Решение № 481 от 13.07.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………./……….07.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 1186/2016 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.

Варненчик“, № 275А, представлявано от Й.Ц.В.-Г. срещу „МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ КАНОТРАНС“ ООД, ЕИК *********, гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, УПИ 044002, представлявано от Евтим Иванов Евтимов, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 и сл. ТЗ, вр. чл. 17, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 23, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата 50165.86 лв., представляваща стойността на 372 електрически бойлера, всеки с вместимост 80 л., с единична цена 70 евро/броя, с общо тегло от 10416.00 кг., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до датата на погасяване на задължението, сумата 502.66 лв., представляваща мораторната лихва за забава върху главницата от датата на получаване на поканата за плащането от ответника - 06.07.2016 г. до датата на исковата молба - 10.08.2016 г. и сумата 10033.17 лв., представляваща стойност на дължимия ДДС, поради неизвършване на вътреобщностна доставка (ВОД) и липса на доказателства за извършена ВОД, ведно със ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на погасяване на задължението на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 06.06.2016 г. между „Елдоминвест” ООД и ответника е сключен договор за международен превоз на стоки за 372 бр. електрически бойлера, по направлението гр. Варна - гр. Загреб/Луцко, Хърватия.

Излага, че товародател по така сключения договор за превоз е „Елдоминвест” ООД, а товарополучател е хърватското дружество „Гера трговина” ДОО. Твърди се, че стоката е натоварена на превозно средство с per.номер № В 6111 РТ/В 0379 ЕС, собственост на ответника на 06.06.2016 г. и е следвало да бъде доставена в рамките на 5-7 дни. Уточнява, че след натоварване на стоката е съставена международна товарителница (ЧМР/CMR), подписана от изпращача/товародател и превозвача - ответника. Върху нея е отбелязана инструкция до получателя да върне подписан и подпечатан екземпляр от ЧМР на посочения в него електронен адрес за целите на ДДС. Излага, че на водача на МПС е връчен и търговски документ - фактура № **********/06.06.2016 г. с получател хърватското дружество „Гера трговина” ДОО, на стойност 25649.40 евро, равняващи се на 50165.86 лв.

Твърди, че до днешна дата стоката не е получена от товарополучателя „Гера трговина” ДОО и не е върнат подписан и подпечатан екземпляр от товарителницата съобразно дадените указания. Предвид на това сочи, че е налице пълно неизпълнение на договор за превоз, сключен между страните и стоката не е доставена на получателя. С тези доводи обосновава искане за ангажиране отговорността на превозвача. Сочи, че предвид не доставяне на стоката е настъпила вреда за ищеца, изразяваща се в стойността на липсваща стока, поради което получателя няма да дължи плащане на цената й, а последната следва да бъде заплатена от превозвача. Претендира и размерът на дължимия данък върху добавената стойност при данъчна ставка 20% на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, доколкото не може да се приложи режимът за ВОД, облагане с нулевка ставка, или сумата 10033.17 лв., представляваща вреда, намираща се в пряка връзка с неизпълнението на договора, изразяваща се в невъзможност да бъде доказано извършването на вътреобщностна доставка (ВОД), която му дава основание да не начисли ДДС, поради липсата на който и да е от документите, посочени в чл. 45 ППЗДДС. Сочи, че третото лице „Гера трговина” ДОО не е получило стоката, поради което не може да се търси потвърждаване на доставката от негова страна и представяне на изискуемите документи за приспадане на дължимия ДДС. Сочи още, че с нотариална покана от 05.07.2016 г., връчена на ответника на 06.07.2016 г., последният е поканен в срок от три дни да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50165.86 лв., представляващо стойността на изгубената стока, ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата до датата на погасяване на задължението. Поради липсата на постъпило плащане, обосновава интереса си от предявяване на исковете. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявените искове и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „МЕЖДУНАРОДНИ

ПРЕВОЗИ КАНОТРАНС“ ООД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на сключен между страните договор за международен превоз на стоки. Твърди, че ищецът не е възлагал извършване на транспортна услуга на ответника, позовавайки се на правилата на международна търговия – ИНКОТЕРМС. От друга страна, твърди изпълнение на превозвача по доставяне на стоката, като същата е получена от купувача, документите са подписани от купувачът. Сочи, че ирелевантно за надлежното изпълнение от страна на превозвачът е обстоятелството дали е изпратен екземпляр на продавача от купувача и не може да му се вмени във вина неизпълнението му. За неоснователни се считат твърденията на ищеца за загубване на стоката. Отделно от това, позовавайки се на ФСА - „франко превозвача”, обосновава преминаването на риска от погиване на стоката у купувача с предаването й на превозвач. Сочи, че задължението за заплащане на цената на стоката излиза извън предмета на предоставената транспортна услуга, собствеността и рискът са преминали у купувача, поради което не следва да се търси отговорност от превозвача. Въз основа на чл. 20, т. 1 от Конвенцията претендира отхвърляне на акцесорната претенция за лихва, доколкото към датата на получаване на поканата не е изтекъл предвидения в конвенцията срок от шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В с.з., чрез процесуален представител, моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която отново акцентира върху наличието на сключен между страните договор за превоз от 06.06.2016 г. В допълнение сочи, че печатът и подписът, положен в клетка 24, не е на представител на „Гера трговина” ДОО. Излага съображения, че предвид не доставяне на стоката до получателя й, същият не може да претендира плащане. Противопоставя се на релевираното възражение за неизтекъл срок за рекламация по чл. 20, §1 от Конвенцията към датата на получаване на нотариалната покана. Оспорва автентичността на представената от ответника товарителница, в частта, в която е удостоверено получаване на стоката от получателя на „Гера трговина” ДОО.

Оспорва уточненията направени от ответника в съдебно заседание.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който уточнява, че е извършил превоза съгласно заявка – договор № 353/06-2016 г., като в качеството на спедитор е действало друго чуждестранно дружество „Авто М.Б.” ДОО, Словения Излага, че в договора е посочено, че това чуждестранно дружество е платец на навлото и че се товари по разпореждане на „Гера трговина” ДОО. Твърди, че за извършеното плащане на услугата е издадена фактура във връзка с изпълнение на възложеното по договора между него и „Авто М.Б.” ДОО, Словения. Поддържат се релевираните с отговора на исковата молба възражения. В съдебно заседание твърди, че извършеното от ответника е породено по силата на договор за спедиция със словенската фирма „Авто М.Б.” ДОО, като съобразно договора, задължение на ответника е било да приеме товара за сметката на купувача от склада на ищеца и да го доставим в Словения, Илирска Бистрица, което е и сторено, в складови помещения на „Авто М.Б.” и стоката е предадена на представил на лице, което е поръчало транспорта и се явило като представил на „Гера трговина” ДОО.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена международна товарителница в екземпляр на изпращача от 06.06.2016 г., без номер, видно от която като изпращач в графа едно е посочен „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, а в графа 16 „превозвач” е посочен ответникът „МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ

КАНОТРАНС“ ООД, а като получател на товара е отбелязан „Гера Трговина” Д.О.О.

Съгласно представената товарителница местоназначението на стоката, посочена в нея – 372 броя водонагреватели, натоварени от Варна, България, е Луцко, 10000, Загреб, Хърватия.

Представена е и издадена от ищеца фактура № **********/06.06.2016 г. на обща стойност 25649.40 евро (в левова равностойност – 50165.86 лв.), посочена в превозния документ, в която като купувач е посочен чуждестранното дружество „Гера Трговина” Д.О.О., при условия на доставката FCA (франко превозвача).

Към посочената фактура е представен и протокол за самооблагане № **********/15.08.2016 г., съставен от „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, удостоверяващ размер на данъчната ставка от 20% или размер на данъка 10033.17 лв.

За установяване на размера на данъка като доказателства по делото са приобщени дневника за продажби на дружеството, извлечение по сметка на дружеството от 13.09.2016 г., справка – декларация за облагане с данък и хронология на счетоводните статии за периода 01.08.2016 г. - 31.08.2016 г.

С нотариална покана, получена от ответното дружество на 06.07.2016 г., ищецът е поканил ответника в срок от три работни дни от датата на връчване на поканата, да заплати обезщетение в размер на 50165.86 лв., представляваща стойност на изгубена стока – 372 електрически бойлера, поради неизпълнение на сключения между страните договор за превоз от 06.06.2016 г.

От своя страна „МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ КАНОТРАНС“ ООД е изпратил нотариална покана до „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД, получена от последния на 18.07.2016 г., с която ответникът заявява, че договорената услуга е изпълнена и не следва да се държи отговорен за неизпълнение.

По делото са приобщени и поръчка с № 353/06-2016, издадени от „Авто МБ” ДОО с експедитор „МП Канотранс” ООД, с направление на стоката до Словения, Илирска Бистрица, в срок до 10.06.2016 г.

Представена по делото е и депозирана от „ЕЛДОМИНВЕСТ” ООД жалба до Върховна държавна прокуратура на Р.Словения, в която се навеждат оплаквания за осъществена измама от трето лице относно поръчка на процесните водонагреватели от името на чуждестранното дружество „Гера трговина” Д.О.О.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на

Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря.

Твърди се в исковата молба, че между страните е налице сключев договор за автомобилен превоз на стока, при който мястото на приемане на стоката (България, Варна) и предвиденото място за доставяне (Хърватия, Загреб, Луцко) се намират в две различни държави, едното от които (България) е договаряща страна по см. на чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), следователно договорът попада в приложното поле на цитираната Конвенция като без значение са седалището и националността на страните по него. Този извод се налага от разпоредбата на чл.

41 от Конвенцията, съгласно която, съдържащите се в нея норми, с изключение на чл. 40, имат императивен характер. С оглед на изложеното, съдът намира, че приложими в конкретния казус са разпоредбите на чл. 17 и чл. 23 от Конвенцията и предявения иск е за обезщетение за щети от цялостна липса на товара.

Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната липса на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване две обстоятелства – че между страните е сключен по отношение на стоката договора за превоз, по който ответникът има качеството на превозвач и че стоката е предадена на ответника именно в това му качество по твърдяния договор.