Решение № 260120 от 01.12.2020, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

01.12.2020г.

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен съд състав

На

30.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана

Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия

Гунчева

Гр.д. дело номер

1050 по описа за

2019 година.

Производството е по чл. 124, ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от Т.Н.Г. и И.Н.Г., двамата от гр.Хасково против Община Кърджали , в която сочат , че са собственици на поземлен имот с площ от 2 159 кв.м., находящ се в с.Гняздово, понастоящем съставляващ имот с ид. № *** по кадастралния план и кадастралната карта на с.Гняздово, общ.Кърджали , одобрени със Заповед № РД-1,8-624/03.11.2017г. на ИД на АГКК, с площ 1927 кв.м. и поземлен имот с ид.№*** по кадастралния план и кадастралната карта на с.Гняздово, обл.Кърджали, одобрени със заповед №РД-18 -624/03.11.2017г. на ИД на АГКК с площ 232 кв.м., ведно с построените в гореписаните два имота: триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 75 кв.м., представляваща понастоящем „Хижа-ловен дом“, едноетажна масивна сграда със застроена площ 44 кв.м., представляваща „стая за пазача“ и „беседка“ със застроена площ 19.63 кв.м..

При изготвянето на кадастралния план и кадастралната карта на с.Гняздово, описания имот не бил заснет правилно и собствеността не била отразена правилно. Една част, представляваща 1 927 кв.м. от имота била заснета като самостоятелен имот с ид. № ***, записан като общински частен имот на Община Кърджали. Останалата площ от 232 кв.м. била заснета като самостоятелен обект с идентификатор №***, съответно записана собственост на двамата ищци.

С така приетия кадастрален план имотът им бил неправилно заснет като два имота с ид.

№*** с площ от 1 927 кв.м. и с ид.№ *** с площ от 232 кв.м..

Собствеността върху една част от имота били придобили въз основа на деривативно основание – надлежно осъществена покупко - продажба, материализирана в НА №8, том първи, нот. дело №8/2008г. на нотариус с рег. № 279 М.Д.. При изповядване на сделката пред нотариус били представени всички изискуеми се от закона документи, безспорно удостоверяващи правото на собственост. Останалата част придобили на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, поради което ежегодно заплащали за имота дължимите данъци и такси. Целият имот стопанисвали и понастоящем.

Процесния имот като селищен имот бил застроен като комплекс „Помпена станция“ от ТКЗС „Перперикон“ с.Перперек. В него били изградени „Помпена станция“, представляваща триетажна масивна сграда със застроена площ 75 кв.м., „Стая за пазача“, представляваща едноетажна масивна сграда със застроена площ 44 кв.м., „Беседка“ със застроена площ 19.63 кв.м. и „Резервоар“.

В процеса на ликвидация на ТКЗС „Перперикон“ с.Перперек последното продало на Ф.Т.Х. гореописаните сгради, ведно с 1 051.25 кв.м. нормативно необходима площ, прилежаща към сградите.

ТКЗС „Перперикон“- в ликвидация с.Перперек предоставило останалата част от имота , където се намира горепосоченото съоръжение „Резервоар“ на Ф.Т.Х. като правоимащо лице. Предвид обстоятелството , че Ф.Х. не се снабдила с допълнителен документ за собственост, владението върху целия имот било прехвърляно и отстъпвано само с нотариалния акт, който я легитимарл като собственик.

Сочат, че границите на процесния имот не били променяни и в тези си граници бил владян от всички предишни собственици.

Процесния имот запазил характера си на селищен имот и могъл да бъде обект на придобивна давност и при старата редакция на чл.

86 от ЗС. Същият не бил внасян в ТКЗС, не бил включван в блок на същото или по някакъв начин да е отнеман от собствениците му, поради което и собствеността върху него била запазена в реалните му граници. Като такава земя не подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, а от тук следвало, че не се прилагала разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, нито подлежала на включване във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд се включвали само подлежащи на възстановяване, но останали незаявени от бившите собственици в срока по закон земи, каквато не била процесната земя с оглед съображенията относно статута й .

В константната си практика ВКС последователно приемало , че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи можели да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в бок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или такива земи не подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ, а от тук следвало , че по отношение на тях не се прилагал чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществувала забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90г., доколкото върху тях не било установено право на кооперативно земеползване и не били одържавени.

Така процесния имот без каквото и да е правно и фактическо основание бил нанесен в Картата на възстановената собственост /КВС/. Това било така, понеже никога не е бил включван в поземления фонд на ТКЗС.

Единствено статута му бил правилно отразен – друга селищна територия.

Въпреки това обстоятелство, собствеността в КВС отново не била отразена правилно. Като собственик на процесния имот с номер 013081 по КВС, с площ от 2 133 кв.м. било записано кметство с.Калоянци. А като правно основание за това било посочено несъществуващо решение – решение по чл. 18ж/1/ ППЗСПЗЗ №9995 от 14.01.1999г..

Нямало как да има решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ по отношение на селищен имот, чиято собственост била запазена в реалните му граници и който безспорно бил собственост на ищците. Нещо повече – кметство с.Калоянци не било субект на правото, тоест не е юридическо лице по смисъла на закона, което да може да придобие права и задължения.

Сочат

, че повече от десет години владеели процесния имот законно , на годно правно основание и необезпокоявани от никого като се грижили за имота като за свой собствен.

Преди няколко седмици след справка в СГКК гр.Кърджали констатирали , че имотът им с площ от 2 159 кв.м. в с.Гняздово бил неправилно заснет , като бил разделен на два самостоятелни имота с номера съответно ид. № *** по кадастралния план на с.Гняздово с площ от 1 927 кв.м., записан като общински частен имот на община Кърджали и самостоятелен имот с ид. № *** по кадастралния план на с.Гняздово с площ от 232 кв.м., записан като собственост на двамата ищци.

Община

Кърджали не била представила писмени доказателства пред СГКК, които да я легитимират като собственик на имот с ид. № ***, или община Кърджали не била придобила собствеността върху процесния имот с ид. №*** по кадастралния план на с.Гняздово на надлежно установено и предвидено в закона правно основание.

Поради това по отношение на собствения им имот била допусната непълнота и/или грешка при нанасянето му в кадастралната карта и кадастралните регистри.

В точка 4 от ТР от 23.02.2016г. по ТД № 8/2014г. ОСГК се предвиждало , че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53 , ал.1, т.1 от ЗКИР /в първоначалната редакция/, за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал.2 , изр. 2

ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54 , ал.2 от ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Община

Кърджали, освен , че не притежавала писмени доказателства за собствеността върху процесния имот, не можела да придобие собствеността върху нея и по силата на закона, предвид това , че 1051.25 кв.м. от процесния имот били закупени от ТКЗС „Перперекон“ – в ликвидация с.Перперек. Видно от На № 147, том първи,дело № 212/94г. на нотариус М.Д. при КРС, 1051.25 кв.м. от процесния имот били продадени на Ф.Т.Х. от ликвидационния съвет при ТКЗС „Перперикон“ – в ликвидация с.Перперек, на 28.02.1994г., въз основа на проведен търг, като нормативно необходима площ , прилежаща към гореописаните сгради. А останалата част била придобита от ищците по давност.

Същото така чл. 2, ал.3/отм./ ред. 1996г. от ЗОС гласял, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство било извършено от тях до 13.07.1991г. , включително и прилежащият терен, като с тази разпоредба се изключвали от обхвата на общинската собственост сградите и постройките на кооперативните организации, включително и прилежащия терен.

Безспорно било , че трите сгради, построени в имота , са били построени от кооперативна организация, каквато е била ТКЗС „Перперикон“ с.Перперек.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че двамата ищци са собственици на процесния имот, представляващ ПИ с ид. № *** по кадастралния план и кадастралната карта на с.Гняздово, обл.Кърджали с площ 1927 кв.м. , при граници: юг-имот с ид. № ***, запад – асфалтов път с ид. № ***, север – имот с ид. № ***, изток – местен път с ид. № *** и имот с ид. № ***.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. М.С. поддържат исковата молба. Претендират разноски.

Ответникът