Решение № 59 от 26.07.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 169/2022
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 26.07.2023
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Враца, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря В. Кр. Н.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20221400900169 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 6080 от 20.10.2022г., подадена от И. Й. Н., ЕГН: ********** и Ц. В. Н., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: ***, общ. ***, ***, чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., с която са предявили срещу ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: ***, адрес:
***, субективно и обективно съединени искове за заплащане на сумите, както следва: 200 000 лв. н а И. Й. Н. и 200 000 лв. н а Ц. В. Н. - главници, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени страдания, вследствие смъртта на Б. С. Б., ЕГН:
**********, починал на 26.12.2021г. , настъпила при ПТП от 26.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 24.03.2022г. – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищците И. Й. Н. и Ц. В. Н. твърдят, че на 26.12.2021г., около 17:10 ч. по път II - 15 /Враца - *** - Мизия - п.к. Сараево - Оряхово/ в районна на км. 16 + 000, е настъпило ПТП, при което л.а марка “Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР *** ВВ, управляван от виновния водач И. Н. Л., ЕГН:
**********, в резултат на неправомерно двиЖ.е, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия и видимост, самокатастрофира, в резултат на което, в рамките на секунди след ПТП, загива возещият се на предна дясна седалка в автомобила пътник Б. С. Б., ЕГН: **********. Поддържат, че починалият се явява отглеждан син в тяхното семейство, а те се явяват негови фактически 1 родители, продължили грижата за него и след навършване на 20 годишна възраст до смъртта му, т.е. още в продълЖ.е на пет години. Посочват, че във връзка с процесното ПТП е издаден Констативен протокол за ПТП с peг. № 967000 - 1160/07.02.2022г., в който е отразено, че отговорността за последното е на водача на лекия автомобил И. Н. Л., както и че относно настъпилото събитие е образувано ДП № 1376/2021 г. по описа на РУ на МВР Враца, пр.пр. по описа на ОП Враца. Изтъкват, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. марка „Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР *** ВВ между виновния водач и ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *** , начална дата на покритие 14.09.2021 г. и крайна дата на покритие 13.09.2022г. Твърдят, че на основание чл. 380, ал.1 от КЗ на 24.03.2022г. са депозирали писмена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на Б. Б., по която са образувани преписки по щети № 2210008098 и № 2210008098 от 01.04.2022г. при ЗД „Бул Инс” АД, по които са получили два броя писма от 01.04.2022г. с идентично съдържание, адресирани до всеки един от тях отговор от ответника, че няма основание да изплати застрахователни обезщетения, който приравняват на отказ, съгласно чл. 496, ал.2, т.2 КЗ.
Поддържат, че със смъртта на Б. С. Б. са изгубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, център на тяхното семейство и единствен син за тях, тъй като са имали само момичета до появата му в тяхното семейство, че със смъртта му губят най-ценното в живота си - своят единствен син, любим човек и приятел. Посочват, че са имали статус на приемно семейство, в което Б. Б. е бил настанен с поредност няколко пъти до навършване на 20 годишна възраст от същия, тъй като е изоставен от рождените си родители, както и че са имали изградена силна, изключителна връзка на силна любов и привързаност, заместваща и припокриваща се в случая с тази между рождени родители и техните деца, между тях и отглеждания от тях син Б. Б. от датата на наставянето му в тяхното семейство, до датата на смъртта му, тъй като след навършване на 20 годишна възраст същият е останал да живее с тях в къщата, която е приемал за дом. Следва в исковата молба обстоятелствено описание на събитията от живота им, считано от запознанството на ищцата И.
Н. с Б. Б. през 2012г. и настаняването на последния на 02.09.2013г. в семейството им до неговата смърт, както и на изградената силна връзка на доверие, обич и взаимни чувства на топлина и грижа между тях, които замествали изцяло липсващите родители при Б. от една страна и липсващия син при И. и Ц. от друга. Изтъкват, че търпят изключително тежко загубата на Б. Б., че негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, че силната емоционална връзка, която са имали и нелепата смърт на починалото лице в неговата млада възраст, правят вредата непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.
Отбелязват също, че пострадалият е бил жизнен, отзивчив, изпълнен с 2 желание да живее, че се е грижил за семейството си, че е бил изключително всеотдаен и работлив, с грижа към родителите си, сестрите си и приятелите си, че не е останал без работа и в момента на смъртта си е работил. Твърдят, че към настоящия момент не са се отърсили от случилото се и страдат от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока. Преди настъпилото събитие са били контактни, радвали са се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и приятели, а в момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всеки нормален човек с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания; затворили са се в своя социален и семеен кръг и не общуват извън него, като са настъпили и проблеми в общуването им с най - близките им лица и помежду им, тъй като всеки преживява тежко загубата, но по своему. Посочват, че настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия им бъдещ живот, че е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: ***, гр. София, чрез пълномощника си, в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Ауди” с peг. № ВР *** ВВ, ако това е И. Л., оспорва същата да е действала противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП, като твърди, че до подаването на отговора няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл. 300 ГПК.
Оспорва също и твърдението, че Б. Б. е бил пътник в този автомобил, както и механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Ответникът оспорва също наличието на особено близка връзка на ищците с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, оспорва да е налице „изключение”, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия Б. Б.. Твърди, че двамата ищци са били „професионални приемни родители”, на които по силата на договор с Дирекция „Социално подпомагане” - Бяла Слатина и срещу възнаграждение е била поверена грижата за Б. Б., тоест по договор те е трябвало да подсигурят семейна среда и грижа за детето, а не е правено заради силна емоционална връзка например, както и че покойният Б. Б. е бил настанен в тяхното приемно семейство във възраст, в която е бил сравнително голям и то за няколко години до навършване на 20 години. Поддържа, че няма каквито и да е данни или твърдения от ищците за намерение за осиновяване на Б. Б. и отглеждане в това качество, нито за третирането му като свое родно дете, което да е обективирано с елементарен юридически акт, поради което те нямат право на обезщетение, поради липса на елемент от фактическия състав, визиран в тълкувателната практика. Отделно от изложеното, твърди, че фактическите им отношения са продължили за период по-къс като 3 времетраене, отколкото периодът, в който не са имали връзка. Оспорва иска и по размер с твърдения, че претенцията е прекомерно завишена и не отговаря на закона, на ППВС № 4/68 година, на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се позовава на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ и твърди, че п о случая има образувани претенции и от други наследници на починалия, което изключва наличие на основание за присъждане на обезщетение за правоимащи от разширения кръг. Прави евентуално възраЖ.е за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Б. Б. с твърдение, че е бил без поставен предпазен колан, като пътник в л.а. „Ауди” с peг. ВР *** ВВ, евентуално управляван от водача И. Л., и че е могъл да избегне или ограничи травмите, причинили смъртта му, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП; евентуално, че се е качил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, като така се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Прави евентуално възраЖ.е по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищците.
В същата, във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото лице, твърдят, че Б. Б. е спазил всички правила за двиЖ.е по пътищата и не е допринесъл за настъпване на собствената си смърт. Относно оспорване наличието на описаните от тях по вид и характер болки и страдания смятат, че са ангажирали съответните доказателства и доказателствени искания, с които да ги установят. Считат също, че претендирания размер на обезщетенията е справедлив и отговаря на съдебната практика в България.
Посочват, че Б. Б. има живи родители, които не са се отказали от родителските права върху него към онзи период, същият не е изоставен с цел осиновяване, но изоставен завинаги без ангажимент към него от нито един от тях, като и двамата са били и са с неизвестен адрес, което е било и формалната пречка на процедурата по осиновяване от тяхна страна. Твърдят, че са имали желание и са направили опити за осиновяване, както и че Б. Б. е желаел същото, но такова не е било е възможно.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът заявява, че оспорва исковете по основание и размер и поддържа отговора на исковата молба, като излага съобраЖ.я в тази насока, идентични с излоЖ.те в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, намери за 4 установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, че на 26.12.2021г., около 17:10 ч. по път II - 15 /Враца - *** - Мизия - п.к.
Сараево - Оряхово/ в районна на км. 16 + 000, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка “Ауди”, модел „80“ с peг. № ВР *** ВВ, управляван от водача И. Н. Л., ЕГН: **********, в резултат на двиЖ.е със скорост, несъобразена с пътните условия, самокатастрофира, в резултат на което загива возещият се на предна дясна седалка в автомобила пътник Б. С. Б., ЕГН: **********.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.12.2021 г. от разследващ полицай при РУ на МВР, гр.Враца, след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разполоЖ.ето на ППС и пострадалите и др. Към протокола е приложен фотоалбум. За произшествието е образувано ДП № 1376/2021г. по описа на РУ на МВР - гр.
Враца. Произшествието е документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 967000-1160/07.02.2022г. от дежурни служители ПТП от сектор ПП при ОДМВР - Враца, в който е посочено, че в резултат на настъпилото на 26.12.2021г. ПТП е убит пътника на предна дясна седалка на лек автомобил “Ауди-80“ с peг. № ВР *** ВВ Б. С. Б..
Разпечатката съдържа 26 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83543754-0b1f-4afd-a255-b9ea0edc2554