 25.03.2021 година; Фактура №1814/25.11.2020 година на стойност 105 995,42 лева и с падеж 25.03.2021 година и фактура № 1820/30.11.2020 година на стойност 191 509,40 лева и с падеж 30.03.2021 година, които фактури са издадени в срока на действие на застрахователния договор. Няма спор и че вземанията по фактурите, за които няма доказателства да са издължени на ищеца са общо в размер на 1 182 019 лева. Липсват от друга страна и доказателства за възникнал между ищеца и купувача спор относно точното изпълнение на доставчика.

Видно от неоспорените документи на л. 138 и сл. и на л. 99 и сл. от делото /представени в 3 превод на български език/, след отправено искане от ищеца, съответно от 11.02.2021 година – на 12.02.2021 година е взето решение за одобряване лимит от 578 667 евро по отношение на купувача „Б.Е.Г.П.“ ЕАД, с данъчен № 500041393, а по искането от 19.02.2021 година застрахователят е взел решение на 19.02.2021 година за неодобряване на по-висок лимит по отношение на купувач „Б.Е.Г.П.“ ЕАД, с данъчен № 500041393 от размера от 578 667 евро, но е взел решение за увеличаване на максималния срок за плащане, установен в Специалните условия за категория 4В на 120 дни от датата на фактурата, спрямо купувача „Б.Е.Г.П.“ ЕАД, с данъчен № 500041393. Според дефинициите в Общите условия – това е срокът, определен в Специалните условия или ако е приложимо – в решение за одобрен лимит, в който купувачът трябва да заплати дадено вземане.

Застрахованият е отправил искане № 25746 на 07.05.2021 година за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение, в размер на 90 % от вземанията по описаните погоре фактури.

С оглед на установените по-горе факти, се доказа сключен валиден застрахователен договор между страните, по който неплащане в срока за отложено плащане на вземанията на ищеца по договорите за продажба/доставка на стоки от посоченото чуждестранно дружество - „Б.Е.Г.П.“ ЕАД, с данъчен № 500041393 са покрит от застраховката финансов риск.

Спорен по делото е въпросът дали конкретните вземания са покрит застрахователен риск, с оглед установените в чл. 3 от полицата критерии за това. По-конкретно, следва да се отговори на въпроса, съответстват ли вземанията на условието по чл. 3.g. от договора – доставката да е извършена при кредитни срокове, уговорени с купувача, които са не подълги от максималните срокове за плащане. Последните, по отношение на „Б.Е.Г.П.“ ЕАД, с данъчен № 500041393 и съобразно индекс 4В от специалните условия на полицата, при сключването й са определени на 90 дни. Вече беше посочено, че в случая доставките по процесните фактури са извършени при договорен срок за отложено плащане от 120 дни.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/835c391b-04d7-4d4c-98e8-7b5d2856f9c4