Решение № 687 от 19.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Стара Загора, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №

20245530100001 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК от „А1 България” ЕАД - гр. София, против М. И. Е. от гр. Стара Загора – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ..........г. по описа на СтРС, а именно:

- 90,88 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.06.2020г. до 15.07.2020г. /период на изискуемост на задължението от 20.07.2020г. до 23.09.2020г./, начислена съгласно условията на рамковия договор № ..........., приложенията към него и Общите условия по партида № ..........;

- 962,39 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ........... за услугите по партида № .........., по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена, съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора;

- 343,39 лв. - мораторната лихва, върху общата сума от 1053,27 лв., начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата, предхождаща депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва върху сборната сума 1053,27 лв., от датата на образуване на ч.гр.д. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен между него и ответника рамков договор № ........... от 03.04.2019г. и приложения към него, на ответника са предоставени електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по партида с № ........... Предоставяните 1 услуги са: мобилен интернет на мобилен № .........., мобилен интернет на мобилен № ............, мобилен интернет на ......... и двойна фиксирана услуга телевизия № .......... и интернет № ............

По така посочената партида, за периода от 20.07.2020г. до 23.09.2020г., ответникът натрупал и съответно не бил заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А1 България” ЕАД следните задължения:

90,88 лв. - непогасена сума, представляваща цената на месечни абонаментни такси и електронни съобщителни услуги, предоставени в периода от 16.06.2020г. до 15.07.2020г., начислена съгласно условията на рамковия договор № ..........., приложенията към него и ОУ по партида № ........... За така посочената сума била издадена фактура № ........... от 20.07.2020г., с падеж 14.08.2020г. Фактурата била издадена за сумата от 116,52 лв., но по нея било извършено кредитиране в размер на 25,64 лв. и остатъкът бил 90,88 лв.

На 09.08.2020г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № ........... бил прекратен за услугите по партидата по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към договора и ОУ на ищеца, били начислени неустойки в общ размер на 962,39 лв., за които били издадени 15 бр. фактури, подробно описани в табличен вид в исковата молба. Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ........... за услугата по партида № .........., по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ.

Общо, претендираната сума възлизала на 1053,27 лв.

След завеждането на заповедното производство и преди завеждането на настоящия иск, в магазин на ищеца било върнато оборудване, предоставено за ползване на услуги, за което били претендирани неустойки в размер на общо 100 лв. В тази връзка, искът бил за сумата от 1053,27 лв., или със 100 лв. по-малко от претендираната в заповедното производство сума от общо 1153,27 лв.

Върху сумата от 1153,27 лв. била начислена лихва за забава – в размер на общо 343,39 лв., считано от първи ден от забавата за плащане по всяка една от фактурите до датата, предхождаща подаване на заявлението – а именно – от 10.08.2020г. до 10.08.2023г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват претенциите, като изцяло неоснователни и погасени, както поради недължимост, поради невъзникването на задълженията, така и поради съответно изпълнение и изтекла в полза на ответника погасителна давност. Доколкото се касаело за договор, сключен с потребител, то моли на осн. чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът да укаже на страните, че ще следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в представените договори. Оспорва представените по делото договори. Моли съда да отхвърли изцяло предявените претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли да се уважат исковете, претендира разноски, възразява за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

2

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си моли да се отхвърлят исковете, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № ..........г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца процесните суми /със 100 лв. повече неустойка от претендираната за установяване/. В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящия установителен иск.

От представените по делото писмени доказателства се установява, на 03.04.2019г. страните са сключили договор № ........... за предоставяне на електронни съобщителни услуги, като, с приложения към договора, са договорени услуги за: мобилен интернет на телефонен № ............, № .........., № ........., както и фиксиран интернет и телевизия.

Не е спорно по делото /заявено е от пълномощника на ответника в съдебно заседание/, че електронните съобщителни услуги са предоставени от дружеството на ответника за процесния период – 16.06.2020г. – 15.07.2020г., за което е издадена фактура № ........... от 20.07.2020г. /л. 24/, в приложението към която подробно са описани предоставените услуги. Фактурата е на стойност 116,52 лв. – за доставените услуги, като се претендират 90,88 лв., т.е. с 25,64 лв. по-малко, с която която сума ищецът твърди в исковата молба, че е извършено кредитиране. От обстоятелството, че фактурата е за по-голяма стойност от претендираната не следва, че претенцията не е доказана по размер, съдът приема, че същата е доказана по размер, но се претендира по-малка стойност от доказаната.

Падежът на фактурата е 14.08.2020г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено /в РС – Нова Загора и е образувано ч.гр.д. № ......./ на 11.08.2023г. Няма доказателства за заплащане на претендираната сума, поради което, съдът приема, че тази претенция е основателна и като такава, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № ....... на РС – Нова Загора, а именно от 11.08.2023г.

Относно претенциите за установяване дължимост на неустойки, то една от неустойките – в размер на 100 лв. /първата в таблицата от исковата молба/, е за невърнато оборудване по ценова листа, по сметка № ......... /на гърба на л. 31/, другата, посочена в таблицата в исковата молба неустойка за невърнато оборудване, която се е претендирала в заповедното производство – не се претендира в настоящото, поради сочено от ищеца връщане на устройството преди подаване на исковата молба.

Съгласно приложение № 1, ако при прекратяване на договора за услугата в приложението или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение, в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия 3 ценоразпис на оператора. В клаузата липсва конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочно прекратяване. В приложенията към договора /от 2019г./ не е посочена стойността на оборудването, не е посочена и в представените ценоразписи, които са подписани от потребителя през 2019г., с което да се е съгласил със заплащане на неустойка в определен размер при невръщане на предоставено оборудване, поради което, съдът намира, че тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Другите претендирани неустойки /в размер на общо 862,39 лв./ са: в размер на три стандартни месечни такси, за дадена отстъпка от цената на услуги и за дадена отстъпка от цената на устройство. Падежът на сметките, в които са начислени тези неустойки, е 09.08.2020г. /както е посочено и в исковата молба/ като от тогава тече тригодишната давност по чл. 111 б. „б“ от ЗЗД, следователно, към подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – на 11.08.2023г., тези вземания са погасени по давност, следователно, възражението на ответника е основателно за тези претенции и същите следва да се отхвърлят, като погасени по давност.

По отношение на претендираната лихва за забава, то върху сумата от 90,88 лв. за неплатени електронни съобщителни услуги се дължи лихва за забава за периода от 15.08.2020г. - датата, представляваща първи ден от забавата на плащането по фактурата, до 10.08.2023г. - датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч.гр.д. № ....... на РС – Нова Загора, която, служебно изчислена от съда, е в размер на 28,51 лв., в останалата част претенцията е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по настоящото и по ч.гр.д. - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно на уважената част, в размер на 24,17 лв.

На ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 800 лв., като в договора за правна защита е посочено - по 400 лв. – за двата иска. Ищецът е направил възражение за прекомерност, като счита, че следва да се присъди хонорар върху сумата в цялост. Събарзявайки материалния интерес, това, че делото е приключило в едно съдебно заседание /без участието на свидетели и вещи лица/, фактическата и правна сложност, както и че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения служи единствено за ориентир, съдът намира, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, като счита, че справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение е 600 лв., от което, съразмерно следва да се присъди на ответника сумата от 548,65 лв.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на М. И. Е., ЕГН **********, от ............, че дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 90,88 лева – главница, представляваща неплатена цена за ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.06.2020г. до 15.07.2020г. /период на изискуемост на задълженията от 20.07.2020г. до 23.09.2020г./, предоставени със системен партиден № .........., като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален № ..........., за което е издадена фактура № ........... от 20.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 28,51 лева – лихва за забава върху главницата, за периода от 15.08.2020г. до 10.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава за разликата до пълния претендиран размер от 341,74 лева и за периода от 10.08.2020г. до 14.08.2020г., както и претенцията за неустойка в общ размер от 962,39 лева, като неоснователни, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ..........г. по описа на Старозагорския районен съд.