Определение № 616 от 19.11.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 515/2026
- Вид
- Определение № 616
- Подписан
- 19.11.2026
- В сила
- 19.11.2026
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 3 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 616 гр. Варна, 19.11.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500515 по описа за 2026 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано въз основа на определение № 260001/06.11.26г., постановено по гр. д. № 448/18г. на РСТутракан, с което е повдигнат спор за подсъдност между РС-Тутракан и ОССилистра за определяне на съдът, компетентен да разгледа и да се произнесе по молба от 22.10.26г. на И. Т. Т. и С. Х. Т. с искане за установяване, че решение № 3/17.01.25г. по в. гр. д. № 361/24г. на ОС-Силистра е обезсилено по право, на основание чл. 33, ал. 3 ЗС.
За да разреши спора за подсъдност, настоящият състав на съда взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 448/18г. на РС-Тутракан е приключило с влязло в сила на 10.09.26г. решение - датата на постановяването на определение № 4332 по гр. д. № 2060/25г. на ВКС, ІІ г. о., с което не е било допуснато до касационно обжалване решение № 3/17.01.25г. по в. гр. д. № 361/24г. на ОС-Силистра. С въззивното решение е било отменено решение № 51/21.11.19г. по гр. д. № 448/18г. на РС-Тутракан и вместо него са били отхвърлени исковете на Д. Х. Р. и М. Х. А. против Д. С. А., М. П. А., И. Т. Т., С. Х. Т. и Й. Х. К. за прогласяване нищожността на договор за замяна, оформен с НА № 20/06.07.18г. на нотариус Ст. Варамезов, рег. № 632 поради относителната му привидност и за обявяване за действителен на прикрит договор за покупко-продажба, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД; на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато в полза на всяка от ищците Д. Х. Р. и М. Х. А. да изкупят по 1/12 ид. ч. от всяка от описани четири ниви, продадени от Й. Х.
К. на И. Т. Т. и С. Х. Т. с НА за замяна № 20/06.07.18г. на нотариус Ст.
Варамезов, рег. № 632, за суми от по 1 460.50 лв., платими от всяка от ищците 1 в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на решението. С въззивното решение са били отхвърлени исковете на двете ищци против Д. С. А., М. П. А. и Й. Х. К. да бъде допуснато в тяхна полза правото да изкупят на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС за суми от по 1 459.50 лв. на по 1/12 ид. ч. от същите ниви. Указано е на ищците, че ако не заплатят посочените суми по уважените им искове по чл.
33, ал. 2 ЗС в указания им срок, решението в тези му части ще се счита за обезсилено по право.
С молба рег. № 4265/22.10.26г., подадена по в. гр. д. № 361/24г. на ОССилистра от И. Т. Т. и С. Х. Т., е било наведено твърдението, че до изтичането на преклузивния срок по чл. 33, ал. 3 ЗС на 12.10.26г., ищците не са им заплатили посочените в решението суми от по 1 460.50 лв. (равностойни на 1 493.48 евро), поради което са отправили искане да се постанови съдебен акт (определение или разпореждане), с който да се констатира и да бъде установено, че решение № 3/17.01.25г. по в. гр. д. № 361/24г. на ОС-Силистра е обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, в частта му, с която са били уважени исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС. Въззивният съд е изпратил препис от молбата на насрещните страни Д. Х. Р. и М. Х. А., които са депозирали отговор на 29.10.26г., с който са оспорили основателността на отправеното искане. С разпореждания № 679/30.10.26г. и № 681/02.11.26г. въззивният съд е постановил молбата и отговора да се изпратят на РС-Тутракан, който е компетентен да се произнесе по искането. С цитираното по-горе определение № 260001/06.11.26г. РС-Тутракан е приел, че компетентен да се произнесе по молбата е ОС-Силистра, тъй като той е постановил решението, с което е допуснал изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС и което се претендира да бъде признато, че е обезсилено по право.
В съдебната практика на ВКС са налице изразени различни становища по приложението на нормата на чл. 33, ал. 3 ЗС. Така в решение № 327/03.05.2010г. на ВКС по гр. д. № 538/2009 г., I г. о. (с позоваване на същото и в определение № 97 от 22.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 426/2012 г., I г. о.) е прието, че така както е формулиран текстът, правната последица от неплащането на продажната цена по договора за продажба, по който е допуснато изкупуване, има за последица обезсилване на решението автоматично без за това да е необходимо предявяване на иск.
В другите съдебни актове на ВКС обаче е застъпено становището, че въпросите относно осъществяването на фактите от хипотезата на чл. 33, ал. 3 ЗС се изследват в нарочно производство и съдът постановява нарочен съдебен акт. Така в решение № 1431 от 05.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6252/2007 г., V г. о. е прието, че искането за обезсилване на съответното решение, с което е уважен конститутивният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, е гражданскоправен спор - да се признаят (или отрекат) последиците и материалните права, произтичащи от релевантния факт, предвиден в чл. 33, ал. 3 ЗС - обезсилване по право на решението за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС поради неплащане на дължимата сума в месечен срок. По правилата на родовата подсъдност разрешаването на този спор е от компетентност на съответния първоинстанционен съд, който е 2 бил сезиран с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС (в конкретния случай това е бил окръжният съд, поради което решението на въззивния апелативен съд, който е бил сезиран с искането за обезсилване на решението на осн. чл. 33, ал. 3 ЗС и го е уважил, е било обезсилено като недопустимо).
По този начин е процедирал и съдът по гр. д. № 2200/04г. на РС-Бургас, който с решение № 1952/18.12.2012г. е приел за установено на основание чл.
33, ал. 3 от ЗС, че предходното негово решение по същото дело с № 1294/07.10.2010г. с уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, е обезсилено по право. Това решение е било потвърдено с решение № 352 от 15.04.2013 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 171/2013г., а последното не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 635 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2013 г., I г. о.
В друг случай пък съдилищата са се произнасяли по защита на материалното право в рамките на предявен иск по чл. 108 ЗС, съобразявайки преюдициално дали са настъпили последиците на чл. 33, ал. 3 ЗС при неплащане на цената в посочения срок - определение № 59 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6914/2013 г., II г. о
В Решение № 120 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 511/2020 г., II г. о. е прието, че съсобственикът с уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС има задължението да плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизане на решението в сила. Предвидената в закона санкция при неизпълнение на това задължение е обезсилване по право на решението за изкупуване. Поставянето на тези въпроси и разрешаването им обаче е предмет на отделно съдебно производство по обезсилване на решението по изкупуване по молба на отстранения купувач, като изтеклият срок за плащане на цената не може да се съобразява извън това производство.
В решение № 47/04.02.25г. по гр. д. № 72/24г. на ВКС, І г. о. е прието, че прогласяването, че решението е обезсилено по право при наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 33, ал. 3 ЗС, се упражнява чрез иск в отделно производство, поради което ВКС се е произнесъл по такъв иск.
От горното следва да се обобщи, че преобладаващата съдебна практика приема, че въпросите относно осъществяването на фактите от хипотезата на чл. 33, ал. 3 ЗС се изследват в нарочно производство (по-рядко в рамките на същото дело по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и по-често – в отделно дело) и съдът постановява нарочен съдебен акт за обявяване обезсилването по право на влязлото в сила решение или за отхвърляне на това искане. При всички положения обаче при подадена такава молба от отстранения купувач, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд.
Поради изложеното следва да се приеме, че по подадената молба от отстранените купувачи с искане за установяване, че решение № 3/17.01.25г. по в. гр. д. № 361/24г. на ОС-Силистра е обезсилено по право на основание чл.
33, ал. 3 ЗС, компетентен да се произнесе е РС-Тутракан.
3
Воден от горното и на осн. чл. 122 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН Е Районен съд-Тутракан, който да се произнесе по молба от 22.10.26г. на И. Т. Т. и С. Х. Т. с искане за установяване, че решение № 3/17.01.25г. по в. гр. д. № 361/24г. на ОС-Силистра е обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 ЗС.
Делото да се върне на РС-Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4