Определение № 244 от 20.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Ловеч, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600196 по описа за 2025 година С определение № 136/17.03.2025 г. по НОХД № 327 по описа за 2024 г., РС-Луковит на основание чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснатите при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения.

Постъпил е частен протест от Петър Димитров – прокурор в Районна прокуратура – Ловеч, ТО-Тетевен, с който моли да се отмени определение от 11.03.2025 г. по НОХД № 327/24 г. на Районен съд – Луковит.

Излага, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК и е съобразен с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като не е налице спор в правната теория и съдебната практика относно процесуалните му функции, а именно - да постави фактическите рамки на обвинението и да очертае предмета на доказване по делото, както и че с него на привлеченото към наказателна отговорност лице следва да бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието, в това число времето, мястото и начинът на извършването му, които трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин.

Приема, че в настоящия случай, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му, прокурорът ясно е очертал обвинителната теза и предмета на доказване по делото.

Застъпва тезата, че в чл. 249, ал. 4 НПК законодателят се е ръководил от 1 постановките на Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, за да дефинира отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство и не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт, като за целта е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 НПК. В т. 4.2 от него са изложени доводи относно изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат отразени задължително всички факти, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, като към тях се отнасят времето, мястото и начинът на извършване на престъплението. Заключителната му част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; приложимия наказателен закон; дата и място на съставяне на акта; името и длъжността на съставителя и неговият подпис.

Посочва, че в решението е прието, че липсата на някои реквизити в обстоятелствената част на обвинителния акт, които не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него не води до ограничаване правата на правоимащите процесуални субекти и не може да бъде основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени достатъчно ясно всички основни факти, обуславящи съставомерни признаци на престъплението, за което обвиняемите са привлечени в това качество, както и участието им в него и обвинителната теза е била формулирана в съответстие с разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК. Счита, че в протестираното определение са обсъдени нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК.

По делото е постъпило становище от адв. Д. Н. З., като процесуален представител на подсъдимият В. П. Г., в което приема, че следва да се потвърди протестираното определение.

Защитата излага, че съдията докладчик в разпоредителното заседание по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК правилно и обосновано с определение от 11.03.2025 г. по НОХД 327/2024 г. на PC-Луковит е упражнил пълномощията си по чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. чл. 249, ал. 2 във вр. ал. 1 и ал. 4, т. 1 и е 2 прекратил съдебното производство, с оглед допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителният акт. отстраними

Застъпва тезата, че правилно съдията - докладчик от PC -Луковит е приел, че не са спазени задължителните изискванията на TP 2/2002 г. на ОСНК при изготвянето на обвинителният акт от прокурора.

По делото е постъпило становище от адвокат И. Б. от САК, защитник на подсъдимия С. В. Б., като моли да се потвърди атакуваното определение.

Защитата приема, че правилно е прието с определението, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК сезиращият съда акт следва да съдържа обстоятелствена част, в която да се отразят обстоятелства относно престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му. Обвинението трябва да бъде така формулирано, че да поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него (чл. 102 от НПК). Посочва, че е абсолютно задължително за прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието, и участието на обвиняемия в осъществяването му, включително времето и мястото на извършване на престъплението.

Налага довод, че в конкретния случай безспорно са налице основанията и предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати съществени и отстраними в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

Сочи, че е налице липса на индивидуализиращи признаци на конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение, а именно за времето и мястото на осъществяване на деянието. Излага, че в обстоятелствената част и в диспозитива не става ясно по какъв начин държавното обвинение е определило рамките на времевия период, в който е извършено твърдяното престъпление, а именно началото на м. февруари 2023 г. до 10.05.2023 г. след като последното извършено действие от подзащитния й е предаването на сумата на М. П. срещу разписка на 01.03.2023 г. Приема, че описаният по този начин период води до ограничаване възможността на подсъдимия да разбере кога е извършено 3 престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Защитата излага довод, че в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт е налице неяснота относно място на извършване на деянието, което обстоятелство рефлектира върху местната компетентност на съда. Посочва, че не ясно как и защо за местоизвършване е посочено с. П. при положение, че подзащитният й никога не е посещавал с. П., а всички действия извършени след надлежното му упълномощаване от М. П. са осъществени само и единствено на територията на гр. С..

Адвокат И. Б. счита, че е останало неизяснено също какво обосновава наличието на съучастие с другия подсъдим В. Г.-лице, което подзащитния й не познава, а още по малко доколкото липсват каквито и да са данни за предварителен сговор между двамата, липсва ясно изразена и посочена чрез факти причинно-следствена връзка между поведението на всеки от подсъдимите и инкриминирания резултат.

Защитата приема, че е налице и неяснота във връзка с това защо според прокурора подзащитния й е причинил на пострадалата имотна вреда в размер на *** лева и как е установено, че не е предал горната сума на М. П., тъй като е установено, че сумата й е предадена лично от него срещу разписка на 01.03.2023 г. Излага, че е доказано, че разписката е подписана от нея и същата е изписала собственоръчно имената си срещу получил сумата. Сочи, че съгласно изложеното в обвинителния акт, прокурорът е приел, че на М. П. са предадени от страна на другия подсъдим *** лева и няма как тя да е ощетена с *** лева.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия частен протест и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срок, но разгледана по същество е неоснователен.

Правилно е прието от РС-Луковит, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, поради което е прекратено съдебното производство на основание чл.. 249, ал. 1 във връзка с чл. 248, ал.1, т. 3 НПК и делото е върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимите, а именно правото на обвиняемия да научи в какво се обвинява с оглед формулиране на обвинението на 4 досъдебното производство. Това право е винаги нарушено, когато обвинителния акт има недостатъци. В обвинителния акт са налице противоречия, непълноти и неясноти по отношение на време, място и начин на извършване на деянието, които водят до ограничаване правото на защита на подсъдимите.

С диспозитива на обвинителния акт е прието, че деянието е извършено в с. П.. Съгласно обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт имотната вреда се е изразила в преведеното от застрахователя застрахователно обезщетение в размер на *** лева по сметка на подсъдимия Б. в банка КБС банк България ЕАД, която сума е изтеглил от банков клон на територията на гр. С.. Следователно престъпният резултат е настъпил в гр. С.. Правилно е посочено от съдът, че в обвинителни акт не са описани фактически действия , извършени от подсъдимия Б. на територията на с. П.. Налице е неяснота относно място на извършване на деянието, което рефлектира върху местната компетентност на съда /чл. 36 НПК/.

С обвинителния акт е прието, че деянието е извършено от началото на месец февруари 2023 г. до 10.05.2023 г. Налице е неяснота в обвинителния акт за времето на извършване на престъплението и по-конкретно за дата 10.05.2024 г. В обвинителния акт следва да се опишат действия на подсъдимите, които са свързани с тази дата. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт при описване на действията на подсъдимия В. П. Г. е посочено „На следващия ден 24.02.2024 г. лицата посетили друга нотариална кантора в гр. Ч. където М. П. подписала представеното й пълномощно като в кантората влезли само обв. В. П. Г. и М.

П.“. Налице е противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт по отношение на времена извършване на деянието. След връщане не делото, прокурорът следва да извърши преценка за квалификация на деянията на двамата подсъдими във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

На следващо място и двамата подсъдими са предадени на съд за извършено престъпление при условията на чл. 20, ал. 2 НК, като съизвършители. Основателна е тезата на защитата, че в обвинителния акт не е посочено двамата познават ли се помежду си и в какви отношения са. Липсват мотиви в обвинителния акт за причинна връзка между действията на всеки един от подсъдимите и настъпилия съставомерен резултат.

В обвинителния акт е налице противоречие между обстоятелствена 5 част и диспозитив по отношение на размера на имотната реда. В диспозитива на обвинителния акт е прието, че размера на имотната вреда е ***. 00 лева, а в обстоятелствената част са изложени факти за 20 000. 00 лева, които подсъдимият В. Г. е предал на два пъти по *** лева на М. П..

Ловешкият окръжен съд намира, че следва да се потвърди определение № 136/17.03.2025 г. по НОХД № 327 по описа за 2024 г. на РС-Луковит.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 136/17.03.2025 г. по НОХД № 327 по описа за 2024 г. на РС-Луковит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6