Решение № 507 от 19.12.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 507 19.12.2019г. град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№785 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1279 от

30.09.2019г. постановено по гр.д.№5136/2018г. по описа на същия съд, е признато за установено в отношенията между страните, че В.Т.И., ЕГН ********** ***, дължи на „В.И.К.У.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, в качеството му на правоприемник на „В.И.К. – в ликвидация“ ЕООД, сумата от 160,68 лв. – главница по неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 18.10.2015 г. до 01.04.2016 г., и сумата от 31,77лв.

– лихва за забава за периода от 18.10.2015 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4163/2018г. на Районен съд-П.. Със същото решение е осъдена В.Т.И., ЕГН **********

***, да заплати на „В.И.К.У.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Я.“ № 6, разноски за държавна такса в размер на 47,95 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 230,16 лв., за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 191,80 лв. и за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 127,87 лв. за исковото производство, както и държавна такса в размер на 15,98 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 95,90 лв. за заповедното производство.

Решението се обжалвано изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата по иска В.Т.И., чрез назначения й при условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.К.Р. ***. Порочността на решението се свързва на първо място с недоказаност по делото, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, пораждащо задължение за жалбоподателя да заплати претендираната услуга.В тази връзка счита, че неправилно съдът приел за безспорно доказано, че ответницата е изразходвала констатираното в карнетите количество тъй като последните касаели апартамент, различен от притежавания от нея, с различен номер-ап.18 вместо ап.42. Не били отчетени от съда издадените фактури за консумирана вода на база карнет за друг апартамент както и направеното възражение за невръчване. В тази връзка се поддържа, че според разпоредбите на ОУ операторът на ВиК услугите има задължение да връчи на потребителя фактурата и че доказателства за такова връчване няма по делото, доколкото е предвиден 30-дневен срок за плащане след датата на фактурирането и доколкото недоказано било на коя дата е била фактурирана всяка една от дължимите суми и момента на свеждането им до знанието на длъжника. На следващо място, не било установено от ищеца как е отчитано потребеното количество вода, с какви показания на конкретния водомер за конкретен адрес, от кого е ползван, дали и на кого са предоставяни, отчетени ли са на място показанията на водомера и как е извършено самото отчитане.Твърди се, че претендираното изразходвано количество вода във фактурите и карнетите е произволно и недоказано и е налице неяснота как е формирано като количество при липса на доказателства за реално отчитане. Не ставало ясно как съдът е установил, че от отбелязванията в карнетите може да се направи извод, че посещенията на адреса от инкасатор са извършвани, но че не е имало достъп до обекта за да бъдат отчетени показанията на водомера, в каквато връзка е следвало ищецът да събере гласни доказателства.

В тази връзка се поддържа довод за недоказаност на реалното отчитане на потребеното количество вода.Счита за неоснователен извода на съда за неизтекла погасителна давност, предвид позоваването за обратното направено от жалбоподателят. Твърди се, че ищецът не е доказал законосъобразно начисляване на консумацията на В и К услуги и че има вземане срещу ответницата. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли предявения иск.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение , а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор и прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.203 от Закона за водите /ЗВ/ , чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.И.К. в ликвидация“

ЕООД-гр.П. от 2014г., с правоприемник „В.И.К.У.“ ЕООД –гр.П..

В исковата си молба против В.Т.И.,

ЕГН-********** ***, ищецът „В.И.К.У.“ ЕООД, гр.П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“В.Я.“ №6, представлявано от управителя А.У., като правоприемник на „В.И.К.- в ликвидация“ ЕООД, ЕИК *********, гр.П., със същото седалище и адрес на управление, се поддържа, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника В.И. с посочен адрес и ЕГН, по което е образувано ч.гр.д.№4163/2018г. по описа на РС-П.. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2290 от 22.10.2018г., с която на ответника И. било разпоредено да заплати на „ВиК-в ликвидация“ ЕООД гр.П. сумата от 238.10лв-главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 02.06.2015г. до 01.04.2016г., мораторна лихва върху главницата от 62.91лв за периода от 31.07.2015г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-17.10.2018г. до изплащането на вземането и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 175лв, от които 25лв за държавна такса и 150лв адвокатски хонорар.Твърди се още, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ “В и К -в ликвидация“ ЕООД гр.П. прехвърлило безвъзмездно на ищеца „В.И.К.У.“ ЕООД правото на собственост върху цялото си търговско предприятие, ведно с всички пасиви и активи на предприятието, съгласно Разпореждане на МС № 7 от 29.12.2017г. Твърди се, че в качеството си на правоприемник и предвид на връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес да предяви иск по чл.422 от ГПК. Твърди, че в отношенията между страните по спора са приложими Общите условия/ОУ/ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.И.К.“ ЕООД гр.П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.3 от ЗРВКУ с решение №ОУ-071 от 17.07. 2006г. и действащите към момента на предявяване на иска ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „В.И.К. в ликвидация“ ЕООД гр.П. , одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.-т.26.

Ищецът твърди още, че ответникът е ползвател на В и К услуги и е титуляр на партида с абонатен номер №*********, с адрес гр.П., ул.“П.“ №75, ет.6 ап.42, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 02.06.2015г.-31.08.2018г. от „В.И.К. в ликвидация“ ЕООД, изискуеми съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от посочените ОУ от 2006г., съответно чл.33 ал.2 и чл.44 от посочените ОУ, одобрени през 2014г. Твърди се, че ответникът не е заплатил доставеното му количество питейна вода и отвеждане на канална вода, като общата дължима сума от последния е от 301.01лв, от която 238.10лв главница по неплатените месечни фактури за периода 02.06.2015г. до 01.04.2016г. дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, съгласно счетоводна справка-извлечение и мораторна лихва върху главницата от 62.91лв за периода 31.07.2015г. до 31.08.2018г. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до заповедния съд до окончателното изплащане на вземането, разноските в заповедното производство от 175лв, формирано от заплатената държавна такса от 25лв и 150лв адвокатски хонорар и разноски за образуваното исково производство от 360лв за адвокатски хонорар и 25лв държавна такста. Моли да се приеме за установено по отношение на ответницата В.И., че в полза на ищеца „В.И.К.У.“ ЕООД-гр.П. съществува вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2290 по чл.410 от ГПК от 22.10.2018г., издадена по ч.гр.д.№4163/2018г. по описа на РС-П. за процесните главница, мораторна лихви, конкретизирани по размер и периоди, както и разноските направени в заповедното производство.

На ответницата по иска е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищцовото дружество, като в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника му адв. К.Р. ***, в който искът се оспорва по основание и по размер. Излагат се доводи, че на първо място липсва валидно облигационно правоотношение между страните, което да е породило задължение за плащане на претендираната услуга доколкото не бил представен писмено договор за възникнало такова правоотношение по доставка и ползването на ВиК услуги и че откриването на партида на името на ответника не е достатъчно за обосноваване на извода за наличие на договорни отношения. Счита, че не е установено от доказателствата ответницата да е била собственик на водоснабденото жилище, поради което същата нямала качеството на потребител на услугите на ищеца. Затова се оспорва качеството на ответницата на потребител на В и К услуги. Обсъдени са представените по делото карнети с извършени в тях зачертавания на имена и вписани имена на ответницата и положени подписи, като поддържа, че не ставало ясно от кого са положени подписите-от зачертаната Е.А.К. или от вписаната В.Т.И., като в тази връзка се оспорва верността и съдържането на представените карнети. Не е направено изрично оспорване на подписите, положени в документа и неговото авторство нито е изложен категоричен довод, че подписите не са положени от ответницата В.И.. На следващо място се поддържа, че не били представени по делото твърдяните от ищеца издадени месечни фактури за процесния период описан в исковата молба-02.06.2015г. до 31.08.2018г. като се навежда извод, че ищецът не е отчитал и фактурирал редовно количеството вода и такава реално не е доставена.

Оспорва се и количеството доставена вода и че ищецът не бил представил доказателства за ползвана пречистена и отведена вода от абоната. По отношение на представената от ищеца справка за задължения на абонат, истинността и съдържанието на същата също се оспорва предвид липсата на посочените в справките фактури.Твърди се, че липсвали данни за това на кого са предявявани показанията на водомера, как е извършено отчитането, съобщавано ли е на абоната от ищеца за задължението му по извлечения от сметка или като проформа фактура и че липсвало да са издавани ежемесечни фактури и съответно ответницата да е имала възможност да възразява срещу начисленията, както и липсвала покана за доброволно изпълнение. На последно място се поддържа, че претенцията на ищеца е погасена по давност.

Предвид направеното възражение за погасителна давност, претенцията е редуцирана от ищеца по реда на чл.233 от ГПК/л.136-л.137/, като е направен частичен отказ от иска за главницата за периода 02.06.2015г. до 17.10.2015г. в размер на 137.28лв и мораторна лихва от 31.14лв и производството по делото в тази му част е прекратено, като се претендира главница за периода от 18.10.2015г. до 01.04.2016г. в размер на 160.68лв и мораторна лихва от 31.77лв.