Решение № 401 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330206791 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. Н. Б. против Наказателно постановление № 24-1030-009132/13.11.2024г., издадено от Началник Група към ОДМВРПловдив, Сектор Пътна Полиция - Пловдив, с което на Г. Н. Б., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, доколкото обжалваният акт е бил връчен на жалбоподателя на 01.12.2024г., а същата е подадена на 02.12.2024г. Жалбата също така е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 12.09.2024 г. в 21:54 ч. в гр. Пловдив, на бул. Княгиня Мария Луиза срещу № 72, с посока на движение от изток към запад, МПС ОПЕЛ ЗАФИРА с рег. № ****, собственост на З.А.Б., било засечено от техническо средство тип CELERITAS MVD 2020 и фиксирано в снимков материал №006559, да се движи със скорост от 104,40 км/ч. При отчитане на толеранс от минус 3% в полза на водача, наказуемата скорост за така установеното от техническото средство се получава в размер на 101,27 км/ч, което при закръгляне в полза на водача представлява скорост от 101 км/ч.

Доколкото в хода на извършената проверка се установило, че процесното МПС е собственост на З.А.Б., било изискано от нея да посочи дали тя или друго лице е управлявало превозното средство. С декларация от 04.10.2024г. по чл. 188 от ЗДвП З.Б., в качеството си на собственик, декларирала, че автомобилът на процесната дата и час бил управляван от жалбоподателя Г. Б..

Към декларацията било приложено и копие от СУМПС №********* на жалбоподателя, надлежно приобщено към административнонаказателната преписка.

След установяване на водача на превозното средство, му била изпратена покана за съставяне на АУАН, получена от жалбоподателя лично на 04.10.2024г. Същият бил поканен да се яви на 09.10.2024г. в 10:30 ч. в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 2, като при обективна невъзможност да се яви в посоченото време, му е била предоставена възможност да направи това в 3-дневен срок от получаване на поканата в работен ден от 08:30 до 16:00 ч.

Жалбоподателят не се явил в посочения ден, като освен това не посочил каквато и да е причина за неявяването си. На 16.10.2024г., св. Г. издал АУАН Серия GA № 3325516, който бил връчен на 30.10.2024г., като не били подадени възражения срещу същия. Впоследствие, на 13.11.2024г., било издадено обжалваното НП.

2

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство доказателства:

- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;

- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН;

-приложените по административната преписка статични изображения, които съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол;

- Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от 12.09.2024г., от който се установява, че на процесната дата е било осъществено наблюдение на процесния участък с АТСС вид CELERITAS MVD2020 № 0x000355BB, както и приложената към протокола снимка на АТСС;

- представените доказателства за годността на техническото средство, което е от одобрен тип, видно от приложеното по делото Уведомление от БИМ, че АТСС е от одобрен тип средство за измерване, че техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-70, и е преминало през надлежна метрологична проверка, - техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 153-СГИСИС/ 07.12.2023г.;

- приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че същото е собственост на З.А.Б.;

- декларацията по чл. 188 от ЗДвП;

- поканата за съставяне на АУАН.

Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за техническа проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 3 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен както в АУАН, така и в НП.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 104,40 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,13 км/час. След приспадане на толеранса се получава 101,27 км/час. Получената скорост, закръглена до найблизкото цяло число, и в полза на наказания субект към по-ниското цяло число, се явява в размер на 101 км/час.

Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство вид CELERITAS MVD2020 № 0x000355BB, представляващо преносима система за видеоконтрол, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 153-СГИСИС/07.12.2023г./ снимката на техническото средство, приобщена по делото;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под номер В-70, видно от приложеното по делото писмо от БИМ;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол за първоначална проверка № 153-СГ-ИСИС/07.12.2023г.;

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими реквизити;

-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за 4 спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата. АТСС е използвано във времевия диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа на 12.09.2024г., а процесното нарушение е установено на същата дата в 21:54 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.

Спазено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като по делото е представена снимка на разположението на АТСС. Нещо повече изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в НП време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.

Във връзка с условията за законосъобразно използване на АТСС следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана, поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен начин.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е оспорена по делото, а и се установява от представената Заповед № 8121з1632/02.12.2021г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН Едва след откриване на действителния водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за допуснатото нарушение да се ангажира личната отговорност на действително установения водач или при невъзможност за това презумпционната субсидиарна отговорност на собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая конкретният субект, чиято 5 отговорност следва да се ангажира, е бил установен на 04.10.2024г., когато е подадена декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че жалбоподателят е бил водачът на ППС и с АУАН и НП следва да се ангажира именно неговата лична отговорност като действителен водач, а не личната отговорност на някое трето лице или презумпционната отговорност на собственика (в случаите, когато същият не посочи дали той е бил водачът, нито посочи на кое лице е предоставил процесното ППС), поради което именно от тази дата – 04.10.2024г. се счита открит нарушителят и е започнал да тече тримесечният срок.

Допълнителен аргумент, че именно на дата 04.10.2024г. е открит нарушителят, е видното от текста на АУАН и НП, че жалбоподателят е наказан в качеството на действителен водач на ППС, при изпълнително деяние „управлява“ превозното средство, а не в качеството на собственик. Така и Решение № 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

АУАН е издаден на 16.10.2024г., като нарушителят е бил надлежно поканен да се яви за съставянето му още на 09.10.2024г., на която дата и в последващата седмица до съставянето на АУАН не се е явил. НП е издадено на 13.11.2024г, тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват спазени.

Доколкото е представено възражение за нарушаване на правилата на чл.

40 ЗАНН, съдът намери за установено следното:

В чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да издаде АУАН при отсъствие на нарушителя, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Така, съгласно трайната съдебна практика, тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:

1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;

2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

В процесния случай жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН, както става ясно от приложената по делото покана, 6 подписана лично от същия на 04.10.2024 г. Актосъставителят е изчакал седмица след посочената в поканата дата, едва след което е съставил АУАН в отсъствието на нарушителя. Това обстоятелство е посочено, както в АУАН, така и се устонавява от показанията, дадени от самия актосъставител в съдебно заседание.