Решение № 975 от 18.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Благоевград, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210100800 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Г. К. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Е. К====== К., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С...... срещу: „Креди Йес“ ООД с ЕИК: ....с адрес на управление: гр. Х.....представлявано от В..... М... И... - управител.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен/нищожен Договора за паричен заем № 675603 от 25.09.2023 г., сключен между ищцата А. Г. К., ЕГН ********** и ответното дружество - „Креди Йес“ ООД, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че процесният Договор за потребителски кредит е действителен, е направено искане за прогласяване нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно - клаузата, регламентираща месечен лихвен процент в размер на 3,330% и чл. 8 от процесния договор за паричен заем, възлагащ в тежест на ищцата да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че на 25.09.2023 г. между „Креди Йес“ ООД и А. Г. К. е сключен договор за паричен заем № 675603, по силата на който „Креди Йес“ ООД е поело задължението да предостави на ищцата парична сума в размер на 400 лв., а ищцата се е задължила да я върне, при следните параметри на договора: - сума на кредита - 400,00 лв.; -срок на кредита - 7 месеца; - месечен лихвен процент - 3,330% и годишен процент на разходите - 48,127% Сочи се, че съгласно чл. 6 от процесния договор за кредит, ищцата е следвало да предостави едно от следните обезпечение - гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал.

2 , т. 1 от Общите условия към договора, ипотека на недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т.

3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Като в случая, че такова обезпечение не бъде предоставено, то се сочи, че съгласно чл.8 от процесния договор, ищцата е следвало да заплати неустойка в размер на 293,98 лв. (повече от половината от главницата по кредита).

1

Счита се, че процесният договор за кредит за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а в случай, че съдът приеме, че договора не е изцяло недействителен, то се сочи, че същия съдържа нищожни клаузи поради което се иска от съда да прогласи на първо място пълната недействителност на процесния договор за паричен заем, а в условията на евентуалност - да прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В настоящия случай се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

На първо място, се сочи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем се сочи, че следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които ищцата ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като ищцата е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запозната и максимално информирана за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. В настоящия случай, се твърди, че това изискване не е спазено - в договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР.

Освен това в посочения ГПР се твърди, че не е включено като разход и дължимата се неустойка, начислена съобразно чл. 8 от процесния договор за кредит, което също представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Доколкото, обаче, дължимата се неустойка, при все, че е задължителен и сигурен разход по кредита (включен в погасителния план) не е включена в размера на годишния процент на разходите, то се счита ,че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР.

Предвид обстоятелството, че процесния ГПР не отговаря на действителния такъв (доколкото в него не са включени разходите за неустойка), то се иска да бъде прието, че е налице недействителност на целия договор за кредит.

На следващо място, се счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Предвид всичко гореизложено се твърди, че съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не 2 са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 6 от същия, респективно поради обективираното в чл. 8 от договора, задължение на ищцата за заплащане на неустойка. В чл. 6 договор за потребителски кредит, се сочи, че кредиторът едностранно е вменил задължение за ищцата да предостави някое от посочените обезпечения, които да отговарят на посочените в общите условия изисквания и които са практически неизпълними.

Следователно се сочи, че клаузата на чл. 6 от процесния договор за кредит, като задължение за ищцата, е напрактика неосъществимо. Сочи се, че при неизпълнение на разпоредбата на чл. 6 от договора - в случай, че ищцата не предостави някое от посочените обезпечения, съгласно чл. 8 от процесния договор, същата дължи заплащането на неустойка в размер на 293,98 лв.

Представляващата на пръв поглед неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, се сочи, че всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.

Счита се, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е уговорена за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, като от начина на сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“ е видно, че същественото за кредитодателя е не изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, а получаването на самата „неустойка“. Поради, което се твърди, че предвидената в чл. 8 от процесния договор неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя.

Въпросната неустойката се твърди, че не е включена и при формиране на ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Нищожна като противоречаща на добрите нрави се сочи, че е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 3,330% месечно (или 39,96% годишно). Навежда се, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Креди Йес“ АД е фиксирал годишната лихва в размер на 39,96%, тоест - близо 4 пъти законната лихва за периода.

Процесният договор за кредит се твърди, че е нищожен именно поради включените две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 39,96% годишно. Посочва се, че ако тези клаузи не са били част от договорното правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за потребителски кредит с ищцата.

С Разпореждане № 1518/20.05.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 07.06.2024 година.

В указания от съда едномесечен срок на 03.07.2024 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и 3 недоказан.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Сочи се, че на дата 25.09.2023г. на А. К. е предоставен екземпляр от Стандартен европейски формуляр (СЕФ), чрез който е предоставена в изискуемата по закон форма преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. След предоставяне на СЕФ на А. К., се сочи, че на същата дата е подадена до Креди Йес Молба за заем № 675603. Сочи се, че от текста на молбата за заем е видно, че клиентът, подписвайки молбата, се е запознал предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем, които са му предоставени за запознаване преди сключване на договора - с попълване на искането (молбата) за заем. Сочи се, че екземпляр от ОУ на дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството - https://crediyes.bg/general-terms/.

Навежда се, че след оценка и одобрение на така депозираното от ищцата искане за заем на дата 25.09.2023г. в гр. Б..... е сключен посочения в исковата молба Договор за паричен заем № 675603 между заемателката А. К. и заемодателя „Креди Йес” ООД, като договора е сключен за исканата сума от 400 лв. за срок от 7 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48.127 %. Сочи се, че в чл.6 от договора за заем е дадена възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това, като в чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок.

Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Това обстоятелство се навежда, че е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищцата е запозната и положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 400 лв. се твърди, че е предадена в брой на заемателката А. К. на дата 25.09.2023г. чрез Разходен касов ордер.