Решение № 46 от 20.04.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велики Преслав, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200161 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. И. Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител – адв.

Й. С. – ШАК, против НП № 25-0323-000180 от 15.04.2025 г. издадено от Началник РУ – Велики Преслав към ОДМВР Шумен, с което: На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, или 511,29 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В съдебни заседания, жалбоподателят, чрез адв. С. счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна. Позовава се на процесуални нарушения при издаването му, поконкретно непосочване на мястото на извършване на нарушението. При условията на алтернативност, се моли съдът да намали размера а наложеното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 2 месеца.

Ответникът - началник на РУ – Велики Преслав към от ОДМВР Шумен, не се явява и не се представлява. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, в частта касаеща наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, предвид заплащането на наложената „Глоба“ Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното постановление, което се обжалва е био връчено на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С., която е получила същото на дата 25.04.2025година, а депозирането на жалбата е станало на дата 30.04.2025 година, тоест в законоустановения 14-дневен срок.

Жалбоподателят е заплатил наложената му с обжалваното Наказателно постановление „Глоба“ в размер на 100 лева, видно от приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства.

С оглед на това съдът намира, че подадената жалба е частично недопустима и по-конкретно относно обжалването на постановлението в частта, в която на жалбоподателя е наложено 1 наказание глоба в размер на 100 лева.

Съгласно чл. 79б от ЗАНН, в случай че в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление жалбоподателят заплати 80 на сто от размера на глобата, или по-малък ако специален закон предвижда намален размер на глобата, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Съгласно изр. второ на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63 г от ЗАНН.

От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на настоящото производство на основание чл. 79б, ал. 2, изр. 2, в р. чл. 63 г от ЗАНН в частта относно обжалването на наложеното административно наказание "глоба в размер на 100 лв", като съдът следва да разгледа жалбата по същество само касателно кумулативно наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 месеца", съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.

Както вече бе посочено, в тази част жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Полицейските служители Х. Х., Ж. Т. и М. В. получили сигнал за възникнало ПТП.

Пристигайки на място, установили водачът на единия автомобил, св. С. П., по чието МПС полицейските служители установили щети, а според заявеното от свидетелката, другият водач, участник в реализираното ПТП бил напуснал местопроизшествието. След извършена проверка, била установена самоличността на жалбоподателя, като въз основа на констатираното нарушение му бил съставен и АУАН, серия GA н.3266905/17.03.2025г., чрез което била ангажирана отговорността на жалбоподателя, за извършено от него правонарушение по см. на 123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Установената фактическа обстановка, касаела мястото и времето на събитието - на 17.03.2025 г. в 10:15 часа, в с. Хан Крум, на ул.“Кирил и Методий“, установена била самоличността на извършителя, именно жалбоподателя Д., който като водач на лек автомобил, ФОЛКСВАГЕН ШАРАН, Н8104ВТ, участвал в реализирано ПТП с материални щети, установени по л.а.“Ауди“, с рег.н.

Н8753КВ, управляван от свидетелката С. П., като след настъпилото ПТП, същият напуснал местопроизшествието без да уведоми за това съответната служба за контрол при МВР.

След настъпилото произшествие е издаден е протокол за ПТП № 1854037 от дата 17.03.2025г.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, серия GA н.3266905/17.03.2025г., а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Х. Х., Ж. Т., М.

В., С. П., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението. Полицейските служители са били допуснати до разпит двукратно, след получаване на изискани писмени доказателства, които касаят разположението, пътната настилка, пътната маркировка и разположението на пътните знаци в процесния участък, като дори след предявяване на свидетелите на приобщения писмен материал, свидетелите са категорични досежно установеното място на реализиралото се ПТП, както и на установяване на участниците в него. Разпитана в съдебно заседание, св. П. също категорично и безпротиворечиво дава сведения за обективните фактически констатации, касаещи механизмът на реализирането на ПТП-то, както и на обстоятелствата, при които същото е възникнало, както и основно на факта на напускането на мястото на събитието на водачът на другото превозно средство, установен след извършване на проверка от полицейските служители, именно като жалбоподателят Д..

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна 2 следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни доводите на адв. С., че обжалваното НП не съдържа точно описание на мястото на извършване на нарушение. Прочитът на цитирания писмен доказателствен материал, свидетелства именно за противното становище. Посочена е в достатъчен обем и при точно описание нарушение, мястото по неговото извършване, обстоятелства на същото , поради което и не може да се приеме, че оставало неясно за какво точно е санкциониран жалбоподателят, което нарушавало правото му на защита.

Настоящият състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП урежда какви са задълженията на водач на моторно превозно средство, участник в ПТП.

Всеки водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), а останалите задължения на водачите са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора или са причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.

Съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди.

Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.

Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.

Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се.

Съдът приема, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него.

При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба.

За констатираното нарушение законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.

Съдът счита, че вменените във вина на жалбоподателя административни нарушения са доказани по несъмнен начин. Относно наложено на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП "Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в 3 произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, тъй като видно от изложеното по-горе не е потърсено от страна на жалбоподателя съгласието на пострадалия собственик на другия лек автомобил и е напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията.

В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и на чл.9, ал.2 от НК, след извършена преценка от страна на настоящия съд на фактите и тежестта на нарушението спрямо защитените обществени отношения. За прилагане на посочената разпоредба, която е изключение и е относима към малозначителност на Д.ието, следва пълно отсъствие на обществена опасност на извършеното, или наличие на такава, но с явна нейна незначителност. Видно от установените по делото факти, нарушенията извършени от жалбоподателя, констатирани от контролните органи, след наличието на издадени наказателни постановления, общо 16 НП, 16 броя АУАН, както и 18 фиша, спрямо Д., за извършени разнородни нарушения по ЗДвП, не характеризира случая като такъв с по-ниска обществена опасност от обикновените нарушения от същия вид, съгласно заложените законодателни критерии, преценено и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, регулирани от ЗДвП. Именно въз основа на приобщената по делото и справка за нарушител – водач, не може да се приеме, че наложеното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 2 месеца, съдържа признаците на явна несправедливост на наложеното наказание, напротив същото е определено малко над минимума, който е в размер от 1 месец. Според настоящият състав размера на административната санкция, държи сметка за обстоятелствата, касаещи извършване на нарушението, както и за обстоятелствата, касаещи личността на правонарушителя. В този ред на мисли, следва да се отбележи, че обстоятелствата по осъществяването на трудовата дейност на жалбоподателя Д., не са се явили възпиращ мотив, който да доведе до различно поведение на жалбоподателя, след установяване на своето участие в реализираното ПТП, и извършване на последващи законосъобразни действия именно в тази насока.