Определение № 961 от 03.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 961 гр. София, 03.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100902518 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Битулайт“ ООД срещу „Беличански къщи“ ЕООД и М. К. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 440 ГПК за признаване за установено, че имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20248440403605 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно – 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело – „Беличански къщи“ ЕООД.

В исковата молба и уточнителните молби ищецът излага твърдения, че между дружествата „Битулайт“ ООД и „Беличански къщи“ ЕООД е образувано гражданско дружество по реда на чл.357 и сл. ЗЗД – „Консорциум Битулайт 2018“, като „Беличански къщи“ ЕООД не е изпълнявало задълженията си по договора. Сочи, че на 17.10.2024 г. ЧСИ С.Я. е изпратил запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД – обслужваща банка на Консорциума, с което е наложил запор на банкова сметка на „Консорциум Битулайт 2018“ по изпълнително дело № 20248440403605 за сумата от 560 535.54 лв. Запорно съобщение е било изпратено и до „Първа инвестиционна банка“АД, а впоследствие и до „Търговска банка Д“ АД /съгласно молба с вх. номер от 29.10.2025 г./. Твърди, че изпълнителното дело, по което взискател е М. К. М., е образувано въз основа на изпълнителен лист за фиктивно вземане с единствената цел да бъдат ограбени Консорциумът и главният съдружник в него (ищцовото дружество), а също и да се възпрепятства по-нататъшното изпълнение на сключените с АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА договори. В тази връзка се сочи, че са изпратени писма-възражения до банките и до съдебния изпълнител.

Заявява, че предявява иск по чл. 440 ГПК, за да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на „Беличански къщи“ ЕООД, тъй като длъжникът по изпълнителното дело нямал дял от сумите, които постъпват по банковите сметки на консорциума, нито имал ликвидни и изискуеми вземания от него, тъй като за задължения на съдружник в дружество по ЗЗД не могат да бъдат запорирани банкови сметки 1 на дружеството. Ако имал право на някакви вземания, то следвало да са от чистата печалба, която се разпределя накрая, но след пълното изпълнение на договора за обществена поръчка и съдружник може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Поради изложеното ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск и моли за неговото уважаване.

Ответниците по иска го оспорват с доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност.

По делото е представен договор за консорциум от 13.06.2019 г. и анекс, от които се установява, че „Битулайт“ ООД и „Беличански Къщи“ ЕООД са се съгласили да образуват гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД за посочените в договора цели, като наименованието на същото е „Консорциум Битулайт 2018“.

От представено по делото запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“АД от ЧСИ С.Я. се установява, че по молба на М. К. М. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.05.2024 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 27330/2024 г. по описа на СРС, 174 състав, е образувано изпълнително дело № 2024844043605 срещу „Беличански къщи“ ЕООД, като длъжникът дължи сумата от 560 577.54 лв. Посочено е в съобщението, че съгласно договор за създаване на ДЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ от 13.06.2019 г. длъжникът „Беличански къщи“ ЕООД е собственик на 15% от имуществото на консорциума, като е наложен запор върху 15% от всички постъпващи средства по банкова сметка на Консорциума в банката, както и по бъдещи сметки, до размера на сумите.

От представеното съобщение от „УниКредит Булбанк“ до Консорциум „Битулайт 2018“ се установява, че е уведомен, че е наложен запор по банкова сметка въз основа на запорно съобщение до сумата от 560 535.54 лв. – л. 24 от делото пред ОС-Пловдив.

По делото е представено писмо от „Консорциум „Битулайт 2018“ и от „Битулайт“ ООД по изпълнително дело № 20248440403605 до ЧСИ С.Я., от което се установява, че дружествата са възразили срещу наложения запор на банкови сметки на Консорциума, с доводи, че длъжникът няма дял от сумите, както и нямал вземания от Консорциума, че оспорват вземанията на длъжника по изпълнителното дело и законосъобразността на наложените запори.

Писма с аналогично съдържание са изпратени до „УниКредит Булбанк“ АД и до „Първа инвестиционна банка“АД.

По делото е представено и запорното съобщение, изпратено от ЧСИ С.Я. до ДЗЗД „Консорциум „Битулайт 2018“ /л.114 от делото пред ОС- Пловдив/.

При тези твърдения и данните по делото настоящият състав намира, че производството по делото е недопустимо и исковата молба подлежи на връщане по следните съображения:

Предявеният в настоящото производство иск е такъв с правно основание чл. 440 ГПК 2 за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20248440403605 по описа на ЧСИ С.Я. – суми по банкови сметки на „Консорциум Битулайт 2018“ в банки, не принадлежат на длъжника.

На първо място, следва да се посочи, че практиката на ВКС последователно приема, че обхватът на защита по този иск е ограничен до трето лице, чието право е засегнато от предприето принудително изпълнение на парично вземане и което оспорва принадлежността му към имуществото на длъжника. Съгласно Решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6994/2013 г., І г. о. на ВКС абсолютните процесуални предпоставки, които осъществяват изискванията на чл. 440 ГПК, са следните: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.

Субективното право на третото лице, макар да е извън предмета на делото, обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 440 ГПК.

Съдът намира, че при изложените в исковата молба и уточнителните молби твърдения за ищцовото дружество не се установява да е налице правен интерес от предявения иск.

Както се посочи по-горе, осъществяваният изпълнителен способ трябва да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 440 ГПК е ясно формулирана в посочената разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни. Искът по чл. 440 ГПК е предоставен за защита само на третото лице, чието право върху вещ, вещно право или вземане срещу трето лице - длъжник на длъжника по изпълнителното дело, е засегнато от принудителното изпълнение – Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая правата на ищеца не могат да бъдат засегнати от насоченото принудително изпълнение върху 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“. Това се обяснява със специфичната правна уредба на ДЗЗД-то, съдържаща се в чл. 359-361 ЗЗД, както и на Консорциума в чл. 275 и чл. 276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум под формата на гражданско дружество, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл.

357 и сл. ЗЗД. Гражданското дружество, образувано по реда на ЗЗД, представлява форма на обединение на две или повече лица с оглед постигането на обща стопанска цел, не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. Предвид липсващата правосубектност, гражданското дружество не може да притежава собствено имущество. Правата и задълженията от неговата дейност не възникват за самото дружество, а се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Всичко, което се придобива като актив от дейността на дружеството, се притежава от отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие. В този смисъл вземанията на гражданското дружество по сключените договори с трети лица по своята същност 3 представляват вземания на отделните съдружници. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците, във вътрешните отношения те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството – аргумент от чл. 359, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Предвид липсващата правосубектност на гражданското дружество, същото не може да бъде страна в съдебни производства по граждански и търговски дела, а претенциите от и срещу дружеството следва да се предявяват от или срещу съдружниците. Съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. В алинея 3 на чл. 359 ЗЗД е предвидено, че съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. Тази разпоредба намира приложение при уреждане на вътрешните отношения между съдружниците, но не и спрямо трети за гражданското дружество лица – Решение № 352/23.12.2025 г. по т.д. № 858/2023 г. на ВКС, II т.о.

С оглед изложеното съдът намира, че за ищеца липса правен интерес от така предявения иск, доколкото той нито твърди, че средствата, върху които е насочено изпълнението, са негови, нито се установява, че насоченото от кредитора М. М. принудително изпълнение върху 15% от всички постъпващи средства по банковите сметки на „Консорциум Битулайт 2018“ ще засегне правната сфера на „Битулайт“ ООД. Липсват твърдения, вкл. и в уточнителната молба от 04.02.2026 г., че паричните средства по запорираните банкови сметки са на ищеца, напротив, твърденията са, че „Битулайт“ ООД е мажоритарен съдружник в Консорциума с дял от 85%, поради което и с насоченото изпълнение върху останалите 15% по никакъв начин не се твърди да се накърняват негови права, като не се посочва и по какъв начин това би навредило на интересите на „Битулайт“ ООД като съдружник в „Консорциум Битулайт 2018“. Твърденията пък, че другият съдружник в Консорциума не е изпълнявал задълженията си по договора за създаване на обединението са напълно неотносими към преценката допустимостта на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК. Що се отнася пък до твърденията, че вземането на М. М. към „Беличански къщи“ ЕООД е привидно, начинът за установяване на тези твърдения е различен от предприетата от ищеца в настоящото производство и търсена с предявения иск защита.

Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, но обуславят правния интерес за предявяването му. С предявяването на настоящия иск по чл. 440, ал. 1 ГПК ищецът не би могъл да получи целената правна защита, тъй като дори съдът да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, това няма да се отрази по никакъв начин на правната сфера на ищеца. Ето защо съдът достига до извод, че за ищеца липсва правен интерес от предявения в настоящото производство иск.

Наред с горното, следва да се посочи и следното. Искът по чл. 440 ГПК е недопустим, когато изпълнението е насочено срещу вземане на длъжника. Това следва не само по съображения от буквалния прочит на чл. 440 ГПК, но е и тълкувателно обусловим.

Когато третото задължено лице под страх от двойно плащане съобщи на съдебния изпълнител за чуждата претенция (чл. 508, ал. 1, т. 2 ГПК), взискателят има възможността да поиска съдебният изпълнител да му възложи вземането за събиране (чл. 510 ГПК). При 4 условията на процесуална субституция от вида на застъпничеството взискателят разполага с правото да предяви осъдителен иск, като го насочи срещу третото задължено лице и длъжника по изпълнението (спазване на изискването на чл. 26, ал. 2 ГПК). Следователно интерес от иска по чл. 440 ГПК претендентът на вземането няма.

В случая е предявен отрицателен установителен иск, че определени имуществени активи не принадлежат на длъжника по изпълнителното дело. Тези имуществени активи обаче нямат характера на вещи или вещни права. Макар ищецът да ги е описал като „парични средства по банковите сметки“, то въпросните суми не са налични парични знаци /банкноти или монети/, индивидуализирани по конкретни серийни номера, находящи се в определено място /напр. каса/, само в който случай те могат да се разглеждат като вещи. В оборота парите се разглеждат като мярка за стойност, а не като вещи. При принудителното изпълнение на парични вземания целта е събирането на съответната парична стойност чрез превръщане на секвестируемото имущество на длъжника в паричен еквивалент, който да се предаде на взискателя. Ако секвестируемото имущество са вещи, то същите се осребряват, а ако са парични вземания – те се събират от съдебния изпълнител. Предмет на иска по чл.