Решение № 3651 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3651 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110210863 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на търговско дружество "***" ЕООД, ЕИК:

**********, представлявано от управителя С. М., чрез пълномощника адв. Д.

З., срещу Наказателно постановление № 22-2600306 от 01.07.2026 г. (НП), издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал.

3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 2, б.

“г“ от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.

С жалбата се иска обжалваното НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че наказващият орган не е спазил едномесечния срок за произнасяне по преписката. Сочи се още, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на дружеството, поради липса на ясна и категорична индивидуализация на нарушението и липса на мотиви. На последно място се сочи необоснован отказ да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Иска се отмяна на НП, алтернативно – приложение на чл. 415в, ал. я от КТ, изменение на НП и намаляване размера на имуществената санкция. Претендира 1 разноски.

В открито съдебно заседание по делото въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирал е молба, с приложения, с която поддържа доводите, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Б., която оспорва жалбата.

Претендира в полза на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема за установено от фактическа страна, следното:

К. М. С., ЕГН ********** е имала сключен договор с дружеството – жалбоподател от 04.06.2020г. за длъжността „***“. С допълнително споразумение от 05.01.2026г. С. е преназначена за изпълнение на длъжността „***“. Споразумението е влязло в сила на 05.01.2026г., като същото е връчено на служителя на същата дата срещу подпис. За промяната на длъжността от „***“ на „асистент – консултант“ е представен протокол за вписани и невписани електронни трудови записи и след направена служебна справка в информационната система на ИА „ГИТ“ дружеството е подало електронен трудов запис за промяна на длъжността на 01.04.2026г. За неспазения срок за подаване на уведомление за промяна на длъжността е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява при анализа и съпоставката на приобщените доказателства по делото, както следва:

Писмени доказателства – АУАН № 22-2600306; известие за доставяне;

Заповед № 3 – 0864/17.10.2022г., Заповед № 1744/20.12.2022г.; 2 бр. длъжностна характеристика; Заповед № 382/20.03.2024г.; протокол за извършена проверка № ПР2613041 от 18.05.2026 г.; трудов договор № 011/04.06.2020г.; допълнително споразумение от 05.01.2026г; данни за електронни трудови записи.

Гласни доказателства – изводими от показанията на свидетелите Е. Г., Д.

Я. и Е. Б., които са достоверни доказатлествени източници, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други 2 доказателства по делото. Основен източник на информация са показанията на свидетелите Г. и Я., който са извършили проверката. И двете свидетелки са категорични, че допълнителното споразумение за промяна на длъжността на служителя К. С. е подадено към НАП, след изтичане на законоустановения за това срок.

При фактическата обстановка, която е установена въз основа на доказателствата, съдът приема, че от правна страна се установява, следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените заповеди за компетентност, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. Съдът, като взе предвид датите на извършване на деянието, на съставяне на АУАН и НП, достигна до извода, че са спазени сроковете за съставянето на същите, описани в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП твърдяното нарушение е описано достатъчно подробно и ясно от фактическа и правна страна, така че санкционираното лице да разбере за какво деяние е санкционирано. Съдът констатира още, че и в АУАН, и в НП са посочени всички изискуеми от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и двата акта са надлежно връчени на жалбоподателя.

Несъстоятелно е твърдението за допуснато нарушение при издаване на НП. Едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което и ЗАНН не съдържа изричен текст за прекратяване на производството, поради неспазване на едномесечния срок.

Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и издаденото НП се явява законосъобразно издадено.

Що се отнася до приложението на материалния закон, съдът установи следното:

Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ "В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. Националната агенция за приходите 3 предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на заетостта и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от данните за съответното вписване.“ Установените факти по делото сочат недвусмислено, че между дружеството "***" ЕООД и К. М. С. е налице трудово правоотношение, като лицето има сключен трудов договор от 04.06.2020 г. на длъжност „***“. На 05.01.2026г. е сключено допълнително споразумение за промяна на длъжността, което е влязло в сила на същата дата и е връчено на служителя на същата дата. По силата на закона в три – дневен срок е следвало да се уведоми НАП. Видно от материалите по делото в информационната система на ИА „ГИТ“ дружеството е подало електронен трудов запис за промяната на 01.04.2026г., почти три месеца след изтичане на срока за това. С оглед на това дружеството е осъществило състава на нарушението по на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 2, б. “г“ от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.

Не води до направата на обратен извод твърденията на жалбоподателя, че служителят често отсъствал от работа, скоро се върнал от майчинство и т.н., доколкото релевантна е датата на връчване на допълнителното споразумение.

Ето защо вмененото обвинение за извършено административно нарушение по на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 2, б. “г“ от Наредба за вписване в регистъра на заетостта е основателно, като правилно е посочена правната квалификация.

Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ "Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. ". В случая е наложена имуществена санкция към минимален размер от 800 евро, която се явява съответна на конкретните обстоятелства по случая. Не може да остане извън вниманието на съда и обстоятелството, че са налице и други нарушения на трудовото законодателство, поради което не може да се намали до съотвения минимум. Ето защо имуществената санкция е правилно и законосъобразно определена. Не се споделят доводите на жалбоподателя за това, че случаят е маловажен предвид значимостта на обществените отношения, свързани с упражняване правото на труд и с оглед 4 изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че "Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. ", респ. не е приложима в настоящия случай.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно релевираното искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган в настоящото производство, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – София (ДИТ – София) юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66, 47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента/ евро /с левова равностойност 130, 00 лева по арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/. По тези мотиви, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2600306 от 18.05.2026 г. (НП), издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на "***" ЕООД, ЕИК: **********, представлявано от управителя С. М., чрез пълномощника адв. Д. З., срещу Наказателно постановление № 22-2600306 от 01.07.2026 г. (НП), издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което дружествотожалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 2, б. “г“ от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.

ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК: **********, представлявано от управителя С. М. да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – София (ДИТ – София) юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66, 47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента/ евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6