Решение № 121 от 24.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Враца, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20251400900103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Предявен е иск от Ц. З. Р., ЕГН **********, от гр. ***, чрез пълномощниците й адвокат Н. Н. Д. и адв. Б. А. А., и двамата със съдебен адрес в гр. София, пл. "Позитано" № 2, сграда "Перформ Бизнес Център", ет. 3 против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 80 000 лв., равностойни на 40 903,35 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2025г./датата на уведомяване на ответното дружество/ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2025 г., на път III-134, в участъка между гр.

Бяла Слатина и с. Попица, при км 5+000, е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ВР **** СР, управляван от М. С. Р.. Твърди се, че поради движение с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост водачът е загубил контрол върху управлявания автомобил, напуснал е пътното платно и е реализирал самокатастрофа, като се е ударил в неподвижно препятствие извън пътя.

При произшествието ищцата Ц. З. Р., която е пътувала като пътник на задната седалка на автомобила, е получила множество травматични увреждания.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р-12705/09.07.2025 г., в който като виновен за настъпването му е посочен водачът М. Р..

На последния е съставен АУАН № АД0548827/21.06.2025 г., а впоследствие е издадено наказателно постановление № 25-0248-000446/29.08.2025 г., влязло в сила на 07.10.2025 г.

Твърди се, че към датата на произшествието за управлявания автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на валидност от 25.04.2025 г. до 25.04.2026 г.

1

На 17.07.2025 г. ищцата е предявила пред ответния застраховател писмена застрахователна претенция, като е представила наличните при нея документи. Ответникът е изискал представянето на допълнителни документи, с които ищцата не е разполагала, като до предявяването на иска обезщетение не й е било изплатено. Ищцовата страна приема това поведение на застрахователя като отказ за изплащане на обезщетение и поддържа, че са изпълнени изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ и е изтекъл предвиденият в чл. 496 КЗ тримесечен срок от предявяване на претенцията, без застрахователят да е изплатил дължимото обезщетение.

По отношение на получените увреждания се твърди, че непосредствено след настъпване на произшествието ищцата е приета по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца с оплаквания от гадене, главоболие и световъртеж, като е диагностицирана със счупване на други лицеви кости и кости на черепа, закрито.

Впоследствие ищцата е преместена за продължаване на лечението в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД. Там й е поставена диагноза черепно-мозъчна травма и мозъчна контузия, полифрагментна фрактура на фронталната кост вдясно, фрактура на предната черепна ямка с медиална стена на орбитата вдясно, включваща фрактура на горната и медиалната стена на очницата, както и малък остър травматичен епидурален хематом вдясно фронтално, без сигнификантна компресия на подлежащия кортекс.

Установени са също периорбитален оток и хематом на дясното око, фрактура на фронталния синус вдясно, фрактура на носната кост и фрактура на етмоидалните клетки.

Ищцата е била приета за активно наблюдение и лечение, като е останала в лечебното заведение до 25.06.2025 г. При изписването са й дадени препоръки за спазване на подходящ режим и прием на медикаменти по схема.

Твърди се, че вследствие на получените при произшествието травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни физически болки и страдания, както и неудобства и затруднения в ежедневието. Поради състоянието си тя е била зависима от чужда помощ при задоволяване на основните си ежедневни и битови нужди и за определен период не е могла да се самообслужва и да изпълнява обичайните си домакински задължения.

Поддържа се, че произшествието се е отразило неблагоприятно и върху психическото състояние на ищцата. Твърди се, че тя е станала тревожна и затворена, изпитва страх при пътуване с автомобил и се страхува, че няма да успее да възстанови предишното си здравословно състояние. Необходимостта от продължително лечение и ограничената възможност за самообслужване допълнително са се отразили на психическото й състояние.

Ищцата твърди, че и към настоящия момент не е напълно възстановена от получените вследствие на произшествието физически и емоционални травми, поради което не може да изпълнява пълноценно обичайните си домакински и семейни задължения и да бъде пълноценна майка за децата си.

С оглед изложеното ищцата поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., равностойни на 40 903,35 евро, ведно със законната лихва, считано от 7.07.2025г./датата на уведомяване на ответното дружество/ до окончателното й изплащане.

Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди направените по делото разноски.

Ответникът ЗД "ЛЕВ ИНС" АД, чрез пълномощника юрк. К. И., в срока по чл. 367, 2 ал. 1 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба.

Оспорва изцяло твърденията, изложени в исковата молба относно причините за процесното пътнотранспортно произшествие, като сочи липса на данни и доказателства, от които да се установява виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП.

Оспорва настъпилите за ищцата неимуществени вреди, техния интензитет, проявление и период, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който намира за завишен, прекомерен, вкл. и съобразно относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.

Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищцата като счита, че с нарушаването на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, поради липсата на обезопасяване, чрез поставяне на обезопасителен колан по време на пътуването с автомобила, същата е допринесла за настъпването на установените увреждания. Счита, че същото следва да бъде отчетено при определяне размера на евентуално дължимото обезщетение, като намира за приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за редуциране съответно размера на претендираното обезщетение, при условията на доказване.

Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за неимуществени вреди, като счита, че претенцията не отговаря на икономическата обстановка в страната и вредата, като се явява прекомерна. Намира същата за недължима и заявена в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи съдебна практика.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск, както и изисканите, но непредставени допълнителни документи по повод събитието, с цел установяване на факти от значение за определяне обезщетението и неговия размер.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на ищцовата страна

Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищцата оспорва възражението на ответника за съпричиняване и твърденията за прекомерност на претендираното обезщетение, като поддържа първоначалните искания, отправени към съда.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа направените с първоначалния отговор възражения, твърдения и искания. Поддържа становището, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е завишен по размер и не съответства на действително установените по делото увреждания, тяхната тежест, продължителност и отражение върху общото здравословно състояние на ищцата, сочи практика на ВКС по отношение искането на ищцата за назначаване на съдебно-психологическа или психиатрична експертиза.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно наведените от страните доводи и възражения, настоящият 3 съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р12705/09.07.2025 г. се установява, че на 21.06.2025 г., около 12:00 часа, на път III-134, при км 5+000, в посока от гр. Бяла Слатина към с. Попица, е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ВР **** СР, управляван от М. С. Р.. Автомобилът е напуснал пътното платно вляво по посока на движението и се е ударил в намираща се извън платното купчина от втвърдена асфалтова смес. При произшествието са пострадали пътуващите в автомобила лица, сред които и ищцата Ц. З. Р., която е получила травма в областта на главата.

В Констативния протокол като причина за настъпване на произшествието е отразено движение с несъобразена скорост от страна на водача М. Р.. Отразено е и даденото от него обяснение, че непосредствено преди произшествието е предприел спасителна маневра с цел избягване на удар с бял автомобил, който го е засякъл, като към момента на съставяне на протокола това обстоятелство не е било потвърдено.

На водача М. С. Р. бил съставен АУАН серия АД № 0548827/21.06.2025 г., в който е прието, че същият е управлявал автомобила с несъобразена с конкретните условия на видимост, характера и интензивността на движението скорост, поради което не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, напуснал е пътното платно вляво и се е блъснал в неподвижно препятствие – купчина втвърден асфалт, при което са пострадали пътуващите в автомобила Ц. Р. и Росица С.а. Актът е подписан от водача без възражения.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 25-0248000446/29.08.2025 г., с което на водача е вменено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в неизбиране на скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, условията на видимост и интензивността на движението и неспиране пред предвидимо препятствие.

Наказателното постановление е влязло в сила.

По повод на произшествието е било образувано и досъдебно производство, което с Постановление на Районна прокуратура – Враца, Териториално отделение – Бяла Слатина от 13.03.2026 г. е прекратено, като по отношение на водача е била ангажирана административнонаказателна, а не наказателна отговорност. Постановлението е прието като доказателство по настоящото дело.

От данните по делото се установява, че към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Форд Фокус“, рег. № ВР **** СР, е била застрахована при ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие на застраховката до 25.04.2026 г.

На 17.07.2025 г. ищцата е предявила пред ответното дружество писмена застрахователна претенция по повод настъпилото ПТП и претърпените от нея неимуществени вреди. По претенцията застрахователят е изискал представянето на допълнителни документи, като по делото не се установява до предявяването на иска да е изплатено застрахователно обезщетение.