Решение № 359 от 21.06.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Козлодуй, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101584 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК175-74752, седалище гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.

„В“, чрез пълномощник Т. Д. К., срещу Л. К. Д., ЕГН: **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и ал. 3 от ГПК, с цена на иска: 13 384.63 лв. /тринадесет хиляди триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, от които: Главница в размер на 5000.00лв.;

Договорно възнаграждение в размер на 2341.30 лв.; Възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3593.75 лв.; Лихва за забава в размер на 885.22 лв.; Законна лихва в размер на 1564.36 лв.

Главни установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуално правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр.с чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК - за установяване съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1100/2021г. по описа на Районен съд, Видин.

Иска се да бъде постановено Решение, с което да се признае за установено вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Л.

К. Д. в общ размер на 13 384.63 лв. /тринадесет хиляди триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, от които: главница в размер на 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, договорно възнаграждение в размер на 2341.30 лв. /две хиляди триста четиридесет и един лева и тридесет стотинки/, възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3593.75 лв. /три хиляди петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, лихва за забава в размер на 885.22 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ и законна лихва в размер на 1564.36 лв. /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляващо 1 неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3022756686, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Претендират се направените от ищеца разноски по заповедното и настоящето гражданско дело - платени държавни такси.

Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и чл.128 от ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенцията си и исковете са допустими.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника и в срока е получен писмен отговор от ответника Л.

К. Д., ЕГН********** чрез пълномощника си адв.М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2.

Ответника Л. К. Д. счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и незаконосъобразен, поради което оспорва същия и моли съда да го отхвърли изцяло. Излага следните съображения:

Оспорва договора за кредит, като заявява, че той не е подписвал искане за отпускане на потребителски кредит и договор за потребителски кредит, поради което не е страна по него и не следва да отговаря за непогасената от кредитополучателя част. Отрича да е получавал суми от ищцовото дружество по този договор и да е погасявал вноски по него.

Излага твърдения за липса на единство между заповедното и исковото производство. Заповедта е издадена срещу солидарните длъжници Моника Д.а Клашнева и Л. К. Д., а исковата молба е подадена за цялата сума по договора единствено срещу Л. Д..

Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което прави възражение за недействителност на Договора за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1. предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с посочените императивни разпоредби на ЗПК.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № 3022756686 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор, Моника Д.а Клашнева и Л. К. Д. като солидарни длъжници. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 5 000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 309.11 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 7418.64 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3750.00 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 156.25 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 11 168.64 лв.; Общ размер на вноска: 465.36 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

Поради неизпълнение на договорното задължение ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Видин. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 1100/2021г.

След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 20.12.2021 г.

В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 1100/2021г. по описа на Районен съд - гр. Видин, е предявен иск с правно основание чл. чл. 415, ал. 1, т.1 и ал.

3 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу Л. К. Д. в общ размер на 13 384.63 лв. /тринадесет хиляди триста осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, от които: главница в размер на 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, договорно възнаграждение в размер на 2341.30 лв. /две хиляди триста четиридесет и един лева и тридесет стотинки/, възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3593.75 лв. /три хиляди петстотин деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, лихва за забава в размер на 885.22 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ и законна лихва в размер на 1564.36 лв. /хиляда петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, дължима от 28.08.2019 г. -датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3022756686.

По възражението на ответника, че не е подписвал искане за отпускане на потребителски кредит и договор за потребителски кредит, не е страна по него и не следва да отговаря за непогасената от кредитополучателя част.

Ответникът не доказа неистинността на този документ е (вкл. че подписът не е негов). Чл.193, ал.3 от ГПК съдържа своеобразна презумпция за истинност на подписания частен документ. Когато страната, на която се противопоставя документът, носещ нейния подпис оспори, че подписът е неин, е налице оспорване на автентичността на документа, което именно е обект на проверката по чл.193 от ГПК. Обратно, ако тази страна не отрича автентичността на собствения си подпис под документа, то самото производство по оспорване няма обект, тъй като при частните документи се оспорва само авторството на изявлението, но не и неговото съдържание неистинността му е върху нея. Следователно, разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК има предвид случаите, при които се оспорва автентичността на подписа на страната, на която документът се противопоставя и тежестта да се обори презумпцията за истинността му е върху нея, след като документът носи нейния подпис.

Общовъзприетото в теорията становище, когато едната страна представи документ, подписан от другата страна, а последната заявява, че подписът не е неин е, че след като в документа има подпис, положен като такъв на страната, на която той се противопоставя, тя трябва да го докаже.

По възражението на ответника за липса на единство между заповедното и исковото производство. Заповедта е издадена срещу солидарните длъжници Моника Д.а Клашнева и Л. К. Д., а исковата молба е подадена за цялата сума по договора единствено срещу Л. Д..

Съгласно чл.121-127 от ЗЗД и Общите условия към процесния договор, 3 ответникът Л. Д. се е задължил да отговаря солидарно с Моника Д.а Клашнева, за всички задължения, които произхождат от посочения договор, до окончателното им погасяване към кредитора. Ответникът, наред с кредитополучателя, е приел да отговаря за една и съща престация към кредитора, който може да поиска изпълнение от всеки един от тях. В клаузите на Общите условия към процесния договор са посочени конкретните задължения на солидарния длъжник към кредитодателя. като изрично е предвидено, че първият следва да отговаря за погасяване на задължението на кредитополучателя. В случая той се е задължил солидарно, наред с кредитополучателя, да отговарят за една и съща престация към кредитора, който може да я поиска от всеки един от тях.

Не е налице твърдяната хипотеза на чл. 138 и чл. 141 ЗЗД, тъй като за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер.

Моника Клашнева като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски -страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответникът/ и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По отношение възражението за недействителност на Договора за потребителски кредит № 3022756686/18.08.2017г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с посочените императивни разпоредби на ЗПК.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи на страните, съд констатира следното:

Според действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен 4 или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

Тук следва да бъде съобразено, че ключовата част от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е текстът да бъде представен по ясен и разбираем начин. За да може потребителят да разбере текстът на договора, той трябва да има възможност да го прочете без особени затруднения. Ето защо българският законодател е въвел изискване за шрифта като гаранция, че потребителите ще могат да прочетат и разберат съдържанието на договора, стига то да е написано на ясен и разбираем език. Така се гарантира възможността им да осмислят съществените клаузи на договора и да вземат информирано решение. От друга страна обаче, освен размерът на шрифта, за четливостта на договора основно значение има и вида на шрифта, както и цялостният стил на текста на договора. Ако договорът е изписан на шрифт под 12 пункта, но цялостният стил на текста (в т.ч. височината на буквите, разстоянието между отделните букви, думи и редове) го прави четлив и разбираем, то не би могло да се приеме, че целият договор е недействителен, защото в такава хипотеза потребителят реално няма да бъде възпрепятстван да се запознае със съдържанието на договора, поради което налагане на подобна санкция би било очевидно непропорционално по отношение съществеността на нарушението.