Определение № 829 от 25.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. Ловеч, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500491 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №1976/18.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№669/23 г.

Тетевенски районен съд е отхвърлил изцяло искането на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Г. М. с настоящ адрес в гр. Тетевен, Ловешка област въз основа на което е образувано ч.гр.д.№669/23 г. по описа на РС-Тетевен.

Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *** срещу разпореждане№1976/18.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№669/23 г. на Тетевенски районен съд с оплаквания, че акта е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с процесуалните правила на ГПК и следва да бъде отменен. Излага съображения, че заповедното производство не е исково, състезателно и двустранно и неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответните документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като е предвидено длъжника да може да подаде възражение и тогава да се започне исков процес от кредитора. Прави извод, че заявителят не разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на своята претенция, а е достатъчно да са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали същото е спорно. Цитира практика на окръжни съдилища в подкрепа на тезата си и моли съда да отмени Разпореждането на ТРС, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се произнесе по съществото на спора.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№669/2023г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:

1

Разпореждането е съобщено на заявителя на 20.09.2023 чрез ССЕВ, а жалбата е подадена на 21.09.2023 г., т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№669/23 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от Ю. Х. Ю. изпъл.директор чрез процесуален представител: юрк. И. Н. по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№4369/1.09.2023 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника П. Г. М. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес от гр.Тетевен, Ловешка област ул.“А.С.“ №21, за сумата от 2493,77 лв. главница за периода, договорна лихва 434,72 лв. за периода от 18.10.2018 г. до 23.01.2022 г, обезщетение за забава 471,44 лв. за периода от 24.01.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като е уточнено, че са спазени изискванията на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит CARD-16464645, сключен на 18.10.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България и длъжника П. Г. М., прехвърлено по силата на Приложение №1/24.01.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.08.2019 г. в полза на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ. Твърди се, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България с уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-БНП/193637/CARD-16464645/27.01.22 г. изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника., подробно се описва съдържането на договора за потребителски кредит и приложенията към него, които са приложени към заявлението, като наред с претендираната обща сума 3399,93 лв, се иска присъждане на разноските:ДТ 68 лв. и 70 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ТРС е постановил разпореждане №1824/4.09.23 г., с което е оставил без движение заявлението до отстраняване на следните нередовности:да се посочи в т.12 от заявлението следните обстоятелства-дали длъжникът е уведомен за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на 27.01.2022 г. уведомително писмо е получено от длъжника и на коя дата, както и да конкретизира размера на кредита, по какъв начин е формирана сумата и какво включва тя, както и какви суми по договора са били изплатени от длъжаника и за какъв периода от време.

Подадена е молба на 8.09.2023 г. от заявителя, с която уточнява, че първоначално е предоставен кредитен лимит на 1000 лв, а впоследствие е увеличен на 2500 лв.

Същевременно развива съображения, че кога и какви суми е заплащал длъжника са правопогасяващи факти и заявителя не е длъжен да ги посочва, като смята, че достатъчно ясно са индивидуализирани вземанията в заявлението, като дадените му указания излизали извън рамката на служебното начало. Посочва, че уведомителното писмо е изплатено на длъжника чрез Български пощи с известие за доставяне, от страна на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД в качеството на пълномощник на цедента, като писмото 2 е получено от длъжника на 2.02.22 г.

ТРС е постановил второ разпореждане №1854/11.09.2023 г., с което е оставил без движение заявлението до отстраняване на следните нередовности да представи доказателства, че първоначално предоставеният кредитен лимит от 1000 лв. е бил увеличен на 2500 лв. и на какво основание се претендира сумата 2493,77 лв. главница по какъв начин е формирана и какво включва същата, както и какви суми по договора за били изплатени от длъжника за какъв период от време.

Подадена е уточнителна молба с вх.№4537/13.09.23 г. от заявителя, с която той заявява, че претендираната главница е формирана от използвания и непогасен ресурс, като отново развива съображения, че кога и какви суми е заплащал длъжника са правопогасяващи факти и заявителя не е длъжен да ги посочва, като смята, че достатъчно ясно са индивидуализирани вземанията в заявлението, като дадените му указания излизали извън рамката на служебното начало.

С разпореждане №1976/18.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№669/23 г. Тетевенски районен съд е отхвърлил изцяло искането на „Агенция з събиране на вземания“ЕАД-София за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Г. М.

ЕГН ********** с настоящ адрес в с.Тетевен, Ловешка област въз основа на което е образувано ч.гр.д.№669/23 г. по описа на РС-Тетевен.

В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението си в срок.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 ГПК). То е допустимо, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде 3 съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.

Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК.

В производството чл.410 ГПК, където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК документи съдът няма право въз основа на тях да извлече търсената от заявителя парична претенция, като от тяхното съдържание се придобива представа за вида, размера и падежа на задължението. По тази причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише основанието, всички факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е последно направената вноски, съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията, доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС) , доказателства кога длъжникът е разбрал за предсрочната изискуемост (т.18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС ), изисквания за поръчител (т.4б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) и др. Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се извлече тази информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в уточнението да препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС ) тези съществени елементи от претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в самото заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение на съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на неравноправни клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има валиден договор), но не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по пера, размер, падеж и други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не съдържа всички факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към съдържанието на приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК 4 следва да се откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано в заявлението.

След преценка на подаденото заявление съдът приема, че правилно първоинстанциониият съд е отхвърлил заявлението изцяло, тъй като е нередовно.

Към заявлението е представени договор за кредит, но не и ОУ, като се твърди, че е имало увеличение на кредитния лемит, но също не е приложен новия договор или анекса към него, с което е договорено това увеличение. В заявлението не са изложени факти кога и къде е изпълнена процедурата по чл.5 от Договора за кредитна карта-съобщаване на ПИНкод и активация на картата, срок на договора за револвиращ кредит, ГПР, лихвен процент по кредита, кога и как е усвоен кредита в общ размер на 2500 лв, да се посочат дати, начин/покупки, теглене от АТМ, превод или др./ размер на усвоените суми, какви са били минималните погасителни вноски и с какъв падеж, за които се твърди, че са просрочени.