Решение № 273 от 04.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Провадия, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101018 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основА.е чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от Т.

В. И. с ЕГН **********, адрес **** против **** АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. **** с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца платена при начална липса на основА.е сума от 5550,70 лева (след допуснато изменение на първоначално предявения за сумата от 3655,00 лева иск) по нищожен договор за кредит, сключен между стрА.те, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.07.2025 г. до окончателното плащане на задължението, съобразно твърденията, направени от ищеца в последната уточнителна молба.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

В уточнителна молба вх. № 7145/20.08.2025 г. ищецът заявява, че с ответното дружество са сключили договор за кредит, който счита за недействителен, тъй като ответникът като кредитор не включил в ГПР начислена неустойка и такса. Излага подробни съображения за недействителността на договора. Сочи, че според него се дължала неустойка в размер на 4744,20 лева при неизпълнение на задължение за обезпечаването му.

Твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс от 3000,00 лева, но не дължи плащА.я за неустойка. Заявява, че с Приложение № 3 към договора е предоставен допълнителен пакет услуги „преференциално обслужване“, за което се дължала такса в размер на 60,00 лева, която уговорка противоречи на добрите нрави. Твърди, че всички суми, платени над главницата, са платени по нищожен договор за кредит и подлежат на връщане.

В следваща уточнителна молба вх. № 8093/26.09.2025 г. заявява, че ответното дружество е предоставило по договор за кредит заемна сума в размер на 2500,00 лева и начислило възнаградителна лихва и неустойка, които 1 тя заплатила на 21.08.2025 г. Според договора дължала неустойка в размер на 3500,00 лева. Заявява, че ответното дружество не е предоставило екземпляр от договора.

В следваща уточнителна молба вх. № 8701/16.10.2025 г. заявява, че предоставената заемна сума е в размер на 1500,00 лева, а тя извършила плащА.я в общ размер 5155,00 лева като разликата 3655,00 лева счита за недължимо платена, тъй като договорът за кредит е нищожен. Със сумата 3655,00 лева били платени възнаградителна лихва 450,00 лева, 60,00 лева такса, 3145,00 лева неустойка.

С молба от 15.06.2026 г. изменя размера на предявения иск като го увеличава за сумата от 5570,70 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е платил парични суми без правно основА.е. Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът трябва да посочи фактическото основА.е, от което произтича твърдяното вземане, и не е изложил твърдения в какво конкретно се изразява твърдяната недействителност на сключен между стрА.те договор. Оспорва твърденията, че между стрА.те съществува недействителен договор. Оспорва твърденията, че ищецът му е предал парични суми без основА.е. Твърди, че като финансова институция, сключваща договори за кредит с потребители, спазва изисквА.ята на ЗЗП и ЗПК.

Сочи, че на **** между стрА.те е сключен договор за потребителски кредит ****, съгласно който ищецът получил от ответника паричен заем в размер на 1500,00 лева. В Приложение № 1 към договора били видни погасителните вноски, годишната лихва и ГПР. Дължимата възнаградителна лихва била в размер на 249,47 лева. На 26.04.2023 г. стрА.те предоговорили отношенията си с Анекс № **** към договора, по силата на който задължението на ищеца като кредитополучател било рефинансирано.

Съгласно Анекс № 702169 ищецът получил паричен заем в размер на 2500,00 лева, платим съобразно погасителния план в Приложение № 1 към него.

Възнаградителната лихва била уговорена в размер на 1089,22 лева.

На **** г. между стрА.те бил сключен договор за потребителски кредит ****, съгласно който ищецът получил от ответника паричен заем в размер на 4000,00 лева, платим съгласно погасителен план с уговорена възнаградителна лихва в размер на 1802,75 лева. На 16.11.2023 г. стрА.те предоговорили отношенията си с Анекс № **** към договора, съгласно който ищецът като кредитополучател получил от ответника паричен заем в размер на 5000,00 лева, платим съгласно погасителен план, с договорена възнаградителна лихва в размер на 2932,30 лева.

Ответникът сочи, че договарянето между стрА.те било осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние съгласно ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и Общите условия на дружеството. Ищецът регистрирал свой профил в системата на ответното дружество, като получил уникално потребителско име и парола, ПИН код под формата на СМС на посочен от потребителя телефонен номер. Ищецът потвърдил профила, изпратил личната си карта и селфи на 2 дружеството и бил проведен телефонен разговор за потвърждение. Ищецът попълнил заявка за кандидатстване за кредит, потвърдил, че се е запознал с Общите условия (ОУ) и бил одобрен. Ответникът изпратил документите на ищеца, който активирал линк за приемане, с което се съгласил с договора за кредит и с анексите и ОУ.

Ответникът твърди, че клаузите за неустойка в сключените договори не води до тяхната нищожност. Заявява, че начисляването произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи надлежно обезпечение на кредита и неустойката не е включена в ГПР. Твърди, че неустойката изпълнява предвидените функции и е индивидуално договорена между стрА.те.

Оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил възнаграждение в размер на 60,00 лева за предоставен допълнителен пакет услуги „Преференциално обслужване“, като твърди, че такова Приложение № 3 към договора не съществува.

Ответникът твърди, че получените от него суми са въз основа на валидно договорно правоотношение. Сочи, че ищецът е имал възможност да предложи различно договаряне преди сключване на договорите, както и да се откаже от тях.

Твърди, че описА.те суми нито да предадени, нито са получени от ответното дружество при начална липса на основА.е.

Заявява, че с влязло в сила решение по гр.д. № 534/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия сключеният между стрА.те договор за потребителски кредит **** е обявен за нищожен поради противоречие със закона и липсва правен интерес у ищеца предвид невъзможността за пререшаване. Прави възражение за настъпила погасителна давност на претендирА.те от ищеца вземА.я. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В съдебно заседА.е ищецът поддържа искА.ята си, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Ответникът заявява, че сключените между стрА.те договори са действителни, моли за отхвърляне на претенцията.

След съвкупна преценка на събрА.те по делото доказателства и като взе предвид становището на стрА.те, съдът счита за установено от фактическа страна:

СтрА.те не спорят, че между тях са сключени договор за потребителски кредит ****, анекс № **** към него, договор за потребителски кредит **** и анекс № **** към него.

На **** е сключен между стрА.те договор за потребителски кредит ****, по силата на който съгласно чл. 2.1 и Приложение № 1 ответникът предоставил на ищеца кредит в размер на 1500,00 лева, срок на погасяване 09.12.2023 г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 154,12 лева и без – 289,17 лева, начин на усвояване на кредита – по банков път, годишна лихва 29,40 %, годишен процент на разходите 49,00 %. Общата дължима сума е посочена в размер на 1849,43 лева, а в случай на непредставяне на обезпечение – 3468,03 лева. Договорът е сключен след 3 заявка за кандидатстване за кредит и на основА.е стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита, според част III, т. 2 от който ГПР е изчислен при следните допускА.я: усвоена цяла сума по кредита, ползване на кредита за целия срок, погасяване на всяка вноска на съответния падеж. Съгласно част II, т. 8 от СЕФ в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно договора за кредит и общите условия – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция при конкретно описА. условия. В част III, т. 4.3 е посочено, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора за кредит и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 0,2960 % от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурен обезпечение. Размерът на неустойката е посочен в Приложение № 1 и погасителния план към договора за кредит – 1618,60 лева.

С анекс № ****/26.04.2023 г. стрА.те предоговорили активния кредит според Приложение № 1 към анекса – сума на кредита 2500,00 лева, срок на погасяване 26.04.2025 г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 153,71 лева и без – 321,00 лева, начин на усвояване на кредита – по банков път, годишна лихва 37,45 %, годишен процент на разходите 49,00 %.

Общата дължима сума според погасителния план е посочена в размер на 3689,06 лева, а в случай на непредставяне на обезпечение – 7697,02 лева. Към анекса е представен СЕФ, на основА.е на който е сключен, с описА. идентични условия с горепосочените.

С Решение № 331/03.12.2024 г. по гр.д. № 534/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, влязло в сила, е прогласена нищожността на сключения между стрА.те договор за потребителски кредит ****/**** г. поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК.

С анекс № ****/16.11.2023 г. стрА.те предоговорили активния кредит според Приложение № 1 към анекса – сума на кредита 5000,00 лева, срок на погасяване 16.11.2025 г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 336,77 лева и без – 642,00 лева, начин на усвояване на кредита – по банков път, годишна лихва 48,92 %, годишен процент на разходите 65,00 %.

Общата дължима сума според погасителния план е посочена в размер на 8082,30 лева, а в случай на непредставяне на обезпечение – 15 400,82 лева.

Към анекса е представен СЕФ, на основА.е на който е сключен, с описА. идентични условия с горепосочените.

От изготвената, приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като изчерпателна, обоснована и мотивирана, се установява, че след **** (датата на сключване на първия договор) ищецът е получил реално от ответника сума в общ размер на 8148,60 лева. От тях 1500,00 лева са получен кредит по договор ****. Още 2500,00 лева са получени по анекс № **** към договор **** като 1276,10 лева от тях са реално получени, а с остатъка от 1223,90 лева окончателно е погасено 4 задължението на ищеца към ответника по договор ****. Освен това, ищецът е получил от ответника сума в размер на 4000,00 лева – кредит по договор **** и 5000,00 лева по анекс № **** към договор ****, от които 1136,40 лева са реално получени, а с остатъка от 3863,60 лева е погасено задължението на ищеца към ответника по договор ****.

Ответникът е получил от ищеца сума в размер на 18 786,82 лева, от които 5087,52 лева е използвана за рефинансиране на предходни задължения на ищеца, а останалата сума в размер на 13 699,30 лева е реално платена от ищеца. Първото плащане е извършено на 11.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрА.те по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за успешното провеждане на който в тежест на ищеца е да установи плащане на претендираната сума, при установяване на което в тежест на ответника е да докаже основА.е да задържи плащането.

Договорите, по които са извършвА. плащА.ята, са за потребителски кредити, предоставени на физическо лице, за което няма данни да е извършвало търговска или професионална дейност, тоест потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, с оглед неговия предмет и стрА., той се подчинява на специалната уредба в ЗПК. На осн. чл. 7, а. 3 от ГПК на стрА.те е указано, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им е предоставена възможност да изразят становище по тези въпроси.