Определение № 57 от 05.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „И.“ АД, ЕИК *** против определение № 1605 от 16.12.2024г., постановено по ч.т.д. № 747 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 38649 от 25.11.2024г. на „И.“ АД за освобождаване на внесената по делото парична гаранция в размер на 1370 лв.. Жалбоподателят твърди, че обезпечението, по което е определена гаранцията е отменено по реда на проведения инстанционен контрол, която хипотеза, макар и не изрично уредена в чл. 403 ГПК попада в приложното му поле. Като сочи, че искът по чл. 403 ГПК обезщетява вреди, вследствие допуснато обезпечение на иска, както и че такива може да настъпят и в периода от постановяване на съответната обезпечителна мярка до нейната отмяна по реда на инстанционния контрол, настоява съда да отмени оспорения съдебен акт като неправилен.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в регистратурата на ОС Пловдив с вх. № 1792 на 17.01.2025г., а акта, който е подложен на проверка с нея е изпратен на жалбоподателя на 17.12.2024г., без данни за връчването му, видно от 1 изготвения списък на известени лица. Констатираното налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Повод за постановяване на обжалваният съдебен акт е заявление вх. № 38649 от 25.11.2024г., с което „И.“ АД, ЕИК *** е поискал да му бъде върната внесената от него на 28.12.2023г. парична гаранция в размер на 1370 лв..

Заявителя е уточнил, че обезпечението, по което е внесена гаранцията е отменено с определение от 22.07.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 387/2024г. на АС Пловдив и е посочил банкова сметка, по която сумата да бъде приведена.

С разпореждане № 3188 от 27.11.2024г. съдът е указал на молителя да уточни дали производството, образувано по искова молба вх. № 3983 от 12.01.2024г. е приключило с влязъл сила съдебен акт и в случай, че е да представи доказателства за това в едноседмичен срок.

С молба вх. № 40834 от 10.12.2024г. заявителя е уведомил съда, че производството, образувано по искова молба вх. № 3983 от 12.01.2024г. не е приключило, но отново е посочил, че определението за допуснатото обезпечение е отменено по реда на инстанционния контрол, а издадената обезпечителна заповед е обезсилена, поради което и искането за връщане на внесената парична гаранция е своевременно и е настоял препис от молбата да бъде изпратена на ответника, съгласно изискването на чл. 403, ал.2 ГПК.

С разпореждане № 3315 от 11.12.2024г. препис от молба вх. № 38694 от 25.11.2024г. е разпоредено да се връчи на ответника „К.“ ООД с указания за възможността да подаде възражение в едноседмичен срок от получаването й.

С възражение от 12.12.2024г. „К.“ ООД се е противопоставил на искането за връщане на внесената гаранция.

С определение № 1605 от 16.12.2024г. съдът, след като е констатира, че производството, образувано по искова молба вх. № 3983 от 12.01.2024г. не е приключило е приел, че молбата на заявителя за връщане на внесената 2 гаранция е преждевременно подадена и следва да се остави без разглеждане.

Приетото не може да бъде споделено. Изводът на решаващия първоинстанционен съд, че искането по чл. 403 ГПК е преждевременно е необоснован. В конкретният случай определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск при условията на внесена парична гаранция от молителя е отменено от въззивния съд с определение № 261 от 22.07.2024г., постановено по в.ч.т.д. № 387/2024г. по описа на ПАС, с което определение е обезсилена и издадената обезпечителна заповед.

При тези данни съдът е следвало да прецени дали са налице условията на чл. 403 ГПК за връщане на внесената парична гаранция, като съобразно тази преценка да постанови своя удовлетворяващ искането акт или да отхвърли същото, а не и да остави същото искане без разглеждане. Всъщност, законодателя не е поставил срок за подаване на искане по чл. 403 ГПК, а преценката за осъществяване или не на някои от хипотезите по чл. 403, ал.1 ГПК би била основание за удовлетворяване, респ. за постановяване на отказ по това искане. Цитираната от решаващия съд практика – Определение № 192 от 30.03.2015г. по ч.т.д. № 329/2015г. на ВКС, І т.о. касае различна хипотеза, доколкото при прочита на този акт не се установява определението за допускане на обезпечение да е отменено след проведен инстанционен контрол, поради което и е неотносима.

Въз основа на изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд, който след като прецени налице ли е хипотезата на чл. 403 ГПК да се произнесе по същество като освободи или постанови отказ за освобождаване на внесената от молителя гаранция.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1605 от 16.12.2024г., постановено по ч.т.д. № 747 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 38649 от 25.11.2024г. на „И.“ АД за освобождаване на внесената по делото парична гаранция в размер на 1370 лв. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4