Решение № 15958 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15958 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110144934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК 121076907 срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 707,97 евро (1384,67 лева), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 10121030102963 по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“, с рег. № ******* в резултат на ПТП, настъпило на 05.06.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (29.08.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 271,52 евро (531,04 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2022 г. до 29.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 05.06.2021 г. около 15:50 ч., в гр. София водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 7“, рег. № *********, виновно е предизвикал ПТП, при което са причинени материални щети на лек автомобил марка „ХЮНДАЙ“, модел „И 30“, рег.№ *******. Твърди, че при изчакване на зелен светофар в лява лента за движение на бул. Ген. Скобелев, водачът на лек автомобил марка „ХЮНДАЙ“ се е престроил (подавайки мигач) в дясната лента, за да пропусне движеща се в същата лента линейка, като при вече спряло положение в дясната пътна лента, лек автомобил марка „ХЮНДАЙ“ е бил ударен от намиращия се зад него и потеглящ направо лек автомобил марка „Ауди“. За увреденото МПС марка „ХЮНДАЙ“, модел „И 30“, с рег.№ *******, към датата на ПТП, е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, полица № 0306X0623334 и период на застрахователното покритие 25.02.2021 г. 24.02.2022 г. На 07.06.2021 г. от страна на застрахования водач е била заявена 1 застрахователна претенция към ищеца за изплащане на обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, за увреденото МПС марка „ХЮНДАЙ“, модел „И 30“, с рег.№ *******. В изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор е била образувана ликвидационна преписка (щета) № 10121030102963, като за ремонта на автомобила е била издадена Фактура № **********/08.09.2021 г., на стойност 547,64 лв., а за авточастите - Фактура № 0000044656/21.06.2021 г., издадена от „АГС Партс“ ЕООД, на стойност 837,30 лв., като и двете суми били заплатени от ищеца.

Твърди, че виновният водач на МПС „Ауди“, с рег. № *********, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, полица № BG/30/120003199100, валидна от 18.11.2020 г. до 17.11.2021 г.

Посочва, че отправил регресна претенция до ответника, връчена на 04.10.2021 г., като в предоставения му 30-дневен срок ответникът не извършил плащане.

С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 7“, рег. № *********, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, полица № BG/30/120003199100, валидна от 18.11.2020 г. до 17.11.2021 г., както и че ищецът е заплатил обезщетение в размер на 1384,67 лв. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на застрахования при него водач.

Твърди, че застрахования при ищеца водач е нарушил чл. 25 от ЗДвП. Счита, че твърдените от ищеца вреди не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва иска по размер, като счита, че стойността на уврежданията е по –ниска от посочената в исковата молба.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 411 КЗ:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

2

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че настъпилото ПТП е по вина на застрахования при ищеца водач.

От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско и злополука“ № 0306Х0623334 от 16.02.2021 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“, с рег. № *******, е сключен договор за застраховка „Каско“, с покритие клауза „П“ - Пълно Каско, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 8500,00 лева и застрахователна премия от 510,00 лв., валидна в периода от 00:00 часа на 25.02.2021 г. до 23:59 часа на 24.02.2022 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетеля В. И. М., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 от ЗЗД, а именно: на 05.06.2021 г., около 15:50 часа, в гр. София, на кръстовището , образувано от ******** и ******** лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“, с рег. № ******* (накратко л. а.

„Хюндай И 30“) изчаква на червен сигнал, подаван от светофарната уредба, в лентата за завой наляво, приближил специализиран автомобил – линейка, с включен светлинен и звуков сигнал. За да пропусне специализирания автомобил, водачът на л. а. „Хюндай И 30“ – свидетелят М., предприел маневра за потегляне и отклонение надясно, тъй като имало насрещно движение и това била единствената възможна маневра. След като пропуснал специализирания автомобил, водачът на л. а. „Хюндай И 30“ – свидетелят М. предприел маневра за отклонение наляво, за да се върне в лентата за завой наляво. В същото време водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 7“, рег. № ********* (накратко л. а. „Ауди Q 7“), който се намирал в съседната лента за движение направо, предприел маневра за потегляне направо, вследствие на което настъпил удар между двете МПС. По този начин с поведението си водачът на л. а. „Ауди Q 7“ станал причина за настъпилите по л. а. „Хюндай И 30“ материални щети – заден десен панел, задна дясна врата, външ. дръжка з. дясна врата, бленда десен праг врата.

Съдът намира, че водачът на л. а. „Ауди Q 7“ с поведението си, изразяващо се в това, че не е съобразил поведението си с приближаващото моторно превозно средство със специален режим на движение – линейка, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 3 ЗДвП, с включени едновременно звуков и светлинен сигнал, и поведението на водача на л. а. „Хюндай И 30“, който в изпълнение на задължението си по чл. 104, ал. 1 ЗДвП при червен сигнал се е отклонил надясно към лентата за движение на л. а. „Ауди Q 7“, за да пропусне МПС със специален режим на движение, и въпреки това е предприел маневра за движение направо и реализирал удар с л. а. „Хюндай И 30“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и е станал причина за 3 настъпването на процесното ПТП. Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка между деянието и описаните материални щети по лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“, с рег. № *******.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 10121030102963 от 07.06.2021 г. относно материалните щети по процесния лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“, с рег. № *******, както и че ищцовото застрахователно дружество е изплатило застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонт на този автомобил в размер на 547,64 лв. на 23.09.2021 г. и 837,03 лв. на 08.07.2021 г., а и това се установи от представените платежни нареждания.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от приетата застрахователна полица се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 7“, рег. № ********* е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а. е в размер на 2685,47 лв. без включване в тази сума на ликвидационните разноски. Доколкото ищецът претендира помалка сума, в съответствие с диспозитивното начало съдът не може да присъди повече отколкото претендира самият ищец.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

При това положение исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът 4 разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.