Решение № 5342 от 07.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5342 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20221100507076 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 27853/01.04.2022год. от М. Д. Д. ,длъжник срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20218580401397 по описа на У..Д., ЧСИ, рег.№ 858 в КЧСИ, с Район на действие – СГС ,в което са включени разноски в размер на 840лв. за адв. възнаграждение по чл.78 ал.1 от ГПК , както и разноски в размер на 615.94 лева с ДДС за такси по ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и не съответства на законоустановения размер. Освен това сочи ,че няма доказателства същото да е заплатено.Оспорва и издаването на изпълнителен лист като се позовава ,че състава на СГС в.н.х.д№3901/2020год. е незаконен.

,постановил определение от

30.03.2021год. по

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани писмени възражения от взискателя И.М.С.,чрез адв.Б., в които е изложено становище за неоснователност на подадената жалба.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна като сочи че сумата от 615,94лв. с ДДС е формирана от обикновени и пропорционална такса.На основание чл.79,ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника като взискателя е поискал събиране на разноски ,за което е представил договор от 05.07.2021год.,фактура и банково извлечение ,в които е отразен адвокатски хонорар в размер на 840лв. с ДДС ,който не е прекомерен.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на 1 страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което ,в частта в която се обжалва размера на разноските по изпълнителното дело е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна:

Производството по изп.дело № 20218580401397 по описа на У..Д., ЧСИ, рег.№ 858 в РКЧСИ, с Район на действие – СГС е започнало по молба от И.М.С. ,чрез адв.Д. Б. въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2021год., издаден по НЧХД №22012/2016год. по описа на СРС,НО,108 състав ,на основание чл.190,ал.2 и чл.412 от НПК за сумата от 3 600лв.

,представляваща разноски по делото.

С молбата е поискано и събирането на сторените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение,за които е представен договор за правна защита и съдействие от 05.07.2021год. ,съгласно който е уговорено такова в размер на 700лв. без включен ДДС.Съгласно фактура от 05.07.2021год. възнаграждение възлиза на 840лв. с ДДС ,а съгласно извлечение от банкова сметка от 23.07.2021год. същото е платено от взискателя на 07.07.2021год.

С молбата е поискано на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение и в случай ,че не плати дължимите суми да се пристъпи към принудително изпълнение : налагането на запор върху трудовото му възнаграждение.Възложено е и на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ съдебния изпълнител да извършва действия по установяване на налично имущество на длъжника и събиране на пълния размер на вземането.

По делото е приложена справка от Регистър на банковите сметки и на длъжника ,както и справка за актуално състояние на действащи трудови договори към 04.08.2021год. и Справка за доход от пения и добавки.Приложени са и искания и справки за притежавани недвижими имоти и движими вещи,декларирани доходи ,както и за удостоверения за започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания от ТД на НАП София-град.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 19625/04.08.2021 г., в която е посочено, че задължението за адвокатски хонорар възлиза на 840лв. с ДДС, както и 615,94лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ,дължими към 18.08.2021год.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.02.2022год./п.к. / На 28.02.2022год. при съдебния изпълнител е постъпило Възражение от длъжника , с което възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен,както и срещу дължимите такси по ЗЧСИ.

С разпореждане от 09.03.2022год. ЧСИ е отказал да намали определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело,което разпореждане е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК ,чрез залепване на уведомление на 16.03.2022год. като двуседмичния 2 срок за длъжника е до 30.03.2022год.,вкл. ,от която дата е започнал да тече и двуседмичния срок за обжалването му по чл.436,ал.1 от ГПК.

Съгласно сметка за разноските по изпълнителното дело са начислени обикновени такси в общ размер от 165,50лв. с ДДС и пропорционална такса от 375,37лв. ,върху които е начислено и ДДС или същата е в размер на 450,44лв. с ДДС.

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК, като съгласно цитираната разпоредба разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Размерът на разноските се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК този акт подлежи на обжалване от длъжника.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че с оглед надлежното упълномощаване на адвокат Д. Б. за процесуално представителство в изпълнителното производство, уговарянето на адвокатското възнаграждение се установява от представения договор за правна защита и съдействие ,а съгласно извлечение от банкова сметка се установява и плащането на същото в размер на 840лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по-малко от определения в чл. 36 ЗАдв размер.

Размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са обвързващи за съда,но могат да бъдат ориентир при преценката за справедливо възнаграждение съобразно критериите за фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200 лева. В случая осъщественото от адвоката представителство до момента се изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с която е посочено на съдебния изпълнител на наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника . Следва да бъде посочено, че посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, а съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., 3

ОСГТК непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност.

Предвид обаче ,че изпълнителното производство не е приключило тъй като няма доказателства задълженията на длъжника да са погасени чрез плащане ,то следва да се приеме ,че уговорения адвокатски хонорар следва да покрие и бъдещите действия ,които ще предприеме ангажирания адвокат за принудителното им събиране.На този етап от производството няма как да разсъждава за прекомерността на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане .Или уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер от 700лв. ,респ. 480 лв. с ДДС не се явява прекомерно,предвид че е уговорено към минималния размер на чл.10,т.1 и т.2 вр. чл.7,ал.2,т.2 от чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Ето защо частната жалба в частта ,в която се оспорва адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно начислените обикновени и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

За образуването на изпълнителното дело се дължи една такса по т. 1 ТТРЗЧСИ – 24 лева с ДДС,за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника от ЧСИ е начислена правилно такса по т.2 от 60лв. с ДДС ,а за три броя връчени книжа /покана ,разпореждания и др./ по т.5 се дължи такса от по 24лв. с ДДС или общо 72лв. с ДДС .За два броя удостоверение е начислена такса по т.6 от 6лв. с ДДС ,както и за справка в регистъра на БНБ ,на основание 31 от 3,50лв.

В заключение ,обикновените такси ,които следва да бъдат начислени и възложени на длъжника са в общ размер от 165,50лв. с ДДС,поради което в тази част жалбата е неоснователна.

По отношение на пропорционалната такса :

Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ и по- специално - т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер - представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в "паричното вземане", съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 от Тарифата. Ето защо таксата, следва да се 4 определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 3 600лв.

Изчислена по реда на т. 26 ,б.“в“ от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 188,97 евро /превалутирани 369,60лв. с ДДС/ ,до който размер следва да бъде намалена същата.

В частта ,в която от жалбоподателя обжалва определението ,въз основа на което е издаден изпълнителния лист по който е образувано изпълнителното производство ,по което той е длъжник ,частната жалба е недопустима ,тъй като е подадена срещу неподлежащо ,на основание чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител.Последните са лимитирано изброени в посочената норма и атакуваното действие по образуване на изпълнителното производство не е сред тях.

В тази й част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20218580401397 по описа на У..Д., ЧСИ, рег.№ 858 в КЧСИ, с Район на действие – СГС ,в което са включени разноски в размер на 840лв. за адв. възнаграждение по чл.78 ал.1 от ГПК , както и разноски в размер на 615.94 лева с ДДС за такси по ТТР към ЗЧСИ ,в частта ,в която е приета пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ от 450,44 лева с ДДС КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: