Решение № 87 от 10.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120204316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. И. Р., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-0769-003082 от ********г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, като в жалбата се излагат възражения в тази насока. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. М., която поддържа жалбата. Сочи, че на ******** г. в 16:02 часа жалбоподателят е бил задържан от полицейски служители. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В депозирано становище оспорва жалбата и отправя възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Свидетелят Х. К. служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас към ОД на МВР1 Бургас е съставил срещу жалбоподателя АУАН на ******** г. за това, че на ******** г. около 17:43 часа управлявал собствения си автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № СВ9043ВС по автомагистрала Тракия, в посока от гр. Бургас км. 359+475 към гр. София, като на подаден светлинен сигнал и със стоп-палка от контролните органи, жалбоподателят не е спрял, а продължил движението си в посока пътен възел гр. Българово. Впоследствие на ******** г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Същевременно на ******** г. в 16:02 часа жалбоподателят е бил задържан, като свидетелят К. е съставил Заповед за задържане на лице рег. № ********/******** г. След задържането на жалбоподателя на ******** г. в 16:02 часа е бил извършен и личен обиск на лицето, като е бил съставен протокол, в който са описани намерените при обиска лични вещи на жалбоподателя. На ******** г. жалбоподателят е бил освободен от задържането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

От събраните по делото писмени доказателства –заповед за задържане, протокол за личен обиск и разписка за връщане на лични вещи, представени от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание се установява, че неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено на ******** г. около 17:43 часа нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Видно от заповед за задържане на лице рег. № ********/******** г. жалбоподателят е бил задържан от свидетеля К. - полицейски служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Бургас на ******** г. в 16:02 часа.

След задържането жалбоподателят е бил освободен на следващия ден – ******** г., което обстоятелство се установява от изготвена на ******** г. разписка за връщане на личните вещи на жалбоподателя при освобождаването му. Ето защо след като на ******** г. в 16:02 часа жалбоподателят е бил задържан и е бил освободен на ******** г, обективно невъзможно е на ******** г. около 17:43 часа да извърши процесното нарушение, като не спира управляван от него автомобил на подаден сигнал от контролния орган. Най-вероятно се касае за допусната грешка в изписване на часа на нарушението в АУАН и съответно в НП, но допуснатата неточност се явява съществено процесуално нарушение, което не може да се 2 санира в хода на съдебното производство по обжалване на санкционния акт. Времето на извършване на нарушението е съществен елемент от обективната страна на деянието. В тази връзка, за да бъде наказан нарушителят, този елемент следва да бъде ясно и недвусмислено установен в хода на административнонаказателното производство. Т.е не следва да е налице съмнение относно обстоятелството кога е било извършено нарушението. В случая от събраните по делото доказателства по мнение на настоящия състав, не може да се изведе безспорно заключение, кога е било извършено от жалбоподателя нарушението по чл. 103 ЗДвП на ******** г. Без съмнение обаче след като е бил задържан в 16:02 часа и това е било отразено в заповедта за задържане от свидетеля К., и е бил освободен на ******** г., следвайки житейската логика, не е възможно от фактическа страна около 17:43 часа да не е спрял управлявания от него автомобил на подаден сигнал за извършване на проверка.

Предвид установените от съда допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, описани по-горе в изложението, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 1600 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. При направено надлежно възражение за прекомерност на претенцията за разноски по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН (в становище на л. 35 от делото) и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положения от адвоката труд, съдебният състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 700 лв.

Възнаграждение в такъв размер отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-003082 от ********г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на Р. И. Р., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Р. И. Р., ЕГН **********, сумата от 700 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4