Разпореждане № 107281 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 107281 гр. София, 07.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: .................... като разгледа докладваното от .................... Частно гражданско дело № 20221110158155 по описа за 2022 година

Производство за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 във връзка с чл. 414, чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс.

За да изпълни задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс да следи за наличие или за обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителка, съдът се запозна със заявлението и установи, че:

Производството е образувано по заявлението на ........

Вземането, предмет на заявлението, е цедирано на заявителя от заемодателя ......

Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение за различни суми, включително за възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство).

Съдът намира, че уговорката, съдържаща се в чл. III.12 от Договора за паричен заем, вменяващ на длъжника задължение в десетдневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или договор за перд0оставяне на поръчителство с поръчител, е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Специфичните изисквания към приеманите от кредитора обезпечения и краткият срок за предоставянето им са предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие, и тези на потребителите, защото практически задължава длъжниците да сключат договор с предварително избран от кредитора поръчител.

Обезпечаването на кредита е свързано с процедурата за отпускане му, както и с действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които не се дължи заплащане на такси и комисионни по силата на чл. 10 а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Дори да се приеме, че се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора, по смисъла на чл. 10а ал. 1 от същия закон, претендираното възнаграждение за сключен договор за поръчителство не е посочена в договора за заем като дължима сума от потребителя в нарушение на 1 чл. 10 а, ал. 4 от закона. Посочената разпоредба предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) не е част общото задължение по договора, нито е включена като дължима такса в него, а се претендира на основание договор за поръчителство, сключен в деня на сключване на процесния договор за заем между посочено от заявителя дружество-поръчител и длъжницата в настоящото производство.

Клаузата от договора за поръчителство, предвиждаща задължение за длъжницата да плати възнаграждение на поръчителя, е недействителна и на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителката: уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителката.

Уговореното възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на процесния договор за заем. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство, съотнесен към размера на заетата сума, също води до извод за несъразмерност на уговореното възнаграждение.

Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че дългът по договора за потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни плащания по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче годишния процент на разходите ще надхвърли допустимите от чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит пет пъти размера на законната лихва (50.00 %).

Посредством уговорката за гарантиране на задълженията по договора за кредит кредиторът прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителите на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава финансовото бреме за длъжника в настоящото производство. Така нарушава и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителите преди сключване на договора за потребителски кредит.

В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните по отношение на тази уговорка, тъй като потребителката не е имала реална възможност да влияе върху съдържанието и сама да избере обезпечението, което да предостави на кредитора, нито е имала възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с което да сключи договор за предоставяне на поръчителство.

Поради това следва да се приеме, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна.

Водим от изложеното съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираното възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс РАЗПОРЕДИ:

2

1. ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, по което е образувано производството по частно гражданско дело №58155 по описа на Софийския районен съд за 2022 година, в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство).

2. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми.

3. Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 50, ал. 5 от същия кодекс само на заявителя по следния начин:

1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението.

2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:

Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото.

Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.

Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.

Чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че разпореждането на съда, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване, поради което на основание чл. 279 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от същия кодекс настоящото разпореждане подлежи на обжалване с такава жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3