Решение № 379 от 21.12.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 379 гр. Пловдив, 21.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в публичното заседание на пети декември през две хиляди осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Цветелина

Диминова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно търг. дело № 614 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 293 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 294 от ГПК.

С решение № 43 от 16.02.2017 година, постановено по т. дело № 163/2015 година по описа на Окръжен съд – С.З., е отхвърлен предявения от „Б.*“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***1 против „Г.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** - *** и „А.“

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** - ***, иск за заплащане солидарно на сумата 47 200 лева с ДДС, представляваща обезщетение, равняващо се на разликата между пазарната цена и разходите за производството за прибраното от ответниците 448 560 кг. пшенично зърно от 1075,685 дка земеделски земи в землището на с. Я., наети от „Б.*” ООД през стопанската 2013/2014г., като неоснователен и недоказан.

Осъдено е „Б.*“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „Г.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 2 983 лв.

Осъдено е „Б.*“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „А." ЕООД, ЕИК ***, направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 4 481 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „Б..“ ЕООД с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е в противоречие със събраните доказателства, включително договори за наем и ведомости за изплащане на наема на собствениците на земята. Поддържа се, че съдът е проявил избирателен и едностранчив подход, кредитирайки показанията на свидетеля на ответниците К. и игнорирайки тези на свидетеля на ищеца Д.. Не била обсъдена и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в частта, с която било отговорено на въпроса кой е получил подпомагане по двойно заявените /процесните/ площи през стопанската 2013/2014 година. Не била взета предвид тройната съдебна експертиза – агрономическа, техническа и икономическа, която установявала, че двете ответни дружества са обработвали много повече земи в землището на село Я. от заявените от тях пред Областна дирекция „**.“ – С.З.. Това според жалбоподателя били доказателства, макар и косвени, че ответниците са обработвали земеделските земи, наети от него. Допълнително доказателство била съдебно-икономическата експертиза, от която се установявало, че през стопанската 2013-2014година в счетоводството на ищеца „Б.*“ ООД липсвали данни дружеството да е обработвало земи в землището на село Я., да е извършвало разходи за производство на пшеница и да е отчело произведена и ожъната пшеница. От друга страна било установено, че ответниците са произвели и продали пшеница, от която реализирали печалбата, докато ищецът бил лишен от тази печалба. Във въззивната жалба се твърди, че по този начин ответниците с действията си са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа се, че обстоятелството, че не е установено кой от ответниците кои точно земи на ищеца е обработвал, е без значение. Двамата ответници извършвали увреждащите действия общо, поради което приложимо било правилото на чл. 53 от ЗЗД, предвиждащо солидарна отговорност.

Към тази въззивна жалба са подадени т.нар. „допълнителни съображения“ с вх. № 4875/ 18.04.2017 година. Те са извън преклузивния двуседмичен срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК за подаване на въззивна жалба, поради което и доколкото допълнителните съображения касаят правилността на първоинстанционното решение, по тях въззивната инстанция не дължи произнасяне. Допълнителните съображения извън срока за подаване на въззивната жалба биха могли да се отнасят само до валидността на първоинстанционното решение и неговата допустимост в обжалваната част, за които съдът следи и служебно, но не и до неговата правилност.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответниците „А.“ ЕООД и „Г.Ф.“ ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност.

Пред въззивната инстанция страните не са направили нови доказателствени искания.

Първоначално по въззивната жалба е образувано в.т. дело № 288/2017 година по описа на Пловдивския апелативен съд. С решение № 247 от 14.08.2017 година, постановено по това дело, е обезсилено решението на Окръжен съд – С.З. с мотива, че съдът е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, вместо по предявения такъв на деликтно основание – чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД и делото е върнато на ОС – С.З. за произнасяне по предявения иск.

С решение № 305 от 17.10.2018 година, постановено по т. дело № 3077/2017 година по описа на ВКС, второ търговско отделение, е отменено решението на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд от фазата на устните състезания.

Производството по настоящото дело е образувано след връщане на делото за ново разглеждане. При произнасянето на настоящия съдебен състав по въззивната жалба той е обвързан съгласно разпоредбата на чл. 294 ал. 1 от ГПК както от етапа, от който следва да започне новото разглеждане на делото, така и от указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона.

Правната квалификация на предявения иск от „Б..“ ЕООД против „Г.Ф.“

ЕООД и „А.“ ЕООД следва да бъде определена от съда въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и формулираното искане.

С първоначалната искова молба ищецът „Б..“ ЕООД твърди, че е наемател за стопанската 2013/2014година на земеделски земи в землището на село Я., община С.З., с обща площ от 1075,685 декара въз основа на 123 договора за наем, сключени с различни наемодатели и за различни земеделски имоти, подробно описани в исковата молба. Твърди също така, че добивите от наетите имоти принадлежат на техния наемател. През стопанската 2013/2014 година наетите от ищеца имоти били засети с пшеница и добивът от тях представлявал пшенично зърно, което било собственост на наемателя от момента на отделянето му от наетите земи, независимо от това кое лице е извършило жътвата. Посочено е, че през лятото на 2014 година, без правно основание двете търговски дружества – ответници заедно прибрали и се разпоредили с реколтата от описаните земеделски земи. Те ожънали заедно наетите от ищеца земеделски земи, тъй като били свързани лица – едно и също лице било собственик на техния капитал – „**.**“ – И. и едно и също лице било техен управител – Д.Й... Въпреки че извършили жътвата, ответниците не били собственици на зърното, защото нямали права върху него. Зърното принадлежало на наемателя на имотите „Б..“ ЕООД. Добитото количество зърно от тези имоти било 448560 килограма / средно по 417 килограма от декар/. Ответниците продали зърното, вместо да го предадат на наемателя. По този начин с противоправното си поведение те причинили на ищеца вреда в размер на 47200 лева с ДДС, представляваща разликата между пазарната стойност на добитите 448560 килограма зърно и разходите за производството му. Искането е да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно посочената сума от 47200 лева с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

След оставяне на исковата молба без движение, с молба вх. № 7081/04.06.2015 година ищецът е конкретизирал обстоятелствата и искането си за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят исковата сума, като е посочил, че двамата ответници заедно са завзели описаните в исковата молба земеделски земи и през стопанската 2013 – 2014 година са ожънали засятата от ищеца пшеница, поради което носели солидарна отговорност по правилата на непозволеното увреждане.

Посочено е също, че те са придобили засятата от ищеца пшеница, възлизаща на 448560 килограма пшенично зърно, средно по 417 килограма от декар.

С допълнителната искова молба на стр. 504 от първоинстанционното дело отново са променени обстоятелствата, като е посочено, че през стопанската 2013-2014 година двете ответни дружества са засели без знанието и съгласието на ищеца и без наличие на правно или фактическо основание земеделските земи, наети от него. По този начин ответниците причинили на ищеца вредата, описана в допълнителната молба за отстраняване на нередовности в първоначалната искова молба. Вредата се изразявала в това, че ответниците са ожънали и прибрали зърното от нивите на ищеца с обща площ 1075,685 декара, т.е. същите са получили и прибрали 448560 килограма зърно и съобразно пазарната цена на пшеницата през процесната година стойността на тази вреда била 47200 лева, представляващи разликата между пазарната цена и стойността на разходите, направени за засаждането и прибирането й.

Така изложените от ищеца обстоятелства си противоречат по въпроса дали ищецът сам е засадил с пшеница наетите от него земеделски имоти, които впоследствие са ожънати от ответниците и реколтата е продадена от тях или ищецът изобщо не ги е засаждал. С първоначалната искова молба, след отстраняване на нередовностите в нея с молбата от 04.06.2015 година ищецът е твърдял, че той е засадил, а ответниците са ожънали и продали добитата пшеница. С допълнителната искова молба твърдението вече е, че ответниците дружества са завзели и засели наетите от ищеца имоти, след което са ги ожънали и продали реколтата. Съобразявайки предвидената в чл. 372 от ГПК процесуална възможност за ищеца да поясни и допълни първоначалната искова молба и да измени предявения иск, съдът приема, че е сезиран с иск на плоскостта на непозволеното увреждане, намиращ правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.

53 от ЗЗД.

Твърдените от ищеца неправомерни действия на ответниците се изразяват в завземане без каквото и да е правно и фактическо основание на наетите от него земеделски имоти, тяхното засяване с пшеница, впоследствие прибиране на реколтата и нейната продажба. Вредата за ищеца от това твърдяно от него противоправно поведение на ответниците представлява разликата между продажната цена от реализацията на произведената пшеница от имотите, наети от ищеца и разходите, направени за нейното производство и прибиране.

При така очертания предмет на спора първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е дали имотите, предмет на представените от ищеца договори за наем, са завзети и засети с пшеница от ответниците.

По делото с исковата молба са представени 123 договора за наем с различни наемодатели на множество земеделски имоти в землището на село Я., описани с номер по картата на възстановената собственост, начин на трайно ползване, площ и местност.

Твърденията на ищеца са, че общата площ на всички тези имоти е 1075,685 декара.

В допълнителното заключение на комплексната тройна съдебно агрономическа, техническа и икономическа експертиза / стр. 908 и следващите/ в пункт първи е посочено, че общата площ на наетите с представените 123 договора имоти е 1047,794 декара, а не както е посочено от ищеца 1075,685 декара.

Според настоящия съдебен състав направеното оспорване от ответниците, че част от договорите / девет броя, представени по делото на стр. 549 – 557/ не са подписани от посочените в тях лица като наемодатели, няма отношение към спора по настоящото дело. Първоинстанционният съд е допуснал и приел съдебно-почеркова ексепретиза, която е установила, че подписите под част от тези договори са полагани от едно и също лице.

Договорите за наем са неформални договори, т.е. дори да се приеме, че липсва подпис под тях на наемодателите, това обстоятелство само по себе си, без други доказателства не е достатъчно, за да се направи извод, че такива договори не съществуват. Отделен е въпросът, че с оглед твърденията на ответниците, поддържани по делото, че те изобщо не са обработвали имотите, описани в исковата молба, не са прибирали и продавали произведена пшеница от тези имоти, обстоятелството дали сключените договори за наем обвързват ищеца и сочените като наемодатели лица няма отношение към спора между страните, с който е сезиран съда по настоящото дело.

Разпечатката съдържа 34 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/834c4400-af0f-45a7-bd52-3a9d60d6b658