Решение № 205 от 18.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Смолян, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500285 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №150/29.04.2025г по гр.д. №1472/2024г Смолянският районен съд е осъдил Регионална дирекция „Гранична полиция „Смолян да заплати на К. Т. Павлов сумата

1 589,08 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.10.2022г.-30.11.2024г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 230,52 лв. ,представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -06.12.2024г. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска06.12.2024г.до окончателното й изплащане .Със същото решение е осъдена РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-СМОЛЯН да заплати на К. Т. П., разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а в полза на районен съд Смолян заплати ДТ върху уважените искове в размер на 113,56 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150,00лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№4154/09.05.2025г от Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян чрез гл. юриск.Хр. ,която моли да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано постановено и да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани. Счита ,че статута на ищеца е уреден в пълнота в 1

ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба намира ,че не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Счита ,че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. чл.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Намира ,че непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което счита ,че не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Счита ,че претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. Счита ,че постановено Тълкувателно решение№1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Отделно от горното счита ,че първоинстанционният съд е допуснал 2 още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо, към извънреден труд.Счита ,че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което счита ,че го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Намира ,че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе Претендира разноски ,представляващи юриск. възнаграждение и направените разноски за двете инстанции.

Постъпил е в законния срок писмен отговор от К. Т. П., чрез адв.М. Орм. ,която намира ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено.Не споделя доводите на ответника за допуснати нарушения на материалния закон от страна на PC Смолян при постановяване на обжалвания съдебен акт.Счита ,че не е спорно по делото, че доверителят и работи по служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен полицейски участък Ивайловград на длъжност „старши полицай". Изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа.Установено е със заключение на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза,че за процесния период К. Т. П. е положил общо 960 /деветстотин и шестдесет/ часа нощен труд, в т.ч. 926 /деветстотин двадесет и шест/ часа в работни дни и 34 /тридесет и четири/ часа в дни на официални празници. Положените часове нощен труд за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.^024 счита ,че не са преизчислявани . Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд следва да се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените общо 960 /деветстотин и шестдесет/ часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 1 097 /хиляда и деветдесет и седем/ часа, като в т.ч. 1 058 /хиляда и петдесет и осем/ часа са положени в работни дни, а 39 /тридесет и девет/ часа в дни на официални празници. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд,изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за редовни работни дни и 100 % надбавка в официални празници за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2024 г. е в размер на 1 589,08 /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и 08 ст./ лв. Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана в таблица Приложение 1 е в общ размер на 230,52 /двеста и тридесет лева 52 ст./ лева.

Счита ,че възраженията на ответника във въззивната му жалба се свеждат до несъгласие с правните изводи на PC Смолян за наличие на непълнота в Закона за МВР относно преизчисляването и заплащането на нощния труд, полаган от 3 държавните служители в системата на МВР, и за приложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Намира ,че доводите във въззивната жалба са неоснователни по подробни съображения ,изложени в отговора. Указанията в решението на СЕС счита ,че са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това счита ,че следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд.

От друга страна счита ,че нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Предполага че неблагоприятните за служителите на МВР законови промени, касаещи правната уредба на нощния и извънредния труд в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове е направено per argumentum a fiscum. СЕС в своето решение по коментираното по-горе преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква "а" от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Намира ,че поради приоритета на европейското право над националното, въззивният съд следва да не съобразява с тълкуването на този въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, Счита ,че сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай счита ,че продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и 4 свободното време намира ,че се запазват средно за периода на отчитане. Сочи ,че в чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.Съответно в чл.

96, ал. 1 /Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.