Решение № 220 от 20.06.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. гр. Червен бряг, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440101576 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.45 вр. с чл.52 и чл. 86 от ЗЗД В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Ц. В. Ц., с ЕГН ********** от с. ...... против Д. В. Д., с ЕГН ********** от с. ......... за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 500.00 лв., причинени неимуществени вреди от причинен от ответника деликт, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 18.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебни разноски.

В исковата молба е посочено, че с влязла в сила присъда № 7/13.03.2024 г. постановено по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, потвърдена с Решение № 277/18.12.2024 г. по внчхд № 784/2024 г. на ПлОС е прието, че на 18.10.2023 г. в пенсионерския клуб на с. Ракита, обл.

Плевен около 10:00 ч., при провеждане на предизборно събрание и среща с избирателите ответникът по иска Д. В. Д. пред насъбралото се множество се обърнал към ищеца с думите:

„Какво се обаждаш като строиш с крадени материали!“ и с това публично го наклеветил като му приписал извършването на престъплението - деяние по чл. 148, ал.2, във вр. чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.147, ал.1 от НК. В исковата молба се твърди, че вследствие на от така приписаното му престъпление ищеца изживял и продължава да изживява сериозни по интензитет и продължителни по времетраене неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания, произтичащи от публично приписаното му от ответника престъпление. Бил силно огорчен от тези твърдения, подтиснат, затворил се в себе си, изживявал негативни емоции от изреченото по негов адрес, ограничил напълно контактите си с хората, което продължава и до днес. Тези твърдения на ответника за извършено от ищеца престъпление се отразили и на публичния му образ, станал предмет на обсъждане от съселяните му. Твърди се още, че все още не се е съвзел от така нанесеният му морален удар.

1

В исковата молба се твърди още и, че влязлата в сила присъда доказва вината и противоправността на деянието на извършителя до степен, задължаваща гражданския съд.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника Д. В. Д. да му заплати сума в размер на 4500.00 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от извършеното от него престъпление по 148, ал.2, във вр.чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.147, ал.1 НК, за което деяние е признат за виновен с Присъда № 7/13.03.2024 г. постановено по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, потвърдена с Решение № 277/18.12.2024 г. по внчхд № 784/2024 г. на ПлОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 18.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно уведомен в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който е изложил становище за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва, че с Присъда № 7/13.03.2024 г. постановено по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, потвърдена с Решение № 277/18.12.2024 г. по внчхд № 784/2024 г. на ПлОС, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, във вр. чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.147, ал.1 НК, но счита иса за неоснователен предвид съдебното минало на ищеца – осъждан четири пъти, един от които е изтърпявал наказание лишаване от свобода ефективно. Оспорен е и размерът на претендираното обезщетение за причинените неимуществените вреди.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв.

Ивайло Арсов от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа предявените искове.

Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответника, редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК, оспорва предявеният иск, като неоснователен и прекомерно завишен. Предлагат да се сключи споразумение в рамките на разумното. Представят списък по чл.80 от ГПК.

Съдът като прецени събраните в хода на съдебното дирене доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните, прие за установени следните фактически обстоятелства:

Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за репариране на претърпени неимуществени вреди, за деяние по което с влязла в сила Присъда № 7/13.03.2024 г. постановено по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, потвърдена с Решение № 277/18.12.2024 г. по внчхд № 784/2024 г. на ПлОС е прието, че на 18.10.2023 г. в пенсионерския клуб на с. Ракита, обл. Плевен около 10:00 ч., при провеждане на предизборно събрание и среща с избирателите ответникът по иска Д. В. Д. пред насъбралото се множество се обърнал към ищеца с думите: „Какво се обаждаш като строиш с крадени материали!“ и с това публично го наклеветил като му приписал извършването на престъплението - деяние по чл. 148, ал.2, във вр. чл.148, ал.1, т.1 във вр. чл.147, ал.1 от НК.

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – заявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищеца твърди, че в резултат от противоправно деяние на ответника е получил травматични увреждания и е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

2

Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

От фактическа страна: По делото са приети като относими към предмета му доказателства: Присъда № 7/13.03.2024 г. постановено по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, потвърдена с Решение № 277/18.12.2024 г. по внчхд № 784/2024 г. на ПлОС ведно с материалите по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, изслушани са показания на свидетели водени от страните.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като намира, че същите са единни, непротиворечиви и кореспондират по несъмнен и категоричен начин с фактите събраните в хода на съдебното дирене.

За устновяване на търпените неимуществените вреди и обстоятелствата по вредоносния инцидент са разпитани трима свидетели ангажирани ищеца - ...........

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в о.с.з. свидетели водени от страните за релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, доколкото те са въпрос на лично възприятие на обективни такива за всеки от тях – вид, интензитет и продължителност на търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, произтичащи от публично приписаното му от ответника престъпление.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане е със сложен фактически състав и за наличието му е необходимо да се установят следните елементи: да е налице деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, както и вина, която се предполага до доказване на противното. Преди обаче да се преценя вината на лицето е необходимо да се установи неправомерно негово деяние, а именно несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение на ответника, което да е довело до твърдяните от ищеца вредни за него последици. В конкретния случай твърденията на ищеца за противоправно поведение от страна на ответника, което му е причинило твърдените неимуществени вреди се доказва с постановената и влязла в сила Присъда № 7/13.03.2024 г. постановено по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, потвърдена с Решение № 277/18.12.2024 г. по внчхд № 784/2024 г. на ПлОС.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин наличието на вреда и причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда /вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51 ал. 1 от ЗЗД. Вредата трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързано с резултата. Обстоятелствата, за доказване на 3 които страната носи доказателствена тежест, следва да бъдат установени чрез т.н. главно доказване, т.е. по безспорен и категоричен начин.

Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите.

Силата на присъдено нещо на присъдата и решението се изразява в тяхното установително действие, посочено в чл. 413, ал.2 от НПК, както и чл.300 от ГПК, според които влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по въпросите - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. От това следва, че СПН на потвърдената Присъда № 7/13.03.2024 г. постановена по НЧХД №346 /2023г. по описа на Районен съд – Червен бряг се разпростира върху всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието, а в случая и относно съставомерната последица – нанесената на ищеца публична клевета.

В случая безспорно се установи противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в това, че на 18.10.2023 г. в пенсионерския клуб на с. Ракита, обл. Плевен около 10:00 ч. при провеждане на предизборно събрание, пред насъбралото се множество се обърнал към ищеца с думите: „Какво се обаждаш като строиш с крадени материали!" и с това публично го е наклеветил като му приписва извършването на престъплението-деяние по чл. 148, ал.2, във вр. чл.148, ал.1,т.1 във вр. чл.147,ал.1 НК. Установи се, че деянието е извършено виновно, факти, установени с приетите по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в негативни изживявания от нанесената му публично клевета.

Посочените неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на ответника, тъй като този вид вреди са типичен и непосредствен резултат от такова деяние. Налице са в кумулативност всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД.

Предвид наличието на всички кумулативно изискуеми елементи осъдителният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.

Предвид на гореизложеното, съдът приема, че фактите, посочени във исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, както и събраните във съдебно заседание доказателства, обосновават основателността на исковата претенция по чл.45 от ЗЗД.

По размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди: Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат от съда. Такива обективни обстоятелства при причиняването са: характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото положение и най - сетне прогнозното развитие на претърпяното увреждане.

4

В конкретният случай, съдът съобрази, че се касае за човек в зряла възраст, че е бил нарушен обичайния му начин на живот с приписаното му престъпление. Той се почувствал унизен от случилото се, затворил се в себе си и отказвал да контактува с познатите и приятелите си. Това негово състояние продължило около година и половина.