Решение № 346 от 03.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Ботевград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Н.В.Ч. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20251810200626 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Х., общ. К., обл. В. ул.

„****“ ****, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № **** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № **** г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, и се представлява се от адв. Ю. от САК, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № **** г., НП № **** г., заповед № **** г. на Директора на ОДМВР-София, възражение от адв. Ю., амбулаторен лист от **** г., приемателен протокол, проверка на автомобил, докладна записка от Т. Д. – мл.инспектор към КПД-ГПА при ОДМВР София, справка за нарушител/водач, фактура от **** г. за технически оглед на автомобил, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. Д., П. К. и В.Т., се установява следната фактическа обстановка:

На 04.04.2025 г. в 17,02 часа, на автомагистрала Хемус, в района на 38-ти км, в посока от гр. София към гр. Варна, жалбоподателя М. К. управлявал л.а. „****“ с рег. № ****, като се движил в аварийната лента, без да има здравословен проблем и без управлявания от него автовмобил да има повреда. В този момент по автомагистрала „Хемус“ в района на 38 км полицейските служители от ОДМВР София – Т. Д. – мл.автоконтрольор и П.

К., изпълнявали служебните си задължения, и когато забелязали, че жалбоподателя се движи с управлявания от него автомолил в лентата за принудително спиране на магистралата, го спрели за проверка. Във връзка с извършената проверка, мл.автоконтрольор Т. Д. съставил докладна записка до Началника на Група КПД-ГПА при ОДМВР София, в която докладвал, че по време на проверката водачът не е имал здравословни оплаквания и не е съощил за повреда на моторното превозно средство.

За констатираното нарушение, на водача М. К. бил съставен АУАН серия GA с рег. № **** г. за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № **** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 04.04.2025 г., в 17,02 часа, по автомагистрала Хемус, в района на 38-ти км, с посока на движение от гр. София към гр. Варна, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, лична собственост, като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или 2 пътниците/, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Макар и актосъставителят да не си спомня случая, съдът взе предвид изготвената от него непосредствено след случая докладна записка. Съдът не кредитира представените от жалбоподателя писмени доказателства за технически проблем на автомобила и негов здравословен проблем, тъй като намира, че не са достатъчно достоверни и не обосновават по безспорен и категоричен начин неговата версия за технически проблем на автомобила и за негов здравословен проблем. Това е така, защото амбулаторния лист е издаден на **** г., три дни след нарушението, т.е. не доказва че жалбоподателя е бил неразположен три дни преди това. Представеният приемателен протокол на автомобила, в който е записано „няма парно, духа само студено“, не става ясно от кой сервиз е изготвен и съдът не го цени като доказателство. Представената фактура № ****/**** г. за оглед на автомобил също не доказва по никакъв начин, че оглед е извършен на процесния автомобил и поради каква причина. Съдът не кредитира и показанията на водения от жалбоподателя свидетел, който съобщава за теч и прегряване на автомобила на жалбоподателя, тъй като тези негови покзания не кореспондират с отразеното в докладната записка на мл.автоконстрольор Т. Д. и не се подкрепят от други доказателства по делото, нито пък от представените писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

3

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Относно нарушението по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на технически проблем с превозното средство или негов или на пътниците здравословен проблем. Течът на антифриз, въпреки представените писмени доказателства, съдът намира за недоказан.

Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство и негов здравословен проблем, налагащи движение в лентата за принудително спиране.

4

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.

Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.

Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна 5 сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 130 лева.

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № **** г. на Директора на ОДМВР-София, с което на М. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Х., общ. К., обл. В. ул. „****“ ****, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Х., общ. К., обл. В. ул. „****“ ****, да заплати на ОДМВР София сума в размер от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6