Решение № 496 от 28.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Шумен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.нова при участието на секретаря Стела Любч. Д. като разгледа докладваното от Зара Ех. И.нова Гражданско дело № 20233630102876 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от „* ***** **** **" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ****

Община, ул. "****", бл. 17, вх. 1, ет. 1, aп. 1, съдебен адрес: гр. ****, ул. "***" № *** срещу „***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.

*****, в която е посочено, че с Определение № 1426/13.10.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 2740/2021 г. по описа на Районен съд-Шумен, е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „****" ООД срещу настоящия ищец, като за тази цел от страна на ищеца е внесена гаранция в размер на 700 лева. Впоследствие, дружество „****“ ООД е предявило искова молба срещу „***** **** **“ ЕООД, с която се претендира сума в размер на 7040,99 лева с ДДС, представляваща стойността на възнаграждение за извършен от него международен ***** на стоки, както и законна лихва в размер на 823,47 лева.

С Решение № 11693/25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 9508/2022 г. на СРС, което е потвърдено с Решение № 3444/28.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1445/2023 г. по описа на СГС , са отхвърлени предявените от „****“ ООД искови претенции.

На 25.07.2023 г. „****“ ООД е депозирало молба до Районен съд Шумен, с която се иска връщане на внесената гаранция в размер на 700 лева, поради отпаднала обезпечителна нужда. В законоустановения едноседмичен срок от страна ищеца е подадено възражение против освобождаване на гаранцията, а също така предявяват и настоящия иск с правно основание чл.

403, ал. 1 ГПК в предоставения ни едномесечен срок. С Определение 1800/02.08.2023г., постановено по гр. д. № 2740/2021 г. на P C - Шумен, е отменено допуснатото обезпечение и на основание чл. 403, ал.1 ГПК като им е дадена възможност да предявят иск за понесените от обезпечението вреди.

Счита, че в настоящия случай са налице кумулативните предпоставки по 1 чл. 403, ал. 1 ГПК за възникване на притезателното право в полза на ищеца да получи обезщетение за претърпените вреди в резултат на неоснователно допуснатото обезпечение. На първо място, налице е наложена обезпечителна мярка - запор на две банкови сметки на дружеството в **** (***) ЕАД. На следващо място, съгласно първата хипотеза по чл. 403, ал. 1 ГПК, отговорността възниква, когато обезпеченият иск бъде отхвърлен, което в случая е налице.

Налице е и третият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК, а именно нанесени имуществени вреди, изразяващи се във финансови загуби, понесени от ищцовото дружество.

Вследствие на допуснатото обезпечение са наложени запори върху две банкови сметки, като едната е левова, а другата - в евро. Вредите се изразяват в начислени такси за месечно обслужване на запорираните банкови сметки.

Таксите са в размер на 150 лв. всяка, като тази сума бИ. директно удържана от запорираната сметка а, видно от Тарифа за юридически лица на „**** ЕАД, раздел „Сметки", Други такси.

За периода 01.11.2021г. - 01.08.2023 г. удържаната сума по левовата банкова сметка на „***** **** **" ЕООД е в размер на 3 150 лева , по 150.00 лева за всеки месец. Аналогичен е случаят с евровата сметка, по която за периода 01.11.2021г. - 01.08.2023 г.е удържана общо сума в размер на 1610.49 евро, равняваща се на 3 149,84 лева, представляваща месечни удръжки в размер на 76.69 евро всяка. По този начин банката не просто е начислила съответната такса, но тя ежемесечно я е удържала от сметката на ищеца, като по този начин е намалила нейното салдо.

На второ място, налице е още един вид имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза. Фактът на ограничаване на възможността на ищеца да ползва налична по собствената му банкова сметка сума се явява имуществена вреда за него във вид на пропусната полза. Предположението, че ако благото не беше засегнато, то същото щеше да доведе до увеличаване на имуществото, е законово закрепено в нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която е приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, при която размерът на вредата се заключава в заплащането на законна лихва.

В тази връзка, по молба на „****" ООД сумата от общо 7 864,46 лева с ДДС, формирана от 7040,99 лева - главница и 823.47 лева - лихва, е била задържана по банковата сметка на „***** **** ***" ЕООД за периода от 01.11.2021г. - 01.08.2023 г. , когато обезпечението е било отменено от съда.

Законната лихва върху тази сума за този период е 1 518,28 лева.

Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 3 150 лева, представляваща платени банкови такси за обслужване на левова банкова сметка на ищеца за периода 01.11.2021г. - 01.08.2023 г., или общо за 21 месеца, 1 610,49 евро, представляваща платени банкови такси за обслужване на еврова банкова сметка на ищеца, за периода 01.11.2021г. - 01.08.2023 г., или общо за 21 месеца, 1 518,28 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равно на законната лихва, считано от 01.11.2021г. 01.08.2023 г., или обща за 21 месеца, върху обезпечената от ищеца сума от 7 864,46 лева, както и законната лихва върху горните суми от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата.Претендира и присъждане на извършените деловодни разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Не оспорва 2 факта, че обезпечените искове са отхвърлени, но заявява, че това е станало поради заявено от ответника възражение за прихващане. Ответникът, в качеството на ищец по обезпечените искове действал добросъвестно доколкото е имал ликвидно изискуемо вземане от настоящия ищец. Твърди, че при постановяване на актовете по обезпечените искове, съдът е действал в противоречие на чл.5, ал.4 от КРБ, предвиждаща предимство на международните договори пред българското законодателство.

Оспорва ищецът да е претърпял вреди вследствие на наложен запор на банковата му сметка. Оспорва да има наложени запори върху две банкови сметки. Оспорва ищецът да е заплащал банкови такси в размер на по 150 лева.

Освен това счита, че ищецът няма право да претендира пълния размер на заплатените от него банкови такси, доколкото и преди налагането на запора е заплащал такса към банката за открита банкова сметка.

По делото липсват доказателства за датата на налагане на запора.

Въпреки това видно от справка от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ е видно, че към 2021 г. ищецът е длъжник по изп.д.№***** по описа на ЧСИ **** с peг. №850. Счита, че по това дело е наложена обезпечителна мярка „запор“, следователно към момента на налагане на запора по искане на „****“ ООД ищецът вече е имал наложен запор на сметката. Следователно увеличението на банковата такса дори ако е имало такова не стои в причинно следствена връзка с наложения по искане на доверителя му запор.В ГПК е предвидена възможност за замяна на обезпечителната мярка съгласно чл. 398 ГПК, но ищецът не се е възползвал от тази мярка с цел да намали твърдяните от него вреди.

Ищецът е предявил претенцията си за периода 01.11.2021 г. 01.08.2023г., а решението, с което окончателно са отхвърлени обезпечените искове е влязло в законна сила па 28.06.2023г. Следователно след тази дата, ищецът сам е можел да направи искане за отмяна на допуснатото обезпечение, т.к. съгласно чл.402 от ГПК, всяка заинтересована страна може да поиска отмяна на обезпечението. Дори да е понесъл някакви вреди за периода 28.06.2023г. – 01.08.2023г. то те са вследствие на собственото му бездействие.

Оспорва дължимостта на обезщетение за пропуснати ползи равна на законната лихва за периода 01.11.2021г. - 01.08.2023 г. На основание чл. 82 от ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи може да се претендира само доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. По делото липсват доказателства за претърпени пропуснати ползи от страна на ищеца. Съгласно мотивите на Тълкувателно решението №№ 3/12.12.2012 г. на ВКС ОСГТК пропуснатите ползи не се презумират, а следва да бъдат доказани. Освен това размера на законната лихва за периода 01.11.2021г. - 01.08.2023 г. върху сумата от 7864.46 е в размер на 1473,93 лева, за което представя извлечение от лихвен калкулатор на НАП, а не както е посочено в исковата молба 1518,28 лева.

Предвид всичко изложено по-горе моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Разпоредбата на чл.403 от ГПК предвижда, че когато обезпеченото право бъде съдебно отречено, поискалата обезпечението страна носи отговорност по този нормативен текст, произтичаща от нарушеният принцип да не се вреди другиму.

От горното могат да се изведат и кумулативно изискуемите предпоставки, обосноваващи основателност на претенцията по чл.403 от ГПК.

На първо място е необходимо да бъде установено, че обезпечените искове са отхвърлени или не са предявени в предвидения срок или делото е прекратено.

В настоящият случай, от представените по делото доказателства се доказва, че по искане на настоящия ответник с Определение № 1426/13.10.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 2740/2021 г. по описа на Районен съд-Шумен е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правна квалификация чл.372, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.49 от ЗАвт.П, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.1, ал.1 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл.86 от ЗЗД предявими от "****“ ООД срещу "***** **** **“ ЕООД, за сумата от 7864,46 лева, от която: главница 7040.99 лева с ДДС по фактура №1100005880/20.07.2020 г. и 823.47 лева, мораторна лихва върху главницата от 7040.99 лева за периода 18.08.2020г. до 12.10.2021г. чрез налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в изчерпателно посочени банки до размера на претендираната сума от 7864,46 лева. В предоставения му срок, "****“ ООД е предявил обезпечените искове, в резултат на което е образувано гр.д. № 9508/2022 г. на СРС, приключило

Решение № 11693/25.10.2022 г., потвърдено с Решение № 3444/28.06.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 1445/2023 г. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявените искови претенции. Решението е влязло в сила на 28.06.2023г.

Видно е, че е налице влязло в сила решение, с което окончателно е отречено обезпеченото право.

Ответникът възразява, че този резултат е настъпил поради обстоятелството, че съдилищата постановили съдебните актове по обезпечените искове, са разгледали и уважили недопустимо възражение за прихващане, въведено от настоящият ищец, в качеството му на ответник по обезпечените искове.

Формираната от съдебните актове по посочените дела, сила на пресъдено нещо, включително и по заявеното възражение за прихващане, изключва възможността настоящият съдебен състав да разисква, респ. да излага мотиви по това възражение. Извън горното, следва да се посочи, че съдебната практика е последователна, че законът не придава правно значение на обстоятелството каква е причината за отхвърляне на обезпечените искове.

Касае се за обективен факт, който следва да бъде зачетен от съда разглеждащ производството по чл.402 от ГПК.

Именно във връзка с горното се явява ирелевантно и възражението на ответника, че е действал добросъвестно при иницииране на производството по чл.390 от ГПК. Отговорността по чл.403 от ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението на отхвърления иск. От посоченото следва, че субективното отношение на лицето поискало обезпечението е неотносимо към материалноправните предпоставки обосноваващи отговорността по чл.403 от ГПК.

4

За да са настъпили вреди, необходимо е обезпечението да бъде извършено, което с оглед настоящия казус, означава да е наложен запор върху вземанията на длъжника в размера допуснат като обезпечителна мярка.