Решение № 128 от 12.03.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1670/2025
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32,ал.2 · Семеен кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Ямбол, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101670 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Й. Д. Д., против К. С. В. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 1 713, 22 евро ( 3 350, 76 лв.),представляваща половината от платената сума по договор за кредит № *** г. по който била солидарен длъжник, за периода 02.02.2023 год. до 02.05.2025 год.. ,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи. По време на брака им изтеглили потребителски кредит № *** от 09.05.2017 г. в размер на 25 000 лв. и срок на връщане до 02.05.2029 г. Средствата по кредита усвоили и похарчили като семейство, а именно за задоволяването му. При подписването на договора ответницата била солидарен длъжник, като следвало да заплаща ½ ид.ч. от месечната вноска, която била в размер на 239, 34 лв. С решение по гр.дело № *** г. на ЯРС бракът им бил прекратен на осн. чл.50 СК, като по делото имало прехващане и страните уредили отношенията си, като 02.02.2021 г. до 02.02.2023 г. претендираната сума в размер на ½ ид.ч. от внесената сума от ищеца била предмет на друго дело.
Ищеца твърди, че от 02.02.2023 г. до 02.05.2025 г. включително внесъл в банката ***бр. вноски, всяка от по 239, 34 лв. за изплащане на потребителския кредит, която сума излизала в размер на 6 701, 52 лв. С оглед на това, че ответницата била солидарен длъжник по договора за кредит, но не плащала половината част от месечната вноска 1 по кредита, неоснователно се била обогатила в размер на ½ ид.ч. или в размер на 3 350, 76 лв.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който иска се оспорва изцяло и се претендира неговото отхвърляне.
Не се оспорват твърденията, че действително страните са бивши съпрузи, като по време на брака им бил изтеглен процесния кредит в размер на 25 000 лв. с длъжник ищеца и солидарен длъжник ответницата.
Оспорват се твърденията, че сумата по кредита била похарчена за задоволяване потребностите на семейството. Видно от чл.1, ал.1 от договора за кредит предназначението му е за задоволяване на негови нужди на кредитополучателя и на семейството му нужди. Същото с още по- голяма важало за процесната претенция за вноски за периода 02.02.2023 г.- 02.05.2025 г. Не било вярно твърдението, че средствата за кредита били похарчени от семейството за задоволяване на потребностите му, като не било вярно и това, че ответницата се била обогатила неоснователно, напротив неоснователното обогатяване било за ищеца и родителите му.
Страните след сключването на гражданския брак на 11.12.2015 г. заживели в жилището на *** на ищеца, където се родил и ***. Ремонта на жилището започнал през 2016 г. още преди раждането на детето, но с оглед на това, че ищеца бил разточителен и харчил пари за удоволствие, решил да изтегли посочения по-горе заем, като същия бил за задоволяване на личните нужди на Й. Д. и на семейни такива. За ремонта била част от сумата, които били извън нуждите на ищеца. Последния с тези пари си закупил автомобил, който след прекратяването на брака останал в негови лична собственост.
Харчил пари, събирал се с приятели и се черпили, посещавал заведения, като ответницата сама се грижела за детето и поемала всички разходи, част от които от парите от кредита. Останалата част от кредита били похарчени за ремонт на жилището, като самия ремонт бил реализиран от *** на ответницата, въпреки, че същото било собственост на*** на ищеца.Този труд на *** спестил доста пари, като с тях закупили нови вещи и уреди за дома. Ремонта приключил през есента на 2019 г., като отношенията между страните се влошили и след поредното насилие в началото на 2020 г. ответницата напуснала семейното жилище. Твърди се, че ответницата реално се възползвала от благата и удоволствието да живее в реновирания лично от *** апартамент от средата на 2019 г. до началото на 2020 г. С прекратяването на брака,съдът предоставил ползването на жилището на ***, като същия отказал да и заплати стойността на подобренията в имота. С решение съдът осъдил *** на ищеца да й заплатят сума в размер на 7 157, 50 лв., което решение било частично отменено от възз. инстанция като на ответника била присъдена сумата от 3 500 лв. Когато в 2 началото на 2020 г. ответницата напуснала семейното жилище си тръгнала с една чанта дрехи на нея и на детето, като част от тях останали в жилището. Същото важало и за всички уреди, закупени за семейното жилище, които били предмет на делба, като в дял на страните били в размер на 2 653 лв. Твърди се, че претендираната сума не била изразходена за семейни нужди, като единствено ищеца и *** се възползвали от благата и удобствата на ремонтирания апартамент, за което били изразходване средства в размер на около 15 000 лв., като останалата част до 25 000 лв. били изразходвани за лични нужди на ищеца.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски.
Ответникът - редовно призован не се явява, като се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното :
Страните са бивши съпрузи,като сключения между тях граждански брак на *** год. е прекратен с развод по взаимно съгласие по гр.дело № *** г.по описа на ЯРС. С решението си съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение на основание чл.51 СК, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Я., к-с *** предоставил на ***в настоящото производство. Също така страните не спорят, че по време на брака с договор за потребителски кредит от 09.05.2017 г. , ищеца като кредитополучател, а ответника като солидарен длъжник изтеглили потребителски кредит в общ размер на 25 000 лв., като в чл.1 от договора е записано, че същия е за задоволяване на лични нужди и на семейството му нужди. Представен е погасителен план от който е видно, че кредита следвало да бъде погасен на 144 погасителни вноски, като първото плащане било на гратисна лихва на 02.06.2017 г. и падеж на последната вноска на 02.05.2029 г.
По делото са представени платежни документи, извлечение по сметки от които се установява, че в периода 02.02.2023 г. до 02.05.2025 г. вноските по кредита са заплащани единствено и само от ищеца Й. Д. Д.. За установяването на факта, че кредита се изплаща само от ищеца от „ЦКБ“ АД е представено удостоверение изх. № *** г. от което се установява, че съгласно чл.7, ал.1 от договора за потребителски кредит с референция № *** от 09.05.2017 г. се изплащал от посочената разплащателна банкова сметка на кредитополучателя Й. Д. Д.. В периода 02.02.2023 г. до 02.05.2025 г. кредитът бил погасяван само от посочената в договора банкова сметка с титуляр кредитополучателя Й. Д. Д..
3
От представените съдебни решения на РС- Я. и на въззивната инстанция ОС- Я. се установява, че Р. Й. Д. и Д. А. Д., *** на ищеца са осъдени да заплатят на К. С. В. сумата от 3500 лв. за извършени подобрения в семейното жилище, СМР и други в периода 2016-2019 г. Също така е представено и решение на ЯРС по гр. дело № *** г. с предмет делба на движими вещи, от което е видно, че са обособени двя равни дяла всеки един от по 2653 лв., съответстващи на ½ ид.ч. С решение по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, Й. Д. Д. е осъден да заплати на К. С. В. на основание чл.346 ГПК сумата от 1557, 50 лв. представляващи половината от стойността от готварска печка, климатик и аспиратор.
За доказване на твърденията и оспорванията на страните по делото са допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. Д. П. и С. В. С.
Свидетелката П. ( ***) посочва, че през 2017 г. страните изтеглили заем за ремонт на апартамента, който бил собственост на ***. Изтеглили 25 000 лв., с които обзавели апартамента, направили саниране, сменили дограмата, направили ново обзавеждане, което било много буксозно , като всички неща били купени с пари от заема. *** в него момент работил като „*** в БДЖ на смени, като той плащал заема и продължавал да го плаща. Страните се разделили през месец февруари 2020 г., като ответника си заминала при ***, като по късно се и развели. Не ходили на почивки, защото имали голям кредит и ходили при нея в с. Д., обл. Б на море. Не знаела какво било станало с обзавеждането след развода, като имало подялби.Картите за заплатите ги държала ответницата, като ищеца разполагал с минимални средства. Бил пестилив човек, не си позволявал пилеенето на пари, като при положение, че имал 5 лв. джобни нямало как да стане. ***споделял, че не разполага с пари и не ходил по заведения. За раздялата от*** знаела, че ответницата отива за една седмица на гости при *** като не бил споделил какви вещи била взела К. от апартамента.
Свидетеля С. ( ***) споделя, че страните се разделили малко след като приключили ремонта, около 2016 г. Знаел, че били теглили заем, но не си спомнял сумата. Решили да правят ремонт в апартамента в който живеели и който бил на *** и ***на ищеца и по този случай изтеглили парите. Когато К. била бременна тогава правили ремонта, който приключил около 2017 г. Тя после отишла с една чанта багаж да живее при тях и не взела други вещи, като в последствие имали подялба. Част от парите от заема отишли за материали, след това купили вещи, като от кредита ищеца си купил кола, която още ползвал и 4 гуми. Той плащал част от кредита, като К. също плащала част от кредита, по-равно. Й. разполагал с парите от кредита, като се събирал с приятели, ходил и пийвал. През това време работил, като лично му казвал, че ще ходи с приятели да пийват. През това време ходили да гледат детето и готвели, защото нямали уреди и когато приключил ремонта имали недоразумения и ответницата се прибрала. Била с една чанта багаж и лични вещи, като Й. продължил да живее в 4 апартамента. К. не взела нищо, даже когато си получила личните вещи били вече унищожени. *** когато го купили тя била още там, но за малко време и ***го продала този ***. Мисли, че имали дело за делба, но тези вещи които се били паднали на К., тя не ги взела, защото били амортизирани. Не знаел какво било възложено от делбата на К., но когато били заедно тя плащала част от кредита и когато си тръгвала около 1000 лв. от този кредит оставила.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,от правна страна съдът намира следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал.2.
Чл. 127 ЗЗД гласи, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Съгласно чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32,ал.2 СК,съпрузите отговарят солидарно за задълженията,поети от двамата или от единият от тях за задоволяване на нуждите на семейството.Под „нужда на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството,задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,благополучие и взаимопомощ.Счита се,че всичко закупено по време на брака с посочена цел е за нуждите на семейството.В тежест на оспорващия съпруг е да докаже,че твърдените разходи не са извършени или, че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това,следва да се приеме,че сумата е разходвана за семейни нужди.