Решение № 471 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330202280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

В. М. срещу Наказателно постановление № 24-0329-000048/09.02.2024 г., издадено от В.С.И. – Началник РУ в ОДМВР - Пловдив, РУ Раковски, с което:

1) на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и 2) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, поради липса на редовно описание деянието по т. 1. Поддържа да е било дължимо в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление да се посочат факти за административния акт, с който автомобилът е спрян от движение и за датата му на влизане в сила. Твърди още и двете вменени му в отговорност деяния да не са виновно извършени, поради което да са несъставомерни от субективна страна и да не осъществяват състав на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. В. М., с пълномощно по делото, който 1 поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в писмено становище, приложено на лист 2 от делото, поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. Г. Г., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 25.03.2025 г., а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив на 28.03.2025 г. Макар в наказателното постановление да е посочена и друга дата на връчването му, то от събраните по делото доказателства се установява, че сам наказващият орган приема връчването да е извършено редовно на 25.03.2025 г. Тази дата е посочена в справката на лист 35 от делото от началника на РУ Раковски. Тя е вписана и в справката за нарушител/водач за дата на връчване на процесното наказателно постановление (под № 18). На лист 7 от делото е представена разписка, с която на жалбоподателя е указано, че в 14-дневен срок може да обжалва наказателното постановление. Дори и срок за обжалване да е текъл преди това, на практика той се явява възобновен от страна на наказващия орган, който е намерил основание за това. Жалбоподателят е действал добросъвестно и след като с връчването на 25.03.2025 г. му е предоставено право да обжалва наказателното постановление, а срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН считано от тази дата е спазен, то липсва основание жалбата му да не бъде разгледана.

Срокът за обжалване на наказателното постановление подлежи на възобновяване и причината, поради която това е сторено или първото връчване е прието за нередовно, е ирелевантно в случая. След като на жалбоподателя е предоставен нов срок с изрично указание за наличие на право на обжалване и този срок е спазен, то жалбата се приема за допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ** бил собственост на търговско дружество „Вавилон Билд“ ЕООД с ЕИК: 160118883.

На 05.01.2021 г. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1030-000058 от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която било постановено 2 временно спиране от движение на автомобила „Форд Транзит“ с рег. № ** до отстраняване на констатираната неизправност. Тази заповед не била връчена на собственика на превозното средство, тъй като той не бил намерен на известните му адреси, за което били съставени докладни записки от полицейските инспектори извършили посещенията.

На 17.01.2024 г. около 17:37 часа в с. Стряма, общ. Раковски, обл.

Пловдив, по ул. „Христо Ботев“ до № 23 жалбоподателят И. Г. Г. управлявал лекия автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **, собственост на „Вавилон Билд“ ЕООД. Към този момент в автоматизираната информационна система (АИС) на МВР все още било регистрирано спиране от движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, тъй като не било представено доказателство за отстраняване на техническата неизправност, констатирана със ЗППАМ с № 21-1030-000058/05.01.2021 г. Жалбоподателят Г. не бил уведомен от никого и не знаел, че автомобилът е спрян от движение. По същото време свид. С. Г. П.

– полицай в РУ Раковски при ОДМВР - Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение на територията на с. Стряма. Свидетелят П. забелязал управлявания от жалбоподателя Г. автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ** и му подал сигнал за спиране с цел извършването на проверка. След като жалбоподателят спрял на указаното му място, свид. П. пристъпил към извършването на проверката, като чрез работната си станция с отдалечен достъп въвел данните за регистрационния номер на лекия автомобил „Форд Транзит“ и така извършил справка в информационната система на МВР. От нея свидетелят установил, че управляваното от жалбоподателя МПС било спряно от движение. В справката било посочено още, че автомобилът не бил представен на периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. По делото не се установява на коя дата е изтекъл срокът на последния успешно преминат преди деянието годишен технически преглед от лекия автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **.

На място свид. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1144460 от 17.01.2024 г. срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

Като свидетел по делото е разпитан актосъставителят С. Г. П., който заявява, че поддържа констатациите си от акта. От показанията му се разкрива начинът, по който той е узнал за описаните в АУАН обстоятелства. Свидетелят изяснява, че на място е извършил проверка чрез работната си станция с 3 отдалечен достъп, като след въвеждане на данните за проверения автомобил в информационната система на МВР оттам е генерирана справка, съгласно която превозното средство е било спряно от движение, както и че не е имало преминат годишен технически преглед. Свидетелят пояснява още, че не си спомня дали водачът е знаел за тези обстоятелства, дали е възразил или обяснил нещо относно деянията. Показанията на свид. П. получават доверие, макар да са значително оскъдни на доказателствена информация за значимите за делото факти. Все пак за обстоятелствата, за които свидетелят дава показания, са събрани и писмени доказателства, които служат за проверка на свидетелския разказ. Поради това съдът приема за доказано, че към датата на проверката в информационната система на МВР е било вписано, че управляваният от жалбоподателя автомобил е спрян от движение.

От Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 211030-000058 от 05.01.2021 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 69 от делото) се установява, че на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП спрямо дружеството „Вавилон Билд“ ЕООД е постановена принудителна мярка временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

От справка за история по регистрация за МПС с рег. № ** (лист 16 от делото) се изяснява, че на 11.01.2021 г. е вписана служебна промяна в регистрацията на автомобила – спиране от движение, като след това пускане в движение на превозното средство е регистрирано на 16.02.2024 г.

От справка от автоматизираната информационна система на МВР за МПС с рег. № ** (лист 19 от делото) се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Форд Транзит“, а негов собственик е „Вавилон Билд“ ЕООД с ЕИК: 160118883.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя И. Г. Г. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № 286346269, валидно до 12.10.2028 г. и с налични 23 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя Г. е ангажирана за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. От обективна страна от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на 17.01.2024 г. около 17:37 часа в с. Стряма, по ул. „Христо Ботев“ до № 23 жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **, който е бил спрян от движение. По делото не се сочат възражения относно датата и мястото на извършване на деянието, самоличността на водача и индивидуализиращите данни за управлявания автомобил. Тези съставомерни обстоятелства съдът приема за доказани по несъмнен начин от показанията на 4 разпитания свидетел и от събраните писмени доказателства. От обективна страна се установява и фактът на спирането от движение на процесния автомобил, което е с начална дата 11.01.2021 г. съгласно справката на лист 16 от делото и е продължило до 16.02.2024 г. Деянието на жалбоподателя Г. е извършено на 17.01.2024 г. и следователно попада в периода от време, когато автомобилът „Форд Транзит“ с рег. № ** е бил спрян от движение.

Основателно от жалбоподателя се възразява, че в АУАН и наказателното постановление не е посочено на какво основание е постановено спирането от движение на превозното средство. От събраните доказателства се разкрива, че основанието е издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-000058/05.01.2021 г. В заповедта е указано, че срокът на действие на принудителната мярка е до отстраняване на неизправността. Засегнатото лице от този индивидуален административен акт е собственикът на автомобила „Вавилон Билд“ ЕООД. От жалбоподателя се прави искане да бъде установена датата на влизане в сила на заповедта, но от представените от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив материали по делото не се доказва посочената ЗППАМ да е била връчена. Вместо това са приложени 2 броя докладни записки от м. февруари 2022 г., съгласно които собственикът не е открит на известните му адреси. Други предприети действия за връчване не се установяват. В отговора от сектор „Пътна полиция“ – Пловдив също не се твърди заповедта за прилагане на ПАМ да е влязла в сила. На основание чл.172, ал.6 от ЗДвП така издаденият индивидуален административен акт има допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Той обаче е подлежал и на съобщаване на заинтересованите лица съгласно общите правила на чл. 61 от АПК.