Решение № 7668 от 11.11.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ град София, 11.11.2019 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7215/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 07.01.2019 г., постановено по гр.д. №

55489/2018 г. СРС е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на В.В.Ч., ЕГН ********** от длъжността „Регионален мениджър”, при „С.К.” ООД. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановил същия на длъжността „Регионален мениджър”, при „С.К.” ООД и е разпределил разноски между страните с оглед изхода на спора.

Недоволен от съдебното решение е останал ответникът „„С.К.” ООД, който е подал настоящата въззивна жалба. Същият твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. В тази връзка излага, че в исковата молба липсва петитум, от който да се заключи, че предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ, а даването на указания за поправка същия е било недопустимо. Евентуално твърди, че решението е неправилно, защото съдът напълно необосновано е приел, че длъжността „офис мениджър“ и „регионален мениджър“ изискват идентични трудови функции. Намира, че несъществено изменение на длъжността е налице само когато част от функциите отпадат, а друга остават за новата длъжност. Не така стой въпросът, когато към вече осъществяваните функции се прибавят нови. В този случай е допустимо да се сключи отново трудов договор с клауза за изпитване, тъй като качествата на работника/служителя не са проверени с предходния такъв договор, по силата на който работника/служителя не е осъществявал такива функции. В подкрепа на изложеното посочва, че длъжността „регионален мениджър“ действително включва част от трудовите функции на „офис мениджър“, но е ръководна длъжност и йерархически е на по-висока позиция от последната, като включва нови трудови функции, характерни само за нея.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който той излага становище за допустимост, правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Излага, че съдът правилно е дал указания за поправка на исковата молба като след уточнителната молба същата следва да се приеме за редовна, поради което съдебното решение се явява допустимо. Навежда, че правилно съдът е преценил представените пред него длъжностни характеристики и правилно е извел извода, че по основните си трудови функции двете длъжности са идентични, поради което не е допустимо да се сключва втори договор със срок за изпитване за новата длъжност.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са твърденията на въззивника за недопустимост на съдебното решение като постановено по нередовна искова молба. Задължение на съда е да квалифицира предявената пред него претенция съобразно изложената от ищеца фактическа обстановка и отправеното искане. Действително в първоначално подадената искова молба е била налице нередовност в петитума, тъй като в него е било посочено единствено, че ищецът иска да бъде възстановен на работата, за която е било прекратено трудовото му правоотношение. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за незаконно прекратяване на трудов договор. Съответно съдът правилно е дал указание на ищеца да поправи петитума на исковата молба и да посочи категорично, с оглед обстоятелствената част, дали претендира освен възстановяването на работата, да бъде признато и уволнението му за незаконно, като в тази връзка следва да се държи сметка, че второто е предпоставка за първото.

По отношение на правилността на съдебното решение, съдът намира следното:

Спорът пред настоящата, а и пред първоинстанционната инстанция, е съсредоточен върху правилната преценка за приложението на чл. 70, ал.5 от КТ или за това действителна ли е уговорката за изпитване, постигната със допълнително споразумение от 14.03.2018 г. към Трудов договор от 03.07.2017 г., с което на въззиваемия е възложено изпълнението на длъжността „Регионален мениджър“.

От представените пред съда длъжностни характеристики се установява, че регионалният мениджър и офис мениджъра отговарят за организирането на продажбите във възложения регион, като за офис мениджъра обема на региона е по –малък. И двете длъжности имат за задължение да оценяват работата на подчинените им, като отново е налице разлика в обема на работата. Регионалният мениджър отговаря по отношение на служителите на работодателя, а офис мениджъра – за консултантите. И двете длъжности наблюдават пазара на продуктите на работодателя, и двете носят отговорност за постигане на целите в поверения район, и двете длъжности имат за основано задължение сключването на договори за кредит от името и за сметка на работодателя, след предварително одобрение от кредитния отдел на работодателя. И в двете длъжности е включено задължение за обучение на персонала.

Разликите между двете длъжности се развиват по линия на това, че част от задълженията на офис мениджъра по пряк контакт с крайни клиенти не са част от трудовите функции на регионалния мениджър.Последният има и някои несъществени нови функции, сред които и да изготвя справки, анализи и препоръки, касаещи маркетинговата дейност на работодателя. Установява се различие в посока на по-голям обем на работата за регионалния мениджър.

Като се има предвид горното, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че между двете длъжности няма съществени различия в основните трудови функции. Съответно правилни са и изводите на съда, че сключената клауза за изпитване в допълнителното споразумение от 14.03.2018 г. е недействителна на основание чл.

70, ал.5 от КТ, доколкото качествата на работника във връзка с основните трудови функции вече са били проверени с предходната клауза за изпитване при първоначалното възникване на трудовото правоотношение по трудов договор от 03.07.2017 г.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора въззиваемият има право на направените от него разноски в размер на 560 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от

07.01.2019 г., постановено по гр.д. № 55489/2018 г. СРС.

ОСЪЖДА „С.К.”ООД, ЕИК ******** да заплати на В.В.Ч., ЕГН ********** сумата от 560 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.