Решение № 6684 от 23.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6684

Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20267040700451 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Н. Н. С. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. 57, вх. 1, ет. 5, ап. 12, против Заповед № 26-0769-000083 от 12.02.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от В. Н. С.- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка- изземване свидетелството на жалбоподателя за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът В. Н. С., полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като със съпроводителното писмо моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка, е иззето на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Н. Н. С., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с наказателно постановление № 23-4332-020710/13.09.2023 г., влязло в сила на 16.07.2024 г.- 8 контролни точки; 2) с наказателно постановление № 25-3388-000073/19.03.2025 г., влязло в сила на 12.04.2025 г.- 8 контролни точки; 3) с наказателно постановление № 25-4058-00608/22.05.2025 г., влязло в сила на 06.12.2025 г.- 8 контролни точки; 4) с наказателно постановление № 25-0769-003632/29.10.2025 г., влязло в сила на 06.12.2025 г.- 8 контролни точки; 5) с наказателно постановление № 25-0769-003634/29.10.2025 г., влязло в сила на 06.12.2025 г.- 10 контролни точки. Описаните наказателни постановления са налични в административната преписка, ведно с разписки за връчването им на жалбоподателя, и в тях се съдържа отбелязване относно датата на влизането им в сила. С тях са отнети общо 42 контролни точки.

При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, оправомощен с т. 1.8 от Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 г. на директора на ОДМВР- Бургас (определен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването и. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на заповедта.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Според нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило правоспособността си. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство е принудителна административна мярка, пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата- опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл.1, ал.2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна- цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение- управлението на моторно превозно средство без правоспособност. За прилагането и е необходимо да се установи наличие на законоустановените предпоставки- отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП от страна на водача.

С приложените по делото наказателни постановления № 23-4332-020710/13.09.2023 г., № 25-3388-000073/19.03.2025 г., № 25-4058-00608/22.05.2025 г., № 25-0769-003632/29.10.2025 г. и № 25-0769-003634/29.10.2025 г. са отнети на жалбоподателя Н. Н. С. общо 42 контролни точки. Наказателните постановления са връчени лично на последния, видно от приложените разписки за връчване. Истинността на разписките е оспорена в съдебното заседание, но не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на въведените твърдения, поради което съдът приема, че не е оборена формалната им доказателствена сила по чл.180 от ГПК и материализираното в тях изявление принадлежи на жалбоподателя Сиврилов. С влезлите в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на Сиврилов, поради което съдът приема, че са установени с допустимите доказателствени средства фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка- същият е загубил правоспособността си да управлява МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление, но не е изпълнил това задължение.

В заключение, не се установяват нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. С. с [ЕГН] против Заповед № 26-0769-000083 от 12.02.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от В. Н. С.- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�