Решение № 1567 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100112798 по описа за 2021 година

Образувано е по предявени от М.Й. В. срещу ЗД „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от З З Д за осъждане на ответника за сума в размер на 40000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие реализирано на 08,02,2021год., сума в размер на 550,15лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 05,08,2021год. до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 08,02,2021год., в гр.София, около 12,36часа при управление на МПС, лек автомобил, с марка Опел Зафира, с ДКН №****, водачът С.Г. П., при движение по бул.Витоша, с посока от ул.Бяла Черква към бул.България, в района на кръстовището с ул. Д-р Стефан Сарафов, е нарушил правилата за движение по пътищата, при което е реализирано пътнотранспортно произшествие с ищцата в качеството на пешеходец.

Поддържа се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила. Навеждат се доводи, че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Поддържа гражданската отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество. Предявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но в законоустановения срок не е определено обезщетение, което обуславя правен интерес от търсената съдебна защита.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗД Б.И. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК 1 излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на произшествието, както и осъществено противоправно деяние от страна водача на Опел Зафира. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е предприела пресичане на платното за движение на червен сигнал на светофарната уредба, без да се съобрази със скоростта на движение на МПС, както и с разстоянието до автомобила, включително е пресичала на необозначено за това място. Поддържа претърпените увреждания да не са в причинна връзка с произшествието. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за разноските на ищеца.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-47, съставен от СДВР, Отдел- ПП София, на 08,02,2021год., около 12:36часа, в гр.София, бул.Витоша, в района на кръстовището с ул.Д-р Стефан Сарафов е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „Опел, модел Зафира“, с рег.

№ ****, управляван от СТ. Г. П. и М.Й. В., в качеството на пешеходец.

Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил, с марка „Опел“, към датата на застрахователното събитие /определение от закрито съдебно заседание от 18,03,2022год./.

От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява следният механизъм: Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в гр. София, на бул.Витоша в кръстовището с ул. Др.Стефан Сарафов. Бул. Витоша се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба , която е работила на автоматичен режим. Лек автомобил Опел се е движил по бул.Витоша върху дясна пътна лента, с посока от ул.Бяла черква към бул. България със скорост от около 20км.ч. приближавайки към кръстовището с ул.Стефан Сарафов. В същото време пешеходецът предприема пресичане на платното за движение на бул.Витоша от дясно наляво за посоката на движение и на разстояние от 1 метър в ляво от десен бордюр върху платното за движение е реализиран удар като автомобилът в зоната на десен фар е ударил пешеходеца от лявата му страна.

Изложено е становище причина за произшествието да са субективните действия на водача на лекия автомобил със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с пешеходеца. Няма данни какъв е бил сигнала на светофарната уредба в момента, в който ищцата е предприела пресичане на пътното платно.

От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, 2 неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че вследствие на произшествието, ищцата е претърпяла следните травматични увреждания:

-счупване на лопатката –закрито в ляво;

-счупване триглезенно-закрито ляво с раместване-лява глезенна става;

Причинените физически увреждания отговарят да са причинени от пътнотранспортно произшествие при установения механизъм. Характерът на получените увреждания е травматичен и същите са реализирали медико-биологичния признак на трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник и ляв горен крайник за период по-дълъг от 30 дни;

Фрактурата на лявата раменна кост е наложила извършване на оперативна интервенция без вътрешна фиксация, поради дислокация-оперативен протокол №2065/08,02,2021год., след което е имобилизирана. Фрактурата на ляв долен крайник е наложила гипсова имобилизация, състояние трайно затрудняващо движенията в лявата глезенна става за срок по-голям от 30 дни. Възстановителният период е 3-4 месеца. При извършен личен преглед на пострадалото лице на 18,05,2022год. се констатира самостоятелна походка, както и функционален дефицит при ляв горен крайник до 120 градуса при норма 180, при ляв глезен-лек дефицит при повдигане на ходилото. Проведен е 1 курс ЛФК и физиолечение в амбулаторни условия.

От събраните гласни доказателства, чрез показанията на СТ. Г. П. ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват, че към момента на инцидента пред водача на Опела Зафира е ситуиран спрял автомобил в кръстовището.

По делото са представени разходни документи фискален бон от 08,02,2021год. за сума 94,80лв. –ортези; фискален бон от 09,02,2021год. за сума 190,35лв.-медикаменти, фактура №87/01,03,2021год. за сума 100,00лв.-медицински транспорт, с приложен фискален бон; фактура №20/25,03,2021год. за сума -100,00лв.-мед.транспорт с фискален бон, както и фактура №441/12,04,2021год. за сума 65,00лв.- -преписи от мед.документи;

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено наличието на осъществено противоправно деяние извършено от водачът на лек автомобил Опел Зафира, нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно който текст водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които 3 управляват. При избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 47 от ЗДВП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Ето защо с оглед установената обстановка произшествието да е настъпило в района на кръстовище съдът намира водачът на МПС да е бил длъжен да предвиди опасността за движение.

Установява се за ищцата да са настъпили неимуществени вреди вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не 4 само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.