Решение № 113 от 03.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. ***, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600183 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 18/16.03.2023 г., постановена по НОХД № 703/2022 г. по описа на Районен съд – ***, подсъдимата Г. Х. К. от гр. *** е призната за виновна в това, че в периода от 24.03.2022 г. до 31.08.2022 г. включително, в гр. ***, след като е осъдена с Решение № 677/29.12.2021 г. по гр. дело №1547/2022 г. по описа на Районен съд – ***, влязло в сила на 21.01.2022 г., да издържа своята низходяща – малолетното си дете Г. Б. К., като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева чрез неговия баща и законен представител Б. С. К. от гр. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 6 месечни вноски на обща стойност 1200,00 лева– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което на основание чл.54 от НК й е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на изпълнение два пъти месечно.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

3. Включване в програми за обществено въздействие за срок от шест месеца.

Подсъдимата Г. Х. К. е осъдена да заплати по сметка на ОД МВР - *** сумата 63,90 лева, разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд – *** сумата от 50 лева за разноски в съдебното производство

1

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. М. К. Н. – служебен защитник на подсъдимата Г. Х. К.. В жалбата се атакува наложеното наказание като явно несправедливо. Според защитника подсъдимата Г. Х. К. няма постоянен адрес, което я поставяло в евентуална опасност при неизпълнение на наложените й пробационни мерки наказанието да бъде заменено с лишаване от свобода, което би било прекалено тежко наказание за извършеното престъпление по чл. 183 от НК. Предвид на това с жалбата се моли за приложението на чл. 55 от НК, без да се изтъкват конкретни многобройни смекчаващи вината обстоятелства, и замяна на наказанието пробация с наказание глоба.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - *** пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Изразява становище, че освен че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК, и житейски не е справедливо на подсъдимата да се налага наказание глоба при условие, че е осъдена за неплащане на издръжка.

В съдебно заседание подсъдимата – въззивник, редовно призована, не се явява.

Служебния защитник адв. А. М. К. Н. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Отново изтъква, че подсъдимата няма адрес, на който да се изпълнява пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, което би довело до замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода, което би било несправедливо с оглед извършеното престъпление.

Окръжен съд – ***, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото.

Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Подсъдимата Г. Х. К. е *** г. в гр. ***, с постоянен адрес гр. ***. Същата е със средно образование, разведена, неосъждана (реабилитирана).

През 2017 г. подс. Г. К. и св . Б. К. сключили граждански брак. От брака си имат едно дете - Г. Б. К., родена на 25.01.2018 г. В години те след раждането на детето отношенията между съпрузите се влошили.

2

През 2020 г. св. Б. К. предявил иск пред Районен съд - ***, като поискал брака помежду им да бъде прекратен, а родителските права по отношение на малолетното им дете да бъдат предоставени на него. Със съдебно Решение № 677/29.12.2021 г. по гр. д. № 547/2021 г. по описа на съда, влязло в сила на 21.01.2022 г. брак ът между подсъдимата и съпруга й бил прекратен, като съдът постановил родителските права спрямо малолетното дете да бъдат упражнявани от св. Б. К., като местожителството на детето било определено по постоянния адрес на баща му. Със същото съдебно решение подс. Г. К. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лева, чрез неговия баща и законен представител — св. Б. К.. С горепосоченото съдебно решение бил определен и режима на лични отношения между подсъдимата и малолетното й дете.

След раздялата със св. Б. К. и след влизане в сила на посоченото съдебно решение подс. Г. К. не проявявала загриженост за детето си, не ходела редовно да го види и не заплащала редовно определената от съда издръжка за малолетното си дете. Не му купувала подаръци, не го е вземала при себе си и по никакъв начин не е съдействала за неговото отглеждане и възпитание. Единствено на 23.03.2022 г. тя е посетила дома на бабата на св. Б.

К. в гр. *** и оставила парична сума в размер на 140 евро (273 лeва), като посочила, че това са пари за детето.

Видно от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно икономическа експертиза за времето от 21.01.2022 г. до 31.08.2022 г. общия размер на дължимата сума по издръжката е в размер на 1473 лв., от които 273 лв. са били изплатени от подсъдимата, при което общия размер на дължима издръжка за инкриминирания период възлиза на 1200 лв., която сума се равнява на общо 6 месечни издръжки.

По доказателствата:

Фактическа обстановка от значение за правилното решаване на делото се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля Б. К., съдебно икономическа експертиза и писмени доказателства от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 283 НПК от първоинстанционния съд.

Събраните доказателства са безпротиворечиви и водят до еднозначни изводи по отношение на значимите по делото факти.

От правна страна:

При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация.

За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

От обективна страна по делото е установено, че по силата на Решение № 677/29.12.2021 г. по гр. д. № 547/2021 г. по описа на Районен съд - ***, влязло в сила на 3

21.01.2022 г., подсъдимата е била осъдена да издържа свой низходящ – малолетното си дете Г. Б. К., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. Установено е, че тя не е изпълнила задължението си в размер на повече от две вноски, а именно 6 месечни вноски, възлизащи общо в размер на 1200 лева, отнасящи се за периода от 24.03.2022 до 31.08.2022 г.

За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя на посоченото престъпление е необходимо да се установи, че неизпълнението на алиментното задължение е съзнателно. Последното индицира на субективната страна на инкриминираното посегателство, като за доказването му е необходимо да се установи обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. В тази връзка по делото липсват данни през инкриминирания период подсъдимата да е била препятствана по обективни причини. Не се установява наличие и на някакви непреодолими по своя характер пречки, препятстващи заплащането на месечната издръжка – напр. неработоспобност или липса на доходи. Видно от изисканите справки подсъдимата дори не се е регистрирала в Дирекция „Бюро по труда” гр. *** и не е подавала молби за социално подпомагане в Агенцията за Социално подпомагане при Община *** в инкриминирания период, като единствения установен трудов догово през този период е за времето от 04.07.2022 г. до 06.07.2022 г.

Нормата на чл. 143, ал. 2 от СК задължава родителите да дават издръжка на своите не навършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно практиката на ВКС по наказателни дела за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;,здравословното му състояние, ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи, наличието на други деца, поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права, както и предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка.

Следователно се налага извода, че установеното неизпълнение на задълженията за издръжка се дължи единствено на нежеланието на подсъдимата да го стори, респ. същата е действала умишлено при изразеното от нея бездействие.

По наказанието:

За извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК първоинстанционния съд е наложил на подсъдимата Г. К. наказание „ПРОБАЦИЯ“, включваща следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на изпълнение два пъти месечно.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

3. Включване в програми за обществено въздействие за срок от шест месеца.

Въззивната инстанция намери, че така определеното на подсъдимата Г. К. наказание е правилно определено по вид и размер, съответства на степента на обществената опасност на 4 деянието и дееца и чрез него ще се изпълнят в пълен обем целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. На първо място следва да се подчертае, че първоинстанционния съд е наложил на подсъдимата по - лекото по вид наказание пробация, и то в неговия законоустановен минимум от шест месеца. По делото е категорично установена не само пълната дезинтересованост на подсъдимата като майка към нуждите на малолетното си дете, но и липсата й на трудови навици и социална интеграция. Дори и при разглеждане на настоящото наказателно производство на две инстанции подсъдимата, редовно призована, не се явява и не проявавя някаква активност. Затова правилно първоинстанционния съд е наложил на подсъдимата пробационна мярка „Включване в програми за обществено въздействие“, която мярка по дефиниция е насочена към трудова интеграция и изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения. Не са налице многобройни или някое изключително смекчаващо вината обстоятелство, които да обуславят замяната на предвиденото наказание пробация с глоба, а такива не се сочат и с жалбата. Изтъкнатите от защитника липса на постоянен адрес и неясноти относно местопребиваването на подсъдимата не са обстоятелства, които се вземат предвид при определяне на наказанието. Като се имат предвид отегчаващите вината обстоятелства – броя на неизплатените месечни издръжки, недобрите характеристични данни на подсъдимата – криминалните й регистрации като непълнолетна и осъждането, за което е реабилитирана, срокът на наложените пробационни мерки е дори снизходително определен от първия съд, а корекции в посока замяна на наказанието с по – леко по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК според настоящия въззивен състав са неоснователни.