Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4662 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1885/2026
Вид
Определение № 4662
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4662 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501885 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ №1, представлявано от Калоян Митков Костадинов и Тони Йонков Веков, действащи чрез адв.Б. М., против Решение №1396/09.04.2026г. постановено по гр.д.

№10000/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените искове от В.

С. Т., с ЕГН **********, с адрес: ************, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.497, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 306.78 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатено психологично консултиране и терапия на травма претърпяна в резултат от настъпило на 15.12.2024г. ПТП в общ.Аксаково, по вина на водача на ************, който е застрахован по договор за гражданска отговорност при дружествотожалбоподател и сумата от 2477.42 евро, предявена като частичен от обща претенция в размер от 6646.79 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки, страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат на гореописаното пътно произшествие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда18.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е постановено при участието на З. Т. Т., ЕГН **********, в качеството на трето лице-помагач на страната на ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

С въззивната жалба се поддържа становище за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че съдебният акт е постановен при нарушение 1 на процесуалните правила и материалния закон. Моли се за неговата отмяна и произнасяне с решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена в цялост. В условията на евентуалност, се твърди, че определеното обезщетение е прекомерно. Поддържа се в жалбата, че липсват правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в определения от съда размер, респективно че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД. Излага се, че определеното обезщетение не кореспондира със съдебната практика по аналогични случаи от процесния период /2024г./, с характера, интензитета и продължителността на причинените телесни увреждания, както и факта, че ищецът се е възстановил бързо и в обичайния за това срок. Допълва се, че обезщетението не е съобразено и с икономическата конюнктура към момента на причиняването на вредата. Поддържа се, че присъждайки обезщетението, съдът не е обосновал своята преценка с обективни и справедливи механизми за остойностяване на вредите. В тази връзка се излага, че паричното обезщетение е сурогат на компенсацията на причинените болки и страдания от претърпяната травма, поради което то следва да имат разумна стойност. Диспропорцията между присъдено обезщетение и причинени вреди, обуславя невъзможността други пострадали да получат обективно обезщетение, предвид че финансите на застрахователното дружество не са безкрайни. Ето защо при определяне на обезщетението, съдът е следвало да съобрази съотношението между ниската стойност на цената на гражданската отговорност на автомобилистите в страната и приносът на конкретния пострадал към икономиката на страната /в професионален и образователен план/, както и плащаните от него данъци. Поддържа се, че обезщетенията не следва да бъдат самоцелни и несъответни на принципа на справедливостта. Наред с изложеното, се поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие със събрания доказателствен материал, доколкото по делото не се установяват претърпени значими физически увреждания на ищцата. Сочи се, че получените травми не са се нуждаели от лечение и не са довели до нарушения в общото функциониране на пострадалата, която се е върнала в клас, завършила е успешно образованието си, преминала е курс за водач на МПС и е започнала да шофира. Не е констатирана и промяна в психичното й състояние, съответно не е било необходимо провеждането на медикаментозно лечение или посещение на психиатър. Поддържа се, че макар всяко ПТП да представлява стресогенен фактор, същият не следва да бъде ползван за неоснователно обогатяване. По изложените съображения, се поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а провел е едностранчив анализ в полза на ищцовата страна, игнорирайки част от данните по делото. На следващо място се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, в частта относно определения размер на обезщетение за имуществени вреди. Излага се, че липсват доказателства, установяващи свързаност на разхода с процесния инцидент. Намира, че ищцата се е самонасочила към описаните консултации, а по делото липсват данни за реалното им осъществяване.

Поддържа, че платежният документ не е достатъчно доказателство за проведеното консултиране, още повече че всички участници в ПТП са посетили коментираните консултации.

2

В подадения отговор на въззивна жалба, въззиваемата страна поддържа, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, постановен при липса на допуснати процесуални нарушения, поради което се моли за неговото потвърждаване. Оспорва се основателността на всички възражения свързани с определения размер на застрахователното обезщетение. Твърди се, че от приетите писмени и гласни доказателства, и неоспорената КСМПЕ, се установява, че на 15.12.2024г. в резултат на ПТП, ищцата е получила контузия на главата, както и множество ожулвания и кръвонасядания по цялото тяло, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с това в причинна връзка с произшествието, ищцата е преживял остра стресова реакция в постинцидентния период, с последващо значително редуциране на симптоматиката. Възстановителният период започнал остро, но към момента се констатирало добро възстановяване, с налични остатъчни, ситуационни, тревожни реакции при нощно шофиране и шофиране в извънградска среда. Развит е подробен анализ на свидетелските показания, въз основа на които се установява, че макар пострадалата да има подобрение, тя е променена и има траен спомен за случилото се. С оглед на изложеното, се поддържа, че съдът правилно е определил размера на обезщетението, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика и конкретиката на случая. Отчел е степента на претърпените болки и страдания, преживеният физически и душевен дискомфорт в хода и периода на възстановяването, както и младата възраст на пострадалата и влошеното му емоционално състояние.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на “ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, против Решение №1396/09.04.2026г. постановено по гр.д.№10000/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което са уважени предявените от В. С. Т., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.497, ал.1 от КЗ за присъждане на сумата от 306.78 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатено психологично консултиране и терапия на травма претърпяна в резултат от настъпило на 15.12.2024г. ПТП в общ.Аксаково, по вина на водача на ************, който е застрахован по договор за гражданска отговорност при дружеството-жалбоподател и сумата от 2477.42 евро, предявена като частичен от обща претенция в размер от 6646.79 евро, представляващи 3 обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки, страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат на гореописаното пътно произшествие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-18.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, в това число третото лице-помагач З.

Т. Т., с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4